Решение № 189 от 02.10.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. гр.Мадан, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100171 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Б. К. К. против ВИВУС.БГ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 299,27 лева, представляваща недължимо платени суми за лихви и такса за бързо разглеждане по Договор за кредит № * от 12.11.2022г. и Анекс за допълнителна сума от дата 23.11.2022г. към Договор за кредит № */12.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба и постъпилата уточнителна молба се твърди, че на 12.11.2022г. между страните по делото бил сключен Договор за кредит № * при следните условия: сума на кредита: 1000,00 лева; срок на кредита: 30 дни; стандартен лихвен процент 40,97%; лихвен процент за срока на кредита:

40,99%; годишен процент на разходите: 49,7%; такса за бързо разглеждане:

206,31 лева; общо дължима сума по кредита: 1 240,00 лева; дата на връщане на кредита: 12.12.2022г. На 23.11.2022г. между страните бил подписан Анекс за допълнителна сума към гореописания договор за кредит, съгласно който кредиторът отпуска на кредитополучателя допълнителна сума в размер на 300,00 лева, като общият размер на кредита става 1 300,00 лева. Договорено било заплащане на такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума. Параметрите на анекса били следните: сума на кредита:

1300,00 лева; стандартен лихвен процент 40,97%; лихвен процент за срока на кредита: 40,92%; годишен процент на разходите: 49,90%; общо дължима сума по кредита: 1584,71 лева; дата на връщане на кредита: 12.12.2022г. Съгласно раздел I, т. 1 Определения от приложимите към договора Общи условия 1 таксата за бързо разглеждане представлявала такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантирала на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за бързо разглеждане можела да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна услуга по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. Отношенията на страните попадали под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния договор), в това число и относно недействителността на договора. Ищецът счита, че клаузата, уреждаща заплащането от страна на кредитополучателя на „такса експресно разглеждане" е нищожна на осн. чл.10, ал.2 ЗПК, чл.ЗЗ, ал.1 ЗПК и чл. 143,т. 5 вр. 146, ал. 1 от ЗПК, а заплатените по нея суми подлежат на връщане на кредитополучателя на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът сочи, че на основание чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В договора за кредит от 12.11.2022 година било записано, че ГПР е 49,69 %, като при изчисляването му не била взета предвид таксата за бързо разглеждане. При изчисляването на действителния ГПР, с включването и на тези такси, той би надвишил прага по чл.19 ал.4 от ЗПК, а посочените в договора и анекса размери на ГЛП и ГПР не отговарят на действителните.

Ищецът се позовава на чл. 22 от ЗПК, като сочи, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите.

Ищецът сочи, че в изпълнение на Договор за кредит № * от 12.11.2022г. и Анекс за допълнителна сума от дата 23.11.2022г. към Договор за кредит №*/ 12.11.2022г. е заплатил по сметка на ответника сумата от 1599,27 лева, видно от разписка № */20.12.2022г. от „Изипей" АД. Поради недействителността на договора за заем за него било възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 1300,00 лева, а не на лихви и такса за бързо разглеждане. Следователно, разликата между заплатената сума от 1599,27 лева до дължимата от 1 300,00 лева в размер на 299,27 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че на 12.11.2022 г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД и Б. К. К. е сключен Договор за кредит № * в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, кредитодателят предоставя на кредитополучателя сума в размер на 1000 лева (хиляда), представляваща главница по кредита. Кредитът 2 е за период от 30 дни и е с падежна дата 12.12.2022 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 33.69 лева и такса за заявена допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 206.31 лева. Така общият размер на кредита, който кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 1240.00 лева. На 23.11.2022 г. бил сключен Анекс и е отпусната допълнителна сума в размер на 300 лева, откъдето общият размер на задължението, което е следвало да се заплати на падежната дата се е изменило, а именно - 1584.71 лева, от които главница 1300 лева, договорна лихва - 40.08 лева и такса за допълнителна услуга експресно разглеждане - 244.63 лева. На 15.08.2023 г. Б. К. К. е погасил задължението по Договор за кредит № */ 12.11.2022 г. като е заплатил сумата от 1599.27 лева. Последната е осчетоводена като пълно погасяване и разпределена по пера както следва: 1300 лева главница, 40.08 лева договорна лихва, 244.63 лева - такса за допълнителна услуга Бързо разглеждане, 14.56 лева наказателна лихва за забава, начислена съгласно т.15.2.(а) от Общите условия към Договора. Оспорва изложените от ищеца твърдения и възражения за нищожност на процесния договор за кредит. Сочи, че основното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК е в договора да е посочен приложимият в отношенията между страните лихвен процент по кредита договорната лихва. В процесния случай недвусмислено и изрично е посочено, че годишният лихвен процент по кредита е 40.97 % и е фиксиран. Лихвата не включва различни компоненти, в това число каквито и да е пазарни индекси и/или индикатори. Така уговореният размер на договорна лихва не подлежи на промяна и не зависи от никакви движения на референтни индекси. Доколкото е уговорен фиксиран лихвен процент на годишна основа за целия период на Договора, не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Посочва, че в специалните условия на процесния договор изрично е посочен размер на разходите по кредита, който от своя страна съответства на заложената законово допустима граница, определена в ЗПК. Всички параметри по процесния договор за кредит били изначално известни на кредитополучателя, още на етап преддоговорна информация.

Същите били ясно и индивидуално определени, в съответствие с повелителните разпоредби на ЗПК, на стр.1 „СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ“. Специалните условия ясно посочвали какъв е Годишният процент на разходите, изразен в проценти - 49.7 %, както и какъв e общият размер на дължимата на падежната дата сума. Обстоятелството дали така посоченият ГПР отговаря на законовите условия, както и какво включва същият по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК бил относим към разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на клаузата, която урежда таксата, което не влече след себе си недействителност на целия договор, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК. Сочи, че единствен обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е действащото правило на чл.19, ал.4 от ЗПК. По силата на посоченото императивно изискване, ГПР може да се уговаря свободно до размер от 50 % от главницата по кредита. В процесния случай, при съблюдаване принципа за свобода на договаряне, страните са се съгласили да сключат Договор за кредит 3

№ * с ГПР, който не надвишава законовите предписания. Предоставената допълнителна незадължителна услуга, която ищецът изрично е заявил и заплатил, съответствала изцяло на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.1 ЗПК Такса „Бързо разглеждане“ не се отнасяла до действия, касаещи усвояване на кредита, доколкото същата се дължи за услуга, която не касае условията по предоставянето и/или връщането на същия. Процесният договор за потребителски кредит бил съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК. Разпоредбите на ЗЗП също били спазени изцяло

Ответникът сочи, че по съществото си таксата „Бързо разглеждане“ представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която се предоставя на кредитополучателя преди сключването на договора и която услуга няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определянето на размера и заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения паричен ресурс. Таксата „Бързо разглеждане“ няма задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата, а от там и заплащането на такса за нея, става само по изрично искане на потребителя и зависи изцяло от неговата преценка - дали в конкретния случай същият желае да получи отговор по искането си за кредит, в рамките на определения кратък срок, или не.

Дружеството спазило и прилага точно изискванията на специалното законодателство в частност разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на 12.11.2022 г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД и Б. К. К. е сключен Договор за кредит № *, по силата на който кредитодателят ВИВУС.БГ ЕООД предоставил на кредитополучателя Б. К. К. сумата от 1000 лева. Към договора бил сключен и Анекс от 23.11.2022г., по силата на който на кредитополучателя била отпусната допълнителна сума от 300 лева. Безспорно между страните е, че в изпълнение на задълженията си по Договор за кредит № * / 12.11.2022 г. ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер на 1599.27 лева.

Като доказателство по делото е прието заверено копие от сключения между страните Договор за кредит № */12.11.2022 г., видно от което параметрите на договора са следните: сума на кредита: 1000,00 лева; Срок на кредита: 30 дни; Стандартен лихвен процент 40,97%; Лихвен процент за срока на кредита: 40,99%; Годишен процент на разходите: 49,7%; Такса за бързо разглеждане: 206,31 лева; Общо дължима сума по кредита: 1 240,00 лева; Дата на връщане на кредита: 12.12.2022г.

Като доказателство по делото е прието заверено копие от сключения между страните Анекс за допълнителна сума от 23.11.2022г. към гореописания 4 договор за кредит, съгласно който кредиторът отпуска на кредитополучателя допълнителна сума в размер на 300,00 лева, като общият размер на кредита става 1 300,00 лева. Договорено е заплащане на такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума в размер на 244,63 лева. Параметрите на анекса са следните: сума на кредита: 1300,00 лева; стандартен лихвен процент 40,97%; Лихвен процент за срока на кредита: 40,92%; Годишен процент на разходите: 49,90%; Общо дължима сума по кредита: 1584,71 лева; Дата на връщане на кредита: 12.12.2022г.