Решение № 14520 от 24.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14520 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря К.Н.К. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110154412 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от А. П. С. срещу Столична община /съгласно уточнение на исковата молба, допуснато с протоколно определение от 07.12.2023г./, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на изтекла придобивна давност на поземлен имот с идентидикатор ************* по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-13 от 17.01.2012г. на изп.д. на АГКК, посл. изм. 29.08.2012г., представляващ ливада с площ от 476 кв.м. с предходен планоснимачен номер *******, с адрес: гр. Б., Г., местност „М.“, при съседи – поземлени имоти с идентификатори *******************************************.

Ищецът А. П. С. твърди, че е наследник на П.С.Р., бивш жител на гр. Б., починал на 30.10.2000г. Сочи, че на 02.09.1991г. П.Р. бил подал заявление № 525-3 до ОСЗ- гр. Б. за възстановяване на земеделски имоти в землището на село Г. в общ размер от 8,7 дка. С Решение № 3042Р от 26.03.1999г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Г., Поземлената комисия била възстановила правото на собственост в съществуващи реални граници на два имота, един от които бил пасище от 7,351 дка, осма категория, местност „К.Д.“, имот № ****** по картата на землището, при граници – имот № ******- населено място, № ****** пасище на наследниците на Л.Р.А., № ****** ливада на наследници на Л.К.М., № ******полски път на Столична община- пътища, № ******* ливада. В решението било отбелязано, че се издава в изпълнение на чл. 18д, ал. 4 и чл. 31, ал. 2 ППЗСПЗЗ и допълва и изменя решение № ******************. Сочи, че съгласно договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от

03.06.2011г., оформен с акт

№

************************************ наследниците на П.С.Р. били разделили 1 наследствените им земеделски имоти като А. С. получил в дял и станал изключителен собственик на пасище /мера/ от 3,676 дка, осма категория, находяща се в местност „К.Д.“, представляваща имот № ****** по плана за земеразделяне на кв. Г., ЕКАТТЕ *****, СОрайон Б. при граници- № ******- пасище на М.П.Р., имот № ******- пасище на наследници на Л.Р.А., имот № ****** на „Уйнслоу пропъртис“ АД, имот № ******- полски път на СО, имот *******- ливада на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, имот № ******- населено място на гр. Б., кв.

Г.. Поддържа, че с Нотариален акт № ****************************** от 17.05.2021г на нотариус Г. -Д., бил дарил на дъщеря си имот с идентификатор ************** с площ от 3675 кв.м., като бил запазил за себе си правото на ползване на дарявания имот безвъзмездно, докато бил жив. Сочи, че от момента на подаване на заявлението за възстановяване на земеделски земи /02.09.1991г./ в съгласие с баща си- П.Р., и другите му деца, бил встъпил във владение на заявения за възстановяване на собствеността земеделски имот- пасище в Г., като го ползвал за ливада. Почиствал имота от камъни и други предмети, храсти, тръни, косил и прибирал тревата от него. Освен върху този имот, установил владение и ползвал като свой от 02.09.1991г. и съседен имот, а именно- имот с планоснимачен номер *******, ЕККАТЕ *************, адрес: гр. Б., Г., местност М., вид територия- земеделска, категория 8, НТП ливада, площ 476 кв.м., стар номер ******* съгласно Заповед за одобрение на кадастрална карта № РД- 18- 13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че този имот също се ползвал от него като ливада, която се коси и се прибира тревата, а преди това имотът бил почистен от С. от камъни и храсти. Сочи, че през време на владението на имота никой не се е противопоставял на владението, нито го оспорвал и не бил пречил на същото.

Владението било трайно, непрекъснато и несмущавано. Към момента на подаване на исковата молба бил узнал, че за този имот е съставен акт за частна общинска собственост № 1366, регистър 573 на 15.10.2015г. от МРРБ. Поддържа, че описаният имот не бил владян от Столична община, както за времето от влизане в сила на ЗСПЗЗ, така и преди и след съставянето на акта за частна общинска собственост. Твърди, че е придобил имотът по давност. Излага съображения, че от 01.06.1996г. имотите частна общинска собственост могат да се придобиват по давност. С пар. 1, ал. 1 ЗДЗС се спирала придобивната давност за напред, но не се засягала вече изтеклата давност. С решение № 3 от 2022г. КС бил отменил мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти, които били частна собственост. Поради което счита, че към датата на исковата молба е придобил по давност процесния имот. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Оспорва Решение № 3042Р като неправилно и незаконосъобразно.

Твърди, че съгласно нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ земеделски са земите, останали след възстановяването на правата на собствениците по заявени реституционни претенции пред общинските служби по земеделие и последващото утвърждаване на плановете за земеразделяне или одобрената карта на съществуващите и възстановени в стари реални граници земи. ЗСПЗЗ предвиждал идентифицирането на тези земи да се извършва от специална комисия от представители на общинските служби по земеделие, представители на АГКК, както и представители на СО. Задачата на тази комисия била да установи всички 2

„свободни земеделски земи“, останали след възстановяването на собствеността на бившите собственици по ЗСПЗЗ. На основание съставен протокол от комисията, земите се включвали в общинския поземлен фонд и за тях се съставяли актове за общинска собственост по реда на ЗОС. Поддържа, че след процедурата по актуването, собствеността върху тези земи била на общината. Твърди, че изцяло била спазена процедурата в чл. 19, ал. 2 и ал. 3 ЗСПЗЗ. В акта било посочено и придобивното основание. Сочи, че Решение № ******************. не било представено. На следващо място, оспорва владението върху имота от страна на ищеца. Сочи, че ищецът не бил представил доказателства, че е своил имота спрямо общината. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.

От приетото Решение № 3042Р от 29.03.1999г. на ПК – община Б., влязло в сила на 03.05.1999г., се установява, че в полза на П.С.Р. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти в землището на Г., а именно: Нива от 4,523 дка, пета категория, местност Сердоридина, имот № ******* по картата на землището при описаните в решението съседи, както и пасище, мера от 7,351 дка, осма категория, местност „К.Д.“, имот № ****** по картата на землището при описаните граници и съседи.

От приетото удостоверение за наследници на П.С.Р. се установява, че същият е починал на 30.10.2000г. и е оставил за наследници А. П. С., М.П.Р. и В. П.а Р., които са концентрирали и дела на преживялата съпруга И.Д.Р. след смъртта на последната на 29.06.2008г.

От приетия Договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти, акт № 160, том I, рег. № 7726/2011г. от 03.06.2011г. с нотариална заверка на подписите и вписан в СВ – гр. София, се установява, че е извършена делба между тримата наследници В. П.а Р., М.П.Р. и А. П. С.. Предмет на делбата са двата възстановени имота по силата на цитираното по-горе решение, като възстановеното пасище, мера от 7,350 дка, осма категория, находящо се в м. „К.Д.“, имот № ****** по плана за земеразделяне на Г. е разделено на две части: пасище, мера от 3,675 дка, осма категория, находяща се в м. „К.Д.“, представляваща имот № ****** по плана за земеразделяне, и пасище, мера от 3,676 дка, находяща се в м. „К.Д.“, имот № ****** по плана за земеразделяне, който имот граничи с процесния имот № ******* – земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. В дял на ищеца е поставено новообразуваното пасище, мера от 3,675 дка, представляващо имот № ******.

От приетите скици на поземлени имоти се установява, че КККР на гр. Б. са одобрени със Заповед № РД-18-13 от 17.01.2012г. на изп.д. на АГКК, като на пасището с № ****** по плана за земеразделяне, поставено в дял на ищеца, е даден идентификатор **************, а на процесния съседен имот е даден идентификатор *************.

От приетата комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ГИС София се установява, че имотите не са в регулация.

3

От приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот №

****************************** от 17.05.2021г. се установява, че ищецът А. П. С. е дарил на дъщеря си Д.А.П-Т. придобития от него поземлен имот с идентификатор ************** по КККР, като е запазил за себе си пожизнено право на ползване върху него.

От приетия Акт за частна общинска собственост № 1366 от 15.10.2015г. се установява, че процесният имот, представляващ имот с пл. № ******* по плана за земеразделяне, съответно ПИ с идентификатор ************* по КККР с площ от 476 кв.м., с начин на трайно ползване – ливада, находящ се в землището на Г., м. „М.“, при граници ПИ с идентификатори: *************, ************** и ************, е актуван като частна общинска собственост. Правното основание на акта е чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. чл. 59, ал. 1 ЗОС, протоколно решение № 4/20.12.2010г. за определяне на имотите по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, заповед № РД-03-0161/10.06.2011г. на Директор ОД „Земеделие“ София – град, начин на възстановяване – с план за стари реални граници. По-ранен акт не е съставен.

От приетата Заповед № РД 03-0161 от 10.06.2011г. на директора на ОД „Земеделие“ София-град се установява, че е одобрено протоколно решение № 4 от 20.12.2010г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД 03-0510 от 28.12.2010г. за определяне на имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, на територията на гр. София, райони Б., Овча купел, Витоша, Люлин, в посочените землища, между които и землище Г.. Съгласно приложение № 2 към заповедта, процесният имот ******* с площ от 0,476 дка, НТП – ливада, м. „М.“, категория VIII, начин на възстановяване – стари реални граници, е включен като земя-общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13 от 2007г./.

От показанията на свидетеля А.М. се установява, че същият познава А. С. от 1963г.

Свидетелят не бил знаел, че имотът е негов, само бил ходил да полага със селскостопанска работа, да косят имота, но изведнъж се оказало, че има имот, който бил на ищеца. Ищецът имал имот в Г., намиращ се на ъгъла на улуца, около декар –два, и едно местенце там пречило да се влезе в неговия имот, защото било почти на улицата. Това местенце било някъде около 1/4 или 1/5 от останалата част и пречило да се влезе в имота му. Било някъде около 400 – 500 кв.м. Свидетелят сочи, че за първи път от 1963г. минавал да го види, да косят, да пластят, да събират сено, да товарят или да се разхождат там. За последно бил там преди около година. Мястото се обработвало за добиване на сено. Ищецът и баща му го били ползвали, свидетелят не бил виждал други в имота и не бил чувал някой да претендира за него. Имотът имал форма на листенце от лале, издължена форма, тясно и дълго. От едната му страна имало път, а от другата – други имоти.

От показанията на св. Д.Д. /братовчед на ищеца/ се установява, че същият знаел, че ищецът обработвал място в Г., местност М.. Отначало мястото било ползвало от бащата на ищеца, това било преди повече от 40 години. Свидетелят живеел малко по-надолу от ищеца откакто се е родил. Бил ходил с каруцата и бил работил при ищеца и баща ми. Имотът бил по пътя за Мало Бучино, не знае каква е площта му, но бил дълъг. В имота ищецът бил посадил люцерна, имало и тикви, но не знае кой ги е садил. Не бил виждал в други лица в имота. В имота не бил ходил, бил ходил у дома на Апсарух и баща му. Като шофьор на 4 намион, свидетелят бил минавал покрай имота, който бил до прекия път от Г. за Мало Бучино. Ищецът бил ползвал имота за сено, трева, тор и люцерна. Не знае някой друг да е претендирал. Имотът бил продълговат, като ивица, не знае точно на око каква е площта му.