Решение № 618 от 30.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20231100102257 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393 против Г. М. К., британски гражданин, роден на ******* в гр. Бейсингстоук, с паспорт № *******, изд. на ******* от ПСОК, с адрес: *******, Бейсингстоук, Хемпшир, IG 3 LD, Великобритания за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 30 815.14 евро по Договор за банков кредит Договор 51 КР-АА-1896/22.12.2006 г., от които: 20 670.02 евро – падежирала и изискуема главница за периода 01.02.2013 г. – 01.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 22.02.2023 г. до окончателното плащане;

3 793.43 евро – договорна лихва за периода 01.02.2020 г. - 31.01.2023 г.; 6133.93 евро, наказателна лихва на основание т. 11 от Договора за кредит за периода 01.10.2012 г.21.02.2023 г. и 257.41 евро – разноски във връзка с подновяване на ипотека, дължими на основание Раздел X, т. 23 от Договора за кредит, както и разноски по делото.

Ищецът твърди, че страните са сключени Договор за банков кредит № 51 КР-АА1896/22.12.2006 г. , по силата на който банката е предоставила на ответника целеви банков кредит в размер на 42 200 евро за закупуването на недвижим имот подробно описан в исковата молба.

Кредитът е бил обезпечен с ипотека,която е подновена и е валидна и към момента.

Ищецът излага твърдения, че кредитът е в просрочие . С исковата молба упражнява правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 815.14 евро , описана по пера по-горе.

1

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и след предоставената му възможност за това, Г. М. К., британски гражданин, роден на ******* в гр. Бейсингстоук не е подал писмен отговор на исковата молба. Същия е редовно призован по делото чрез неговия пълномощник и съдебен адресат П. Р. П..

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От приет като доказателство по делото Договор за банков кредит № 51 КР-АА1896/22.12.2006 г. е установено, че ищецът е предоставил на ответника банков кредит в размер на 42 200 евро . Целта на същия е закупуването на недвижим имот, находящ се в к.к.

„Слънчев бряг-запад“, община Несебър, област Бургас, във „Ваканционна жилищна сграда 1, 2 3 и 4, кафе - аперитив и магазин“, изградена в УПИ 11 - 74,75, квартал 7402, а именно АПАРТАМЕНТ № Б 23, съгласно скица на Агенция по кадастъра - самостоятелен обект в сграда - ***, разположен на терасовидния етаж, секция 111, вход Б, със застроена площ от 45,30 кв.м., ведно с 6,54 кв. м. идеални части от общите части на сградата, като площта на апартамента с общите части от сградата е общо 51,84 кв. м., който апартамент се състой от: дневна с кухненски бокс, спалня - нища, баня с тоалетна и тераса, при граници: ап. Б 21, стълбище, външна стена на сградата, ап. В 21 от вход В, ведно с 1,76% идеални части от правото на строеж върху терена, на който е изградена сградата.

Крайният срок за погасяване на кредита е 01.02.2027 г.

Договорът е подписан от пълномощник на купувача /настоящ ответник/ – П. Р. П., гражданка на Република БълГ.я, родена на *******., ЕГН **********, л.к. № *******, с постоянен адрес: гр. Варна, бул. ********* и професионален адрес; гр. Бургас, ул. *******ти етаж.

Първия адрес е посочен в чл.46 от договора за кредит като адрес за кореспонденция и съдебен адрес по смисъла на ГПК.

Втория адрес е посочен като съдебен адресат на ответника в т.7 от пълномощното нотариално заверено на 09.11.2006 год.

На 29.12.2006 г. за обезпечаване вземането на банката върху гореописания недвижим имот е вписана законна ипотека, като вписването е подновено на 26.12.2016 г.

От приетото заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като безпристрастно, пълно и компетентно се установява,че отпуснатият кредит е бил усвоен изцяло на 13.02.2007 г. по банкова сметка с IBAN BG*******, открита на името на кредитополучателите в Банката. От него е видно, че погасената главница 6 075,45 евро, а погасената лихва в размер на 14 934,07 евро.

Към датата на подаване на исковата молба задълженията по договора за кредит са: главница – 20670.01 евро, и лихва – 18168,64 евро.

2

Към датата на изготвяне на експертизата задълженията по договора за кредит са: главница – 24 064,98 евро и лихва - 19137,33 евро.

Непогасена договорна лихва само за период 01.02.2020 г. до 31.01.2023 г. - 3 793,43 евро. Наказателна лихва само за период от 01.02.2020 г. до 31.01.2023 г. - 2 796,59 евро .

Други допустими и относими доказателства, извън обсъдените, на които съдът да основава изводите си, не са ангажирани по делото.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 430,ал.1 от ТЗ за връщане на част от главницата по предоставен банков кредит и с основание чл.430,ал.2 ТЗ за заплащане на дължими лихви-договорни и наказателни.

Ищецът основава вземането си срещу ответника на договор за банков кредит.

Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а последния се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

В изпълнение на сключен договор за банков кредит за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. В чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е регламентирано, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска реалното му изпълнение, заедно с обезщетение за забавата в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност, съдът намира, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, породено от Договор за банков кредит № 51 КР-АА-1896/22.12.2006 г.

Ответникът – кредитополучател е усвоил кредита в договорения размер от 42 200 евро на 13.02.2007 г., но след м. септември 2012 год. не са извършвани погасявания на задължения за главницата, а от м. октомври 2012 год. е преустановено и плащането на договорната лихва.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем с получаване на исковата молба считано от 16.06.2023 год.

Установена е по делото изискуемостта на вземането на ищеца към 30.04.2024 год. за просрочена главница 24 064,98 евро и лихва - 19137,33 евро, за период 01.02.2020 г. до 31.01.2023 г. - 3 793,43 евро и наказателна лихва за период от 01.02.2020 г. до 31.01.2023 г. - 2 796,59 евро.

Предявеният иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. чл. 430 от ТЗ е основателен и доказан и следва да се уважи в размер на 20 670.02 евро – падежирала и изискуема главница ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 22.02.2023 г. до окончателното 3 плащане.

Искът е основателен и за сумата от 3 793.43 евро – договорна лихва за периода 01.02.2020 г. - 31.01.2023 г. и за сумата от - 2 796,59 евро, част от претендираната в размер на 6133.93 евро, наказателна лихва на основание т. 11 от Договора за кредит, както и за 257.41 евро – разноски във връзка с подновяване на ипотека, дължими на основание Раздел X, т. 23 от Договора за кредит.

Претенцията за заплащане на наказателна лихва над уважения размер от 2796.59 евро до претендирания от 6133.93 евро е неоснователна, предвид неоспореното от ищеца заключение по ССЕ, поради което следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК направените разноски в настоящото производство в размер от 4411 лв. за държавна такса, 700 лв. депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. М. К., британски гражданин, роден на ******* в гр. Бейсингстоук, с паспорт № *******, изд. на ******* г. от ПСОК, с адрес: *******, Бейсингстоук, Хемпшир, IG 3 LD, Великобритания да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393 сумата от общо 27 517.53 евро по Договор за банков кредит № 51 КР-АА-1896/22.12.2006 г., от които:

20 670.02 евро – падежирала и изискуема главница ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 22.02.2023 г. до окончателното плащане, 3 793.43 евро – договорна лихва за периода 01.02.2020 г. - 31.01.2023 г. , 2 796,59 евро, наказателна лихва на основание т. 11 от Договора за кредит за периода 01.10.2012 г.- 21.02.2023 г., както и за

257.41 евро – разноски във връзка с подновяване на ипотека, дължими на основание Раздел X , т. 23 от Договора за кредит, както и разноски по делото, както и разноски по делото в общ размер от 5411 лв. като

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта на наказателна лихва над уважения размер от 2796.59 евро до претендирания от 6133.93 евро като неоснователен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

4

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5