Решение № 754 от 01.06.2021, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 695/2021
- Вид
- Решение № 754
- Подписан
- 01.06.2021
- В сила
- 28.04.2022
- Състав
- ДАНИЕЛА СТАНЕВА
Други актове по делото
- Определение № 818 от 05.04.2021 · ДАНИЕЛА СТАНЕВА
- Разпореждане № 7472 от 08.06.2021 · ДАНИЕЛА СТАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.107 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 145 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.155, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 166, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 11, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 1, ал. 1, т. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.3 и ал.4 · Закон за местните данъци и такси
- Член 4, ал. 4 · Закон за местните данъци и такси
- Чл. 6, ал. 1 б. "а" · Закон за местните данъци и такси
- чл. 9б · Закон за местните данъци и такси
- чл.44, ал.1, т.2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм.дело № 695/2021г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. 107 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Р.М.П. с ЕГН **********,***, чрез адв. В.Б. против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-5072-1/11.07.2019г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал.5 от ДОПК, В ЧАСТТА, с която са установени публични задължения относно всички имоти (9 бр.), находящи се в гр. Варна, кв. Аспарухово, местност „Вилите“, в общ размер от 1935.18лв., от които 1087.90лв. главница за дължим данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и лихва върху нея в размер на 94.74лв., а така също и главница на задължение за такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ в размер на 692.25лв. и лихва в размер на 60.29лв. В жалбата са изложени доводи единствено за нищожност на АУЗ № МД-АУ-5072-1/11.07.2019г., поради което се иска от съда да постанови решение в посочения смисъл. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото в размер на 10лв. – платена държавна такса. Не претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.
По допустимостта на жалбата:
По жалба от Р. М. П. от 19.11.2020г. срещу АУЗ № МД-АУ-5072-1/11.07.2019г. в Административен съд – Варна е образувано адм. дело № 2544/2020г. Същото е било прекратено от съда с Определение № 2597/02.12.2020г. поради недопустимост на жалбата, след като е установено, че не е спазен редът за оспорване на акта - същият не е оспорен по административен ред, което е абсолютна положителна предпоставка за допустимост на жалбата за оспорване на акта по съдебен ред. Със същото определение съдът е изпратил делото като преписка на компетентния орган – Директора на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна за произнасяне по съществото на повдигнатия правен спор.
Преписката е постъпила в деловодството на органа на 29.12.2020г., от което следва, че установеният в чл.155, ал.1 от ДОПК 60 дневен срок за произнасяне на органа е изтекъл на 27.02.2021г. /събота, неработен ден/. Следователно последният ден за произнасяне на органа в срок е бил 01.03.2021г. – понеделник.
Такова произнасяне на органа липсва в посочения 60-дневен срок. Относно този извод на съда между страните липсва спор с оглед становището на ответника, изложено в негово писмо с.д. № 5451/12.04.2021г., приложено на лист 19 от делото.
Предвид тези установявания правилно в жалбата е посочено, че е налице мълчаливо потвърждаване на процесния АУЗД – аргумент по чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Срокът за оспорване на мълчаливо потвърдени актове от рода на процесния е уреден в чл.
156, ал. 5 от ДОПК и е 30 – дневен от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган. Следователно подадената на 31.03.2021г. жалба до съда срещу въпросния АУЗ се явява подадена в срок.
Съдът съобрази, че екземпляр от процесния АУЗ № МД-АУ-5072-1 от 11.07.2019г. е изпратен на Р. М. П. по пощата и е получен лично от нея на 05.08.2019г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне, но доколкото същият се оспорва единствено с доводи за нищожност, то на основание §2 от ДР на ДОПК вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ, приложима е разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
С оглед изложеното по-горе, жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице с правен интерес, доколкото с процесния АУЗ са установени задължения по ЗМДТ, с което се засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя – Р.М.П.. Жалбата следва да се разгледа от съда по същество.
След като се запозна със становищата на страните, както и с доказателствата по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към административната преписка е приложено нотариално заверено пълномощно рег. № 7931 от 07.12.2017г., с което жалбоподателката Р. М. П. е упълномощила внука си А. З. С. да я представлява пред Община Варна, Областна администрация - Варна, нотариуси и всякакви други физически и юридически лица, институции и длъжностни лица, във връзка с извършване на всички и всякакви процедури и издаване на всички и всякакви актове и документи, които са необходими за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК, включително да подписва, подава и получава всички необходими и изискуеми от закона документи за снабдяването ѝ с констативен нотариален акт досежно следните имоти:
1/ Поземлен имот
***, област Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, НТП – ниско застрояване (до 10 м.), площ 513кв.м., стар номер 45, съгласно Заповед за одобрение на КККР Р РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи ***, ***,
***, ***, 10135.5507,32;
2/ Поземлен имот ***, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, НТП - ниско застрояване (до 10 м.), площ 349кв.м., стар номер 17, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи ***, ***, ***,
*** и ***;
3/ Поземлен имот ***, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - частна, вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10. м.), площ 265кв.м,, стар номер 18, съгласно Заповед за одобрение на ККК № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи 0135.5507.17, ***, ***, ***;
4/ Поземлен имот ***, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 236кв.м., стар номер 19, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи ***, ***,
***, ***;
5/ Поземлен имот ***, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 1108кв.м., стар номер 174, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи ***,10135.5507,175, ***, ***, ***, ***;
6/ Поземлен имот ***, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 1159кв.м., стар номер 2175, съгласно Заповед за одобрение на KKKР № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-343/05.02.2014 г. на Началника на СГКК - Варна, при съседи ***,***, ***, ***, ***,
***;
7/ Поземлен имот 10135.5507,155, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 1829кв.м., стар номер 155, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23,06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи ***, ***,
***, ***;
8/ Поземлен имот 10135,5507.157, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 748кв.м., стар номер 2153, съгласно Заповед за одобрение на KKKР № РД-18-73/23.06,2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи 10135.5507,2.10, ***,***,***, .10135,5507.158;
9/ Поземлен имот ***, област
Варна, община Варна, гр. Варна, п.к. 9000, м. Вилите, вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м.), площ 684 в.м., стар номер 134, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, при съседи ***,
***, 10135.5507,119.
Със същото пълномощно на Ал. Събев изрично са дадени пълномощия от името на упълномощителя Р. М. П. да подава всякакви данъчни декларации по ЗМДТ относно посочените имоти, да подава заявления и да получава удостоверения за данъчна оценка на същите и др. във връзка с признаване правото на собственост върху посочените 9 имота. Указано е, че пълномощното следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощения.
Въз основа на пълномощното на 21.12.2017г. упълномощеният е подал в Община Варна 9 бр. декларации по чл.14 от ЗМДТ, с които е декларирал изчерпателно изброените по-горе имоти. Заверени копия от декларациите са представени от ответника ведно с административната преписка. В т.4 от декларациите „начин на придобиване“ деклараторът е посочил, че същите са придобити от РVМ. П. по давност, считано от 2008г. Към декларациите са приложени извадки от кадастралния регистър на недвижимите имоти, в колона 10 на които е посочено, че липсват данни за собственика и по-точно, че собственикът на имотите е неидинтифициран.
На 11.07.2019г. е издаден процесният АУЗ №
МД-АУ-5072-1/11.07.2019г., с който за оспорващата Р. П. са установени публични задължения в общ размер 2461.02лв., от които 1412.54лв. главница за дължим данък по Закона за върху недвижимите имоти /ДНИ/ и лихва в размер на 123.01лв. върху нея, както и 851.32лв. главница за такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ и лихва за просрочие в размер на 74.15лв. Актът е изпратен на задълженото лице по пощата и е получен лично от Р. П. на 05.08.2019г., както се посочи по-горе в изложението. С него са установени задължения за Данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ за 2018г. както за декларираните от пълномощника 9 имота, находящи се в гр.
Варна, район Аспарухово, местност „Вилите“, така и за следните два имота: 1/ земя с идентификатор *** с площ от 50 кв.м. с адрес гр. Варна, район Младост, ***; 2/ земя с идентификатор *** с площ 41.88кв.м. и жилище с идентификатор
*** с РЗП 128.10кв.м. Задълженията във връзка с последните посочени два имота не се оспорват от жалбоподателката Р. П., поради което същите са извън предметния обхват на настоящото съдебно производство. Предмет на оспорване са задълженията /ДНИ и ТБО/ за 2018г. досежно имотите (9 бр.), находящи се в гр. Варна, район Аспарухово, местност „Вилите“, в общ размер 1935.18лв., от които 1087.90лв. главница за дължим данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и лихва върху нея в размер на 94.74лв., а така също и главница на задължение за такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ в размер на 692.25лв. и лихва в размер на 60.29лв.
По основателността на жалбата:
Спомена се в изложението по-горе, че процесният АУЗ №
МД-АУ-5072-1/11.07.2019г. се оспорва единствено с доводи за неговата нищожност в обжалваната част. Според правната теория и съществуващата съдебна практика, нищожността на административния акт предполага наличието на толкова тежък порок, че той още от самото издаване на акта е пречка за пораждането на целените от него правни последици. Именно поради това в доктрината нищожните административни актове се приравнени на "правно нищо". За да не се създаде обаче привидност за съществуването им в правния мир, когато в производството по оспорване на административния акт съдът установи нищожността му, следва изрично да я обяви в диспозитива на решението, дори да не е сезиран с изрично искане за това /чл. 168, ал. 2 АПК/. Пак по същите причини в нормативната уредба на въпроса за оспорването на административните актове е предвидено, че искането за обявяване на нищожност на административния акт не е ограничено със срок /чл. 149, ал. 5 АПК/. Нито в АПК, нито в ДОПК са регламентирани основанията за нищожност на административните актове. Поради това в теорията и в съдебната практика е прието, че такива са основанията за незаконосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК, но в случаите, в които порокът, от който е засегнат актът, е толкова тежък и съществен, че води до невъзможност актът да прояви правните си последици. Некомпетентността на издателя на административния акт /по материя, по място и степен/ е винаги основание за неговата нищожност. Такова основание е и издаването на акта при неспазване на задължително изискуемата от закона форма, както и когато, макар и формата да е привидно спазена, материализираното в съдържанието му волеизявление на компетентния административен орган е толкова неясно или противоречиво, че на практика изпълнението на акта е напълно невъзможно. Видно от чл.146, т.3 от АПК, основание за отмяна на незаконосъобразен акт е и допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но не всяко нарушение, а само такова, което се явява съществено. С оглед изложеното, същественото нарушение на административнопроизводствените правила ще представлява основание за нищожност на административния акт само в краен случай – когато разписаната административна процедура за издаването му до такава степен е опорочена, че на практика е липсваща, при което волеизявлението на административния орган е опорочено до степен, че не би могло до доведе до възникване на целените с него правни последици. Противоречието на акта с материалноправните разпоредби е основание за нищожността му единствено в случаите, в които изобщо отсъства нормативна опора за издаването му, както и когато с издаването му са погазени основополагащи правни принципи.
Разпечатката съдържа 54 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b916bf55-a665-4321-b685-ccb69f516477