Решение № 9070 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9070 гр. С, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110133131 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Д -О З ЕАД, чрез адв. Я., срещу ЗАД „О.**- З АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 268,05 евро (524,26 лв.), представляваща вземане за връщане на платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+” за вредите, причинени на MПC марка „М“, модел „ГЛС” с ДK№ ********* от настъпило на 30.06.2023 г. в гр. Сливен пътнотранспортно произшествие по вина на водача на MПC марка А“, модел „****” с ДK№ ******, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с включени 7,67 евро (15 лв.) ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (06.06.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 30.06.2023 г. около 17:50 часа в гр. Сливен настъпило ПТП, в близост до кръстовището при ул. „Братя Шкорпил” и ул. „Гаговец”, като при маневра на заден ход водачът на MПC марка А“, модел „**** с ДK№ ********* удря паркирания л.а. марка „М“, модел „ГЛС“ с ДK№ *******. В резултат на това предизвиква ПTП с материални щети. MПC марка „М“, модел „ГЛС” с ДK№ ********* е било застраховано в „Д -О З ЕАД на основание застрахователна полица по застраховка „Кacкo+” № *********/07.06.2023г. със срок на валидност от 17.06.2023г. до 16.06.2024г. за 1 застрахователна сума в размер на 56 000 лв. Нанесените в резултат на ПTП щети на застрахования автомобил били описани в Двустранен протокол за ПTП от дата 30.06.2023г., описи на претенция и опис-заключение по щета.

Увредени били следните части по автомобила: задна броня и др. Ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз на „Д -О З ЕАД — „К А ЕООД, за което било издадено възлагателно писмо. С двустранно подписан приемопредавателен протокол, отремонтиран, автомобилът бил предаден на представител на собственика му. За стойността на ремонта била издадена Фактура № ***********г. за сумата от 1 048,52 лв. с вкл. ДДС. С ликвидационен акт по щета от 30.07.2023г. „Д -О З ЕАД одобрило да се заплати на автосервиза, извършения ремонт на автомобила, сумата в размер на 1 048,52 лв., съответстваща на издадената от сервиза фактура. Сумата била изплатена с преводно нареждане за групово плащане от 01.08.2023г. Към датата на настъпване на описаното застрахователно събитие, за управлявания от виновния водач на MПC с ДK№ *********, имало сключена с ответника „ЗАД O3K-Застраховане“ АД застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с валидност от 15.04.2023г. до 01.11.2023г., съгласно вписванията в протокола за ПTП и справка в Гаранционен фонд. С изплащането на застрахователното обезщетение „Д -О З ЕАД, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, встъпило в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на причинителя на вредата и виновен водач в процесното ПТП — „ЗАД OЗК-Застраховане“ АД. Твърди се, че за уреждане на вземанията между застрахователя по имуществената застраховка и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на лицето, причинило вредата, на основание чл. 412 от Кодекса за застраховане „Д -О З ЕАД е предявило претенцията cи срещу „ЗАД OЗК-Застраховане“ АД за изплатеното обезщетение в размер на 1 048,52 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лв. (общо 1063,52 лв.), като до ответното дружество било изпратено писмо с изх. № **************г., ведно с покана за доброволно изпълнение плащане на дължимата сума, получено от „ЗАД OЗК-Застраховане“ АД. С писмо за уреждане на взаимни претенции „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД одобрило по процесната щета сумата в размер на 539,26 лв., като с извършено прихващане на насрещни задължения и доплащане от страна на „ЗАД-OЗК Застраховане” вземането било погасено до одобрения размер, като остатъкът от 524,26 лв. не бил платен и към момента на предявяване на иска. Поради изложеното за „Д -О З ЕАД възниквал правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховане във връзка с чл. 45 от ЗЗД срещу „ЗАД OЗК-Застраховане“ — регресен иск за сумата от 268,05 евро (524,26 лв.). Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. А., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка между ПТП и вредите, твърдението на ищеца, че всички сочени от него щети са в пряка причинно2 следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие и че следва да се възстановят от ЗАД „О -З” АД, като се твърди, че част от сочените от ищеца вреди по лек автомобил “М“, модел „******“ с рег.№********, не са в пряка причинно – следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, както и вината на застрахования при него водач за настъпване на произшествието. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди също, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е завишен, доколкото не отговаря на действителната стойност на причинените щети. Иска отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответното дружество.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 12.08.2025г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 30.10.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните е отделен фактът на сключен застрахователен договор при ищцовото дружество за имуществена застраховка “Каско+” за л.а. марка „М“, модел „ГЛС“ с ДK№ ********* с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

3

От събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля С. В. Д., както и от заключението на САТЕ, се установява, че в срока на действие на договора – на 30.06.2023 г. в гр. Сливен, на ул. „Братя Шкорпил”, в близост до кръстовището с ул. „Гаговец“ е настъпило пътнотранспортно произшествие – водачът на лек автомобил марка А“, модел „**** с ДK№ *********, предприел маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализирал удар с намиращия се зад него и спрял лек автомобил марка „М“, модел „ГЛС“ с ДK№ ********* при което на посоченото моторно превозно средство с рег. № ******* били причинени материални щети.

Безспорно е, а и от представените по делото доказателства се установява, че застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 1048,52 лв. в полза на сервиза, извършил ремонта, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., т.е. общо 1063,52 лв., поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.

От писмените доказателства, заключението на САТЕ и показанията на свидетеля М С. В. Д. несъмнено се установява, че действията на водача на лек автомобил А“, модел „**** с ДK№ *********, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, тъй като преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, респ. по време на движението си назад водачът не е наблюдавал пътя зад превозното средство, съответно не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности. Този извод се подкрепя от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. На първо място от представения двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата участници в произшествието, се установява, че същите са удостоверили настъпването на ПТП, участващите автомобили и механизма на удара. Особено съществено е обстоятелството, че в протокола е налице отбелязване за виновен водач по отношение на превозно средство „А“, представляващо лек автомобил А ****“, управляван от свидетеля Д. И.. В тази връзка съдът съобрази показанията на свидетеля С. Д., които кредитира като логични, последователни, непосредствени и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. Свидетелят Д. подробно описва механизма на настъпване на произшествието, като сочи, че управляваният от нея автомобил е бил в паркирано състояние до тротоара, когато е бил ударен от движещия се назад автомобил А ****“. Свидетелят е възприел непосредствено удара, тъй като към този момент се е намирал в автомобила. Показанията й са конкретни както относно мястото и характера на удара, така и относно последвалото попълване на двустранния констативен протокол. Съдът кредитира показанията на този свидетел и в частта, в която заявява, че отбелязването относно вината в двустранния протокол е било направено лично от другия водач. Това обстоятелство се подкрепя от подписа на свидетеля И. под протокола и представлява извънсъдебно признание на 4 неизгоден факт, което съдът цени наред с всички останали доказателства по делото. От друга страна, съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. И. в частта относно механизма на настъпване на произшествието. Свидетелят твърди, че неговият автомобил е бил в покой, а ударът е причинен от движение назад на автомобила „М“. Тези показания остават изолирани и не намират опора в останалия доказателствен материал. На първо място, изложеното от свидетеля И. противоречи на съдържанието на двустранния констативен протокол, подписан лично от него. Макар в съдебно заседание свидетелят да заявява, че не помни кой е попълнил забележката относно вината, той не оспорва подписа си под документа, нито твърди, че съдържанието му е било подменено или попълнено без негово знание. На следващо място, съдът отчита вътрешни непоследователности в показанията на свидетеля И.. От една страна сочи, че автомобилът му е бил „насочен на заден ход“, а от друга – че е бил в покой, без да дава убедително обяснение относно конкретното му положение и причините за подписване на двустранен протокол с признание за вина. Показанията на свидетеля И. се опровергават и от заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обосновано и безпристрастно изготвено. Вещото лице е достигнало до категоричен извод, че причината за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е поведението на водача на лек автомобил А ****“. Заключението кореспондира както със свидетелските показания на Д., така и с останалия писмен доказателствен материал. При така обсъдените доказателства съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило при извършване на маневра „движение назад“ от страна на водача на лек автомобил А ****“, който не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което е реализирал удар с паркирания автомобил „М ГЛС“. Съдът намира за недоказано възражението на ответника за съпричиняване. По делото не се установи поведение на водача на увредения автомобил, което да се намира в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Самото обстоятелство, че автомобилът е бил паркиран частично върху платното за движение, не е достатъчно да обоснове извод за съпричиняване, доколкото не се установява именно това обстоятелство да е обусловило настъпването на произшествието. Напротив, от доказателствата се установява, че ударът е настъпил вследствие неправилно извършена маневра назад от страна на водача на автомобила А ****“.