Решение № 371 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. П., 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова

Членове:

Венцислав Г. Петров

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500540 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 463, ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 12247/08.07.2024 г. на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. Л." №**, вх.*, ет.*, ап.*, в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20248850400038 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 885 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - П. против Разпределение от 05.07.2024 г., предявено на същата дата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на извършеното разпределение на постъпилата по делото сума от 944,97 лева.

Жалбоподателят намира, че присъединеното по делото вземане на НАП не е лихвоносно такова, като макар и неотписано било погасено по давност, поради което не следвало НАП да бъде присъединен по делото. Намира, че вземанията му за разноски са приоритетни, съответно цялата сума е следвало да бъде разпределена на него, включително и ако това се извършвало по съразмерност. Сочи, че разноските по досъдебното производство са частно, а не публично вземане, като щом не са присъдени от съд, не може да се събират при изпълнението на съдебен акт. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по т. д. № 2/2021 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което разпределението следва да е предявено, като вземанията следва да са конкретизирани. Прави искане да се изиска изпълнителното основание за вземането на НАП, както и копие от делото, по което е издадено. Претендира присъждане на разноски по делото, като моли разпределението да бъде изменено.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, длъжникът В. С. Б. и присъединеният по право взискател – Държавата, не са подали възражения срещу жалбата.

1

В становище по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е допустима, но по съществено е неоснователна. Сочи, че по делото по право е присъединена Държавата, съобразно представено удостоверение от НАП. Счита, че постъпилата по делото сума от наложения запор върху вземания на длъжника срещу трето лице в размер на 944,97 лева е разпределена съгласно изискванията на закона, както следва: 108,00 лева – в полза на взискателя В. С. за авансово платени разноски по ТТРЗЧСИ с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; 315,26 лева – в полза на ЧСИ за обикновени такси и разноски от ТТРЗЧСИ, неплатени от взискателя и дължими от длъжника, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; 14,36 лева – в полза на ЧСИ за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху сумата от 133,27 лева, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; 34,19 лева – в полза на ЧСИ за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху сумата от 339,89 лева, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Остатъкът от сумата в размер на 473,16 лева е разпределил съразмерно между взискателите В. С. и ТД на НАП - П., както следва: 133,27 лева – в полза на взискателя В. С. по издадения изпълнителен лист, като са погасени 70,00 лева – разноски за държавна такса по издадения изпълнителен лист, 5,00 лева – разноски, както 58,27 лева – законна лихва върху главницата от 1 747,00 лева от 31.07.2023г.; 339,89 лева – в полза на ТД на НАП – П., съобразно представеното по делото удостоверение. По отношение възраженията за жалбоподателя за погасяване по давност на вземанията на НАП, намира, че право на длъжника е да се позове на института на давността, а в случая не се е позовал, като отделно от това, сочи, че не е в правомощията на съдебния изпълнител да се произнася по този въпрос. Представя копие от изпълнителното дело.

Съдът след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и като обсъди и анализира материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна в изпълнителното производство – взискател, и е насочена против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – извършено разпределение на постъпили по делото суми.

В полза за жалбоподателя В. С. С., ЕГН ********** е издаден изпълнителен лист от 11.01.2024г. по гр. д. № 2808/2023г. по описа на Районен съд – П. срещу длъжника В. С. Б., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – П., за сумата от 1 747,00 лева – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 08.08.2022 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 31.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 70,00 лева – заплатена от В. С. държавна такса по делото.

За събиране на вземанията на С. по изпълнителния лист, първоначално, по негова молба от 16.01.2024 г., е било образувано изп. дело № 10/2024 г. по описа на ДСИ при СИС към Районен съд – П.. На 30.01.2024 г., въз основа на Удостоверение изх. № 160372400379496/26.01.2024 г. на ТД на НАП – П. съдебният изпълнител е присъединил Държавата, в качеството й на присъединен по право взискател, за задължения на длъжника В. Б. към тази дата в размер на 5 170,28 лева.

За извършеното присъединяване на Държавата жалбоподателят е 2 уведомен на 01.02.2024г., а длъжникът на 02.02.2024 г.

По искане на взискателя С. е изискана и представена по делото справка от НАП за общите задължения на длъжника В. Б. към 09.02.2024 г. Видно от справката към посочената дата вземанията на държавата срещу длъжника Б. възлизат в общ размер на 5 186,36 лева, от които 2 997,22 лева – остатък главница и 2 189,14 лева – остатък лихва, за събирането на които е образувано изп. дело № 221138078/2022 г. Посочено е, че вземането е за разноски по изпълнителен лист, издаден от ОС – П., със срок за доброволно изпълнение – 06.03.2017 г. В справката е посочено още, че няма погасени по давност или отписани задължения.

По делото е приложено копие със заличени данни от Присъда № 83/08.09.2016 г., постановена по НОХД № 1648/2016г., от която е видно, че длъжникът Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 116, ал.

1, т. 6, предложение последно, във връзка с чл. 115 от НК, като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – П., направени в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2 997,22 лева.

С молба от 06.03.2024 г. първоначалният взискател В. С. е поискал от държавния съдебен изпълнител делото да бъде изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Г. С..

Процесното изп. дело № 20248850400038 по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 885 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд – П., е образувано на 06.03.2024 г., като длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне на 13.03.2024 г.

По искане на съдебния изпълнител от страна на НАП е представено ново удостоверение с изх. № 160372401265535/07.03.2024 г. за размера на вземанията на Държавата срещу длъжника, а именно сумата от 5 217,36 лева.

От Окръжен съд – П. е постъпило съобщение с изх. № 60463/03.04.2024 г., в което е посочено, че въз основа на разпореждане на съда на 13.03.2017г. е издаден изпълнителен лист срещу В. С. Б. за сумата от 2 997,22 лева в полза на Държавата, платими по сметка на ОД на МВР – П., който е изпратен на ОД на МВР – П. на 14.03.2017г.

От ОД на МВР – П. е постъпило писмо от 10.04.2024г., в което е посочено, че не пазят копие от издадения изпълнителен лист, като издадените до 2019 г. изпълнителни листове са били изпратени в оригинал на ТД на НАП – П..

На 23.04.2024 г. по искане на взискателя С., съдебният изпълнител е наложил запор върху вземане на длъжника Б., присъдено с Решение № 439/09.03.2023 г. по адм. дело № 2900/2022 г. по описа на Административен съд – П., срещу Главна дирекция „И. н.“ при Министерство на правосъдието.

На 25.06.2024 г., вследствие на наложения запор върху вземанията на длъжника, от Затвора в гр. П. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 944,97 лева.

Съдебният изпълнител е насрочил разпределение на постъпилата сума от 944,97 лева за 05.07.2024 г., като за датата на предявяване на разпределението взискателят С. и длъжникът са уведомени на 03.07.2024 г., а взискателят ТД на 3

НАП – П. е уведомен на 28.06.2024г.

Съгласно протокол за разпределение от 05.07.2024г. ЧСИ Самарджиев е извършил разпределение на сумата от 944,97 лева. Видно от него сумата е разпределена, както следва:

- Общо 108,00 лева – в полза на взискателя В. С. за авансово платени разноски по ТТРЗЧСИ;

- Общо 315,26 лева – в полза на ЧСИ за обикновени такси и разноски от ТТРЗЧСИ, неплатени от взискателя и дължими от длъжника;

- 14,36 лева – в полза на ЧСИ за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху сумата от 133,27 лева;

- 34,19 лева – в полза на ЧСИ за пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху сумата от 339,89 лева;

Остатъкът от сумата в размер на 473,16 лева е разпределена съразмерно между взискателите В. С. и ТД на НАП - П., както следва:

- 133,27 лева – в полза на взискателя В. С. по издадения изпълнителен лист, като са погасени 70,00 лева – разноски за държавна такса по издадения изпълнителен лист, 5,00 лева – разноски, както 58,27 лева – законна лихва върху главницата от 1 747,00 лева от 31.07.2023г.;

- 339,89 лева – в полза на ТД на НАП – П., съобразно представеното по делото удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК.

Сумите за изплащане след разпределението са посочени, както следва:

363,81 лева – за ЧСИ, 241,27 лева – за взискателя В. С. и 339,89 лева – в полза на ТД на НАП – П. за вземанията на Държавата. В разпределението е посочен и дължимият остатък от вземанията по изпълнителното дело след извършеното разпределение за всеки от взискателите, както и дължимите и неплатени по делото такси на ЧСИ.

Срещу разпределението в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК, на 08.07.2024 г. е постъпила жалба от взискателя В. С.. Същата е изпратена за становище, съответно е получена от взискателя ТД на НАП – П. на 26.07.2024 г., а от длъжника В. Б. на 31.07.2024г. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили възражения срещу нея.

При тази фактическа обстановка настоящият състав на съда намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискател 4 и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК.

От горното следва, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението е предпоставено от наличието на събрана по принудителен ред сума, наличието на няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, реализирана по изпълнението за цялостно удовлетворяване на всички взискатели. Именно такъв е процесният случай, тъй като сумата от наложения запор на вземания не е достатъчна за удовлетворяване на всички вземания по изпълнителното дело.

Жалбата срещу разпределението може да се основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии.

Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата, при извършването на проверката по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на молбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.