Решение № 1887 от 03.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1887 гр. Пловдив, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330206381 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4400624, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Г. Д. М. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че видно от представения списък с намерени фишове, процесния ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на дата 11.09.2021г. Жалбата е входирана още на 16.09.2021, което индикира, че същата не е просрочена.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на 1 атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 23.01.2021 г., в 15:33 часа в с. Калековец, ул. Цар Симеон I, до номер 77, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № *******, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 61 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 11 км/ч.

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС е именно жалбоподателят.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ

Наведените в жалбата основания за отмяна на ЕФ са основателни.

Това е така, доколкото при извършен служебен контрол настоящия състав намира, че издаването на ЕФ противоречи на императивната разпоредба на чл. 39, ал.4 ЗАНН, според която за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза „необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване на действителната воля на законодателя се налага систематично тълкуване на нормата на чл. 39, ал.4 ЗАНН с тези на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл.

186, ал.4 ЗАНН.

2

При съвместния прочит на посочените норми се налагат следните изводи:

-за явно маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за които се предвижда наказание глоба до 10 лева , при липса на оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.1 ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.

- за маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за които се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева , при липса на оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на място се издава глоба с фиш до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 50 лева. Глобата с фиш не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.

-за нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е до 50 лева включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят не оспорва нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш, която не подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В случай, че оспорва нарушението или не е съгласен да заплати наложената глоба, на нарушителя се издава АУАН и въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.

-за нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е над 50 лева на нарушителя може да се издаде ЕФ.

Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4 ЗАНН са извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с 3 измененията на чл. 189, ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в позитивното ни право института на електронния фиш. Тоест в случая се касае не за съотношение на общ закон към специален, а за изрично изразена законодателна воля:

-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с глоба над 50 лева,

-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да се налага с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на оспорване и по общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от нарушителя.

Така изрично Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. адм. н. д. № 170 / 2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на чл. 85а ЗАНН, според която - " Доколкото в този закон няма особени п р а в и л а за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.е. в случаи от категорията на процесния ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП.

Така изрично Решение № 1031 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 740 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал 1, т.2 ЗДвП наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е съществувала забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е следвало да процедира по реда уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3 ЗАНН, като издаде в зависимост от процесуалната позиция на нарушителя или необжалваема глоба с фиш на стойност 50 лева или АУАН и НП по общия ред.

В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева, 4 съществува безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице забрана за издаване на ЕФ, по силата на :

-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и кумулативно наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;

-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.

Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице процесуалната възможност за това, същият следва да бъде отменен.

В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на Административен съд- Пловдив- Решение № 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД № 1418/2021 година

Само за пълнота на изложението следва да се обсъди и служебно известното възражение на въззиваемата страна по сходни казуси, че под необжалваем минимум по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН се разбирало 10 лева, а сумата от 50 лева била „необжалваем максимум“. Този довод всъщност е изцяло обясним с оглед констатираната вече известна непрецизност при словесната редакция на нормата, но се явява неоснователен предвид разкритата по-горе действителна воля на законодателя чрез систематичното тълкуване на нормите на чл. 39, ал.1 ЗАНН, чл. 39, ал.2 ЗАНН, 39, ал.4 ЗАНН и чл. 186, ал.4 ЗДвП.

В случая под „необжалваем минимум“ по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН се разбира не долния праг на наказуемост по чл. 39, ал. 2 ЗАНН (10 лева), а минималния праг на налаганото наказание, над който е допустимо да се издава ЕФ (тоест 50 лева).

В този изричен смисъл е и Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, в което този въпрос е нарочно обсъден и е прието, че необжалваемия минимум, над който могат да се издават ЕФ е именно 50 лева.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят по следните съображения:

5

На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

На следващо място липсват и доказателства разноски по делото реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното открито заседание по делото.

В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.

Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.

Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно.

Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

В конкретния случай по делото не са представени:

-нито пълномощно в полза на адвокат;

-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;

-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен, -нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и съдействие, поради което и разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4400624, издаден от ОДМВР6 ПЛОВДИВ, с който на Г. Д. М. е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 7