Определение № 263 от 05.08.2026, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 455/2026
- Вид
- Определение № 263
- Подписан
- 05.08.2026
- В сила
- 05.08.2026
- Състав
- Надя Спасова Георгиева, Николай Александров Николов, Елисавета Георгиева Деянчева
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.199, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263 гр. Кюстендил, 05.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надя Сп. Георгиева
Членове:
Елисавета Г. Деянчева
Н. Ал. Н. като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20261500600455 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал.8 НПК.
Образувано е в Кюстендилски окръжен съд (КнОС) по ЧАСТЕН ПРОТЕСТ от Териториално отделение-Дупница към Кюстендилска районна прокуратура срещу определение №306/17.06.2026 г., постановено по ЧНД № 493/2026 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с което е ОТМЕНЕНО, като незаконосъобразно ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 03.04.2026 г. на Териториално отделение - Дупница към Кюстендилска районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство вх.№3619/2023г. по описа на РП Кюстендил и ДП №602/2023г. по описа на РУ Дупница за престъпление по чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК и делото е върнато на прокурора за изпълнение на дадените с него указания.
В протеста се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че в постановлението за прекратяване липсва задълбочен анализ и оценка на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че прокурорът е извършил подробен анализ на всички събрани доказателствени материали, включително на съдебномедицинската експертиза, като е обсъдил заключението , съответствието му с установената фактическа обстановка и с останалите доказателства по делото. Посочва се, че са анализирани и останалите експертизи – съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична, както и че са изложени мотиви относно действията на пострадалия и останалите участници в инцидента. Поддържа се, че фактическата обстановка е подробно изложена, като са посочени доказателствата, които я установяват, поради което изводът на първоинстанционния съд за липса на задълбочен доказателствен анализ бил необоснован.
Моли се за отмяна на протестираното определение.
КнОС, след преценка на протеста и доказателствата, намира протестираното определение за правилно, тъй като споделя съображенията на ДнРС за немотивираност на прекратителното постановление от 03.04.2026г. на ТО към КнРП. То е такова, защото не отговаря на изискванията на чл.199, ал.2 от НПК. Това е така, на първо място, защото липсват достатъчно конкретни фактически обстоятелства относно момента на причиняване на средната телесна повреда на пострадалия, начина и автора й. Не става ясно, защо е прието, че е причинена от двамата обвиняем в съучастие, защото липсват достатъчно съставомерни факти за този извод. Това е така, защото се сочат факти само за нанасяни удари (с ръце и ритници) на пострадалия свидетел от 2-мата обвиняеми и преди това от 1 свид.А., без да е ясно, в кой точно момент е причинена телесната повреда.
Настоящият състав констатира, че разследването е непълно, тъй като в протоколите за разпит на свидетелите не се съдържа достатъчно конкретика относно механизма на причиняване на телесните увреждания. Това е така, защото не са изяснени местата по главата, върху които са нанесени отделните удари, тяхната последователност, интензитетът им, както и кои конкретни увреждания са настъпили в резултат на всяко отделно въздействие. Относно тези факти не са събрани доказателства, тъй като разпитаните свидетели-очевидци не са описали поведението на пострадалия след нанасяните му удари, в смисъл на външно изразена болка, чрез действия или думи, и видимите увреждания, като отоци, кръв или други. Следвало е по-детайлно да се разпитат свидетелите с цел установяване момента на счупването на носа на пострадалия, като бъдат питани за това, къде точно в главата са попадали ударите, кой от тях е попаднал в носа и кой го е нанесъл, имало ли е кръв по лицето на пострадалия и кога се е появила-след кой удар и от кой му е бил нанесен или при кое падане и как се е случило.
Разпитът на пострадалия също следва да е по-детайлен, като се положат усилия да се установи, какви болки и кога е изпитал в носа, в кой точно момент, след кой ритник (тъй като той сочи, че е ритан от 3-ма –обвиняемите и свид. А.), от кой му е бил нанесен, в каква хронология са му нанасяни ритниците, като опише възможно най-детайлно кой първо го и ритнал и къде, след колко време е ритнат от Д.М. и колко пъти, къде и как се е чувствал, кога по време е ритан от Н. А. и „неговата жена“, къде и как се е чувствал. Прави впечатление, че пострадалият свидетел от установените от него факти и обстоятелства най-кратко е разказал за нанесения му побой, само с 3 изречения, и дори неясно в изречението „ видях, че Н. и неговата жена също ме изрита отново в главата“, след което загубил съзнание и не помнил, кога се е свестил. Следвало е да бъде питан, дали при нанасяните му ритници от обв. М. обвиняемата и свид. А. е изпитал болка и каква по степен-слаба, силна, много силна, търпима, нетърпима, или как я определя, в коя част на главата точно е усещал болка и кой го е ритал в този момент, има ли ритник в носа, от кой му е нанесен и кога, дали е изпитал най-силна болка тогава или кога, и в коя част на главата, преди да изпадне в безсъзнание, както и как е чувствал носа си при нанасяните му удари. Всички тези въпроси и др.каквито прецени разследващия полицай да с цел установяване от кой точно ритник или в кой точно момент е счупен носа на пострадалия, дали са му нанасяни юмручни удари в носа от някой, дали е падал върху носа му, кървял ли е носа му, в кой момент го е усетил и какво се е случвало точно тогава с него или да разкаже в хронологичен ред как във времето са му нанасяни ударите-последователно от първия до изгубване на съзнание, с прекъсване ли са били от други действия и продължаване на нанасяния му побой, кой първо от обвиняемите и свид. А. му е нанесъл побой, тримата заедно или кои са го удряли заедно или са се редували, като при формулиране на въпросите се имат предвид и показанията на свидетелите и тези, дадени от обвиняемите като свидетели, механизма на увреждането според СМЕ, за да се изяснят максимално пълно и точно обстоятелствата, при които е настъпила телесната му повреда. Останалите свидетели също следва да бъдат преразпитани за повече възприятия относно горните обстоятелства и конкретно относно увреждането на пострадалия и начина му на причиняване, като бъдат питани за местоположението на обвиняемите и свид. А. по време на нанасяне на удари на пострадалия, къде в главата му са попадали те, кога е потекла кръв от носа на пострадалия и кой е бил най-близо до него тогава, след кой удар или падане е станало това, как е реагирал след удар/ударите пострадалия, в смисъл като действия и усещане и дали е изпадал в безсъзнание и безпомощно състояние, както пострадалия твърди.
Следва да се изяснят и противоречията между свидетелските показания на пострадалия и другите свидетели относно вида на нанасяните удари-само ритници или и юмруци, дали е изпадал в безсъзнание. Противоречие има между показанията на свид. А., според който обв.М. е ударил с юмрук пострадалия в главата, а според пострадалия е бил 2 ритан, както и между други свидетели; между тези на пострадалия свидетел и на свид. Д.П.
(л.43-44, том 2 от ДП) и между други свидетели. Освен това, при наличието на съществени противоречия между обясненията на обвиняемите, показанията на пострадалия и свидетелските показания, разследващите органи не са предприели необходимите процесуално-следствени действия за тяхното отстраняване, чрез провеждане на очни ставки между свидетелите и евентуално обвиняемите с цел отстраняване на същественото противоречие относно начина на причиняване на телесната повреда, а именно-само с ритници, както е твърдял пострадалия или с/ или юмручни удари, каквито данни се съдържат в показанията на останалите свидетели и в показанията на обвиняемите разпитани като свидетели преди привличането ми, които не са годно доказателствено средство, поради което е следвало да се положат усилия за закрепването на установеното от същите чрез допустимите способи по НПК.
Липсата на това процесуално действие е оставила неизяснени обстоятелства от съществено значение за правилното изясняване на фактическата обстановка и до преждевременно формиране на крайния извод за прекратяване на наказателното производство, без противоречията в доказателствената съвкупност да бъдат преодолени по предвидения в закона процесуален ред.. При това положение не може да се приеме, че са били изчерпани всички възможности за разкриване на обективната истина по смисъла на чл. 13 и чл. 107 НПК.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че доказателствата не са анализирани, тъй като те не са обсъдени и не е ясно на кои показания се дава вяра относно механизма на увреждането и авторите на телесната повреда и въз основа на кои точно са приети за установени фактическите обстоятелства. Те само са изброени с някои неточности относно името на обвиняемия (очевидно е допусната грешка при изписване на името му, като вместо това на обв. Д.М. е посочено името на свид. Н. А.) и на едни от свидетелите ( като очевидно поради грешка вместо името на свид. А. е посочено това на обв. М.) . КнОС констатира, че обвиняемите не са давали обяснения и че не е привлечен като обвиняем Н. М. А., чието име е посочено , поради което не е ясно, кои обяснения на обвиняемите прокурорът е приел за достоверни, както е посочил в постановлението си. Анализът на доказателствата се изчерпва с това невярно изречение и със следващото, в което е декларирано, без съображения, че са приети за непротиворечиви показанията на останалите свидетели относно агресивното поведение на пострадалия (сред които са посочени и показанията на обвиняемия Д.М., дадени като свидетел, преди привличането му като обвиняем с постановление от 17.10.2025 г., приложено на л.30-33, което пък потвърждава извода на съда за допусната фактическа грешка от прокурора при посочване името на обвиняемия, направен по-горе. Липсва дължимото обсъждане на съдържанието на отделните свидетелски показания и съображенията поради които им се дава вяра, като не са обсъдени и съществуващите противоречията между тях, не е посочено на кои и защо ке дава вяра относно спорните и противоречиви фактически обстоятелства относно механизма на причиняване на увреждането и автора на същото. Не става ясно и въз основа на кои точно доказателства е прието, че двамата обвиняеми са автори на престъплението, за което е прието, че са извършили при неизбежна отбрана. Не са обсъдени показанията на свид. Р., според която Е.-пострадалия свидетел е имал кръв по лицето и от носа му е течала кръв, а по ризата на Н. имало кръв, както и че двамата са се биели, като са си налитали като две кучета един на друг и останалите от компанията не са могли да ги разтърват. Според КнОС разпитът на тази свидетелка и на свид. С.П. не е достатъчно задълбочен и не са установила всичко, което са могла да видят. Показанията на А.П. също са недостатъчно пълни. Посочил е, чи видял "как Красима също се намеси заедно с братовчеда на Н.-Д когато Е. и Н. били на земята и си разменяли юмручни удари, но не е уточнил в какво се е изразявал намесата им.
Прави впечатление, че свидетелите А.С.П. и съпрузите К. и Н. Р. разказват за сбиването между свид.А. и постарадалия, но не и за нанесени ритници или юмручни удари от обвиняемите и не е ясно, защо не са установили факти за тези обстоятелства, а именно3 защото не са видели или защото не искат да установят такива. Следва да се разпитат подетайлно какво са видели, като показанията им се съпоставят с установеното от всички свидетели, за да бъдат разпитани максимално детайлно и да установят възможно най-пълно възприетото от тях относно нанесените удари по главата на пострадалия и кървящия му нос, което не е възможно да не са видели всички.
КнОС не споделя съображенията на ДнРС за липса на мотиви относно действието на обвиняемите при неизбежна отбрана, но счита, че изводът е необоснован, тъй като не е установено от доказателствата по несъмнен и категоричен начин, че именно обвиняемите са причинили телесната повреда и че са действали в съучастие . Показанията на свидетелите не сочат на този извод, тъй като част от тях (възприети и от прокурора) установяват три последователни и независими от тримата дейци нанасяне на удари на пострадалия-първо по време е сбиването между свид. А. и пострадалия, предизвикано според свидетелите от пострадалия, 2-то-нанесените ритници от обвиняемата на пострадалия, за да прекрати побоя на пострадалия свидетел над приятеля й –свид.А. и 3-то –нанесен юмручен удар или ритник/ци на пострадалия от обвиняемия, за да предотврати нападението в гръб на пострадалия към свид. Н. А., а според други, като свидетелите Р. и С.П.- побоя е бил един и само между пострадалия свидетел Н. и свид. Н. А.. Както е видно от показанията не е възможен само направения извод от прокурора. Затова и според съда, разследването е непълно, поради възможността и необходимостта от опит за попълването му с доказателства за горепосочените факти, по време на допълнителния им разпит.
Разпечатката съдържа 20 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b91591c2-4866-4335-9de3-7d1559c4a11c