Решение № 21 от 09.01.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№….………./.……..01.2020г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1384 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от В.В.С., с ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адв.С.С., със съдебен адрес:***, против “ЗАД “Алианц България“““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №59, представлявано заедно от всеки двама от О.Ц.П., А.Б.А., А.П.и П.Д.П., действащи чрез адв.И.М., със съдебен адрес:***, Централна градска част-пешеходна зона, Финансово-търговски център, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3297.36лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди-разходи за проведено лечение на увреждания, претърпени в резултат от пътно-транспортното произшествие настъпило на 29.06.2018г. в гр.Варна, на пешеходна пътека, след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, по вина на водача на товарен автомобил “***“, с ДК №****, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна до 29.05.2019г., ведно със законната лихва за всеки един разход, а имено считано от 04.07.2018г. за сумата от З100лв. платена за медицински изделия-пирон и плака по талон и фактура №********** от 04.07.2018г., считано от 06.07.2018г. за сумата от 40.60лв. платена потребителска такса по фискален бон от 06.07.2018г. и сумата от 76.76лв. платена за медикамент-фраксипарин шприц по фискален бон от 06.07.2018г. и считано от 21.07.2018г. за сумата от 80лв. платена по фактура №********** от 21.08.2018г., и сумата от 60000лв., представляваща обезщетение за причинени, в следствие от гореописаното ПТП, неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените и подлежащи на изтърпяване болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-29.05.2019г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 29.06.2018г. в гр.Варна, водача на товарен автомобил “***“, с ДК №****, не пропуснал ищцата, която се движела с предимство по пешеходна пътека, находища се след кръстовището между ул.“Н.Геров“ и ул.“Васил Друмев“, блъснал я и ѝ причинил травматични увреждания, изразяващи се в пертрохантерно счупване на лява бедрена кост с разместване на фрагменти, счупване на костите на лява китка-левите лакътна и лъчева кости. Сочи се, че след инцидента ищцата била транспортирана в МБАЛ “Св.Анна“-гр.Варна и на 03.07.2018г. претърпяла медицинска интервенция под спинална анестезия, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур вляво с пирон на бедрена кост и оперативна интервенция, изразравяща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация радиус и улна вляво, след въвеждане на под аксиларен блок през воларен модифициран Хенри достъп. Сочи се, че ищцата била изписана от болничното заведение на 06.07.2018г. Твърди се, че горепосоченото местопроизшествие, е било посетено от екип на С“ПП“ при ОД на МВР- Варна, като е съставен Констативен протокол за ПТП, извършен е оглед и е образувано ДП №433/2018г. по описа на С“ПП“ при ОД на МВР-Варна, продължило в НОХД №1790/2019г. по описа на РС Варна. Сочи се, че наказателното производство приключило с влязло в сила споразумение, според което водача на т.а.“***“, с ДК №****, е признат за виновен. Поддържа се, че за проведено лечение и извършените медицински интервенции, ищцата е направила разходи за една част, от които на обща стойност от 3297.36лв., е запазила доказателства, а именно: за сумата от 3100лв., представляваща цена на медицински изделия-пирон и плака по талон и фактура №********** от 04.07.2018г.; за сумата от 40.60лв., представляваща потребителска такса по фискален бон от 06.07.2018г.; за сумата от 76.76лв., представляваща цена на медикамент-фраксипарин шприц по фискален бон от 06.07.2018г. и за сумата от 80лв. по фактура №**********/21.08.2018г.

Твърди се, че в следствие на получените травматични увреждания ищцата, е претърпяла силни болки страдания в един продължителен период от време, като и към настоящия момент същата не се е възстановила. Твърди се още, че ищцата е претърпяла силен емоционален стрес съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън-често сънуване на кошмари, липса на апетит и страх от пресичане. Поддържа се, че към момента на процесното ПТП за МПС, с което са причинени вредите, е имало договор за застраховка “Гражданска отговорност“, сключен с ответника, който е бил валиден до 29.05.2019г. Поддържа се, че предвид изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ, ищцата предявила писмена претенция с вх.№200-00-1885/22.05.2019г. пред ответното дружество, което въпреки изтичане на предвидения в КЗ срок за произнасяне, не е дало отговор за определяне на размер на обезщетение. Сочи се банкова сметка, ***щетение за вреди, а именно IBAN: ***, BIC:***.

С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на т.а.“***“, с ДК №****, е била застрахована при ответното дружество по валидно облигационно правоотношение, за което е издаден Сертификат №01/118001121295, с период на валидност от 30.05.2018г. до 29.05.2019г. Оспорва се изцяло претенцията за имуществени вреди и частично претенцията за неимуществени вреди за разликата над 6000лв. Поддържа се, че част от представените от ищцата документи за извършени разходи, сочат на вероятна причинна връзка с лечението на причинените травматични увреждания от процесното ПТП, а за друга част не е налице такава, тъй като в тях не са посочени основанията за плащането. Ето защо се поддържа, че претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, не е недоказана и следва да бъде отхвърлена. По отношение на претенцията за неимуществени вреди се поддържа, че в случая се касае за средни телесни повреди, обусловили трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малко от 6 месеца и в движението на левия горен крайник за период от около 2.5-3 месеца. Сочи се, че ищцата е изписана, едва след седем пролежани дни в клиниката за амбулаторно лечение, в добро общо състояние, с подобрение, със спокойна оперативна рана, стабилна хемодинамика и без оплаквания. Сочи се още, че са ѝ препоръчани два контролни прегледа, назначени са превръзки и сваляне на конците на 14 ден, антитромботична профилактика за 30 дни, движение с помощни средства за срок от 3 месеца и ЛФК на лява ръка след 20 дни. Ето защо се поддържа, че болките и страданията са отшумели, съответно за период от около шест месеца за крака и от около три месеца за ръката. Поддържа се, че липсват доказателства за усложняване на лечението на ищцата и за наличието на трайни и продължаващи последици свързани с травмите, включително и психически такива. Твърди се, че понесените от ищцата вреди, са с умерено висока тежест и макар да са били по-продължителни, са отшумели като общото ѝ здравословно състояние, се е стабилизирало. По отношение на психичните травми, се сочи, че безспорно такива е имало непосредствено след ПТП и вероятно понастоящем, но липсват доказателства за това отраженията върху психиката на ищцата, да са с интензитет по-голям от обичайния за този вид увреждания и претърпян стрес. В заключение се поддържа, че справедливия размер на застрахователното обезщетение, което да компенсира неимуществените вредни, в периода, в който е доказано тяхното проявление, възлиза на сумата от 6000лв., като определянето на обезщетение над този размер, би било прекомерно, предвид трайно установената съдебна практика и социалните критерии за справедливост. Относно претендираните лихви за забава се поддържа, че в случая са приложими разпоредбите на действащият КЗ и по конкретно чл.493, ал.1, т.5 и чл.494, т.10 от КЗ, според които отговорността на застрахователя за дължимите лихви върху обезщетенията за неимуществените и имуществените вреди, започва считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Сочи се, че съгласно чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати, а именно изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ или изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. Сочи се, разпоредбата на чл.380 от КЗ, предвижда изрично задължение за предявилия претенция за доброволно изплащане на обезщетение пред застрахователя, да посочи номер на банкова сметка, ***, ал.3 от същата разпоредба непредставянето на данни за банковата сметка от страна на ищеца, какъвто е конкретния случай, има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ. Твърди се, че претенцията на ищцата е заведена при ответника на 22.05.2019г., като с Писмо изх.№310-01-4981/28.05.2019г. на основание чл.106, ал.3 от КЗ от същата са изискани документи за установяване на основанието и размера на обезщетението, а именно документ, удостоверяващ окончателното приключване на наказателно производство, декларация, че не е получавала/претендирала обезщетение от друг източник и документ, удостоверяващ банковите детайли на сметка в лева с титуляр-пострадалото лице. Твърди се, че писмото на ответника, съдържа изявление, че ако застрахователят не разполага с гореописаните документи, същия няма да е в състояние да определи и изплати застрахователното обезщетение по щетата в законоустановения срок. Твърди се, че въпросното писмо е получено от представител на ищцата на 31.05.2019г., но исканите документи не са предоставени, с което увреденото лице не е изпълнило задължението си по чл.498, ал.2 от КЗ. На следващо място се сочи, че липсват доказателства посочената на застрахователя банкова сметка, ***.39 от ЗАдв. и за наличието на представителна власт за получаване на суми от името на доверителя по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК, за да се приеме, че може да се присъдят сумите по същата на основание чл.235, ал.1, т.7 от ГПК и да са на разположение на клиента-ищец.

Твърди се, че ответникът не е дал повод за завеждане на производство, тъй като не му е предоставена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение по реда на чл.499, ал.1 от КЗ, респективно че същия умишлено е бил възпрепятстван да определи и заплати обезщетение и кредиторът е изпаднал в забава. В заключение се твърди, че неизпълнението на задължението на ищцата да представи изисканите от ответника документи, я лишава от правото да получи претендираната законна лихва за периода преди предявяване на иска-23.08.2019г.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че ангажираните доказателства за заплатен разходи по лечението на ищцата установяват необходимостта /причинно-следствена връзка/ от направата на разходите и претърпените травми. На следващо място се поддържа, че претърпените от ищцата телесни увреждания-счупване на бедрена кост и счупване на кости на лява китка, са изключително тежки и налагат труден и продължителен възстановителен период.

Твърди се, че и към момента състоянието на ищцата, свързано с получените травматични увреждания, не се е подобрило. Ето защо се поддържа, че размера на претенцията за неимуществени вреди, не е завишен, а напротив съобразен е с конкретиката на случая, с лимита по договора за застраховка “ГО“ и принципа за справедливост. По отношение на претендираната законната лихва се сочи, че писмената претенцията на ищцата е постъпила при застрахователя на 22.05.2019г., като представените с нея доказателства са били достатъчни съгласно изискванията на КЗ за произнасяне по нея, следователно е приложим 15 дневния срок по чл.106, ал.3 от КЗ, с изтичането, на който ответникът е изпаднал в забава за заплащане на застрахователното обезщетение или от 12.06.2019г.