Решение № 6964 от 17.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6864/2023
- Вид
- Решение № 6964
- Подписан
- 17.11.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал.1 предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6964 гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена И.ова
Членове:
И.ина Ив. Пъстракова
ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от И.ина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100506864 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена от Г. Д. Г. чрез особения му представител адв. И. Хаджиков въззивна жалба срещу решение № 6845/02.05.2023 г., постановено по гр. д. № 45690/2022г. на СРС, ГО, 173 състав, с което е уважен предявеният от Л. Г. П. иск с правна квалификация чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД за сумата от 6000,00 лв. – платена авансово сума по развален договор за изработка.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с допускане и събиране на доказателствата, неправилна неправилна преценка на доказателствата и логическите изводи при установяване на релевантните факти, както и неправилно приложение на материалния закон – относно съществуване на правоотношение между страните, виновно неизпълнение, прекратяване, както и авансово плащане. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявената претенция.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК от насрещната страна Л. Г. П. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение наматериалния закон, както и не са допуснати процесуални нарушения в хода на процеса.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе 1 предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Ищецът Л. Г. П. чрез адв. Л. К. – АК-София, е предявил срещу ответника Г. Д. Г. иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 6000,00 лева, представляваща авансово платено на 23.05.2022г. и 25.05.2022г. възнаграждение по договор за изработка на дограма за къща в село Безден, община Костинброд, който договор бил развален от ищеца поради неизпълнение от ответника, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (24.08.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата. Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че възложил на ответника да монтира дограма на еднофамилна жилищна сграда в село Безден, община Костинброд, в. з. „Бистрица“, УПИ ІІІ 175, кв. 6. Уговорили се ищецът да заплати авансово възнаграждение в размер на 6000,00 лева, които били платени в брой на два пъти – на 23.05.2022г. /4000,00 лева/ и на 25.05.2022г. /2000,00 лева/. Уговорката била работата да бъде извършена през м.06.2022г. На ответника били дадени множество отсрочки, последно до 2.08.2022 г., но изпълнение така и не последвало. В резултат ремонтът на къщата се забавил, а и ищецът търпял вреди поради забавянето и поскъпването на материалите.
Поради неизпълнението ищецът развалил договора, а ответникът, видно от представената кореспонденция по „Вайбър“, не оспорвал развалянето, като при покана да върне парите дори изразил готовност да стори това по посочена от ищеца сметка. Въпреки това плащане не последвало.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Д. Г. чрез назначения му особен представител адв. И. Х. – АК-София, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 40145/14.02.2023г. на СРС, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва се ответникът да е получил сочените от ищеца суми, а представените доказателства не били годни да установят твърденията по исковата молба. В разписката било написано името „Гепо Гепов“, а не „Г. Г.“. Не ставало ясно за какво е получена съответната сума, липсвал опис на банкноти и подпис на предалия ги. Не било ясно как е снимана личната карта на ответника, дали това е станало с негово съгласие и дали нямало нарушение и неправомерно използване на личната информация. Не бил представен от страна на ищеца договор и доказателства какви са уговорките между страните по него и извършените от тях действия.
С решение № 6845/02.05.2023 г., постановено по гр. д. № 45690/2022 г. на СРС, ГО, 173 състав, предявеният иск е уважен изцяло, като срещу него е постъпила въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Неоснователно е оплакването на въззивника, че не е следвало да бъде допускано събирането на гласни доказателствени средства чрез изслушване на водените от ищеца свидетели. Същите са допустими, относими към предмета на доказване и необходими, а събирането им е поискано своевременно. Неоснователно е наведеното от въззивника твърдение, че са нарушени принципите на равнопоставеност и състезателност в процеса, по причина, че особеният представител на ответника няма възможност да ангажира свидетелски показания. Процесуалният закон не предвижда подобна възможност – недопускане на доказателства поради невъзможност (или нежелание) на насрещната страна такива да се събират. Съответно, законът допуска насрещната страна да се брани с всички предвидени в ГПК защитни средства, т. е. тя също да провежда свое доказване, но не и да ограничава доказването на насрещната страна, което е същината на принципа на състезателното начало. Принципът на равенство на страните от своя страна се свързва с еднакви процесуални възможности, но по никакъв начин не означава реципрочност на допуснатите за събиране доказателства. Този принцип също не е бил нарушен, тъй като особеният представител на ответника е имал възможност да иска събирането на всички предвидени в ГПК доказателствени средства, а упражняването на това негово право е въпрос на лична преценка.
Не е основателно и възражението, че съдът е извършил процесуално нарушение, като е допуснал изслушването на свидетели в нарушение на чл. 164 ГПК. Представени и приети по делото са писмени доказателства – разписка, издадена от ответника, и писмена кореспонденция, водена между страните (както и между ответника и св. М.Р.). От тези доказателства се установява, както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на договорно отношение между страните по делото. Свидетелските показания касаят установяване на други факти от предмета на делото, а именно отношенията между страните, предхождащи процесния договор, преговорите, водени между тях, и конкретни условия по сделката – обхват на възлагането, цена, срок и пр. В такъв случай, ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложимо, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС (реш. № 283/01.11.2016 г. по гр. д. № 2117/2016 г., IV г. о. на ВКС и цитираната в него многобройна практика; също цитираното в обжалвания акт реш. №524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о. на ВКС). Следователно, съдът не е допуснал процесуално нарушение, като е допуснал свидетелските показания, съответно като е обосновал решението си с наличния в кориците на делото доказателствен материал.
Несъстоятелни са възраженията във въззивната жалба относно разминаване на описанието на ответника от страна на свидетелите- от една страна същите са допуснати до разпит относно други различни от външния вид на ответника обстоятелства, а от друга3 разминаването по отношение ръста и цвета на очите на ответника са незначителни /например свидетелят Атанасов посочва височина от 1.90-2 м., а в личната карта на ответника фигурирало 1.88 м./. В случая същественото е, че показанията, които дават двамата свидетели Атанасов и Рашевски са ясни, логични, непротиворечиви и като такива следва да бъдат кредитирани.
Съображението, свързано с реда на изписването на имената на гражданите в личните документи по ЗБЛД, е абсолютно ирелевантно към спора.
По отношение на аргумента, касаещ посочването в текста на разписката на лицето, получило плащането, първоинстанционният съд правилно е посочил, че законът не постановява такъв реквизит, за да се счете един писмен документ за разписка. Достатъчно е този документ да носи подписа на издателя и изявление, че определена сума е била получена с основание конкретно правоотношение. В настоящия случай получаването на сумата е в изпълнение на облигацията, възникнала между страните по делото, което безспорно се доказа.
Неоснователно е и оплакването на въззивника, че съдът е следвало да приложи чл.
269 ЗЗД. Такова възражение не енаправевено своевремно.
Поради изложените съображения налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски производство се следват на въззиваемата страна в размер на 350 лв. за настоящото
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6845/02.05.2023 г., постановено по гр. д. № 45690/2022 г. на СРС, ГО, 173 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на Л. Г. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 350 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4