Решение № 1959 от 19.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1959 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100508904 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 20032125 от 26.04.2021 г., постановено по гр.д. № 48810/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 168 състав,, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че при условията на разделна отговорност – М. А. М. и М. С. М. /всеки от тях по ½ част/ дължат на „Топлофикация София” ЕАД, сумата от 4785.08 лева – главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.

05.2016 г. – м. 04.2018 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 195994 и сумата от 21.58 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 10.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 66107/2019 г., по описа на СРС, ГО, 168 състав.

Отхвърлени изцяло са исковете за признаване за установено, че ответниците дължат сумата от 809.01 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 08.11.2019 г., както и сумата от 4.56 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г. На основание чл.

78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят в полза на ищеца сума в размер на 138.90 лева, представляваща сторени разноски в заповедното производство, както и сума в размер на 438.22 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени 1 предявените искове срещу М. А. М. и М. С. М. е депозирана въззивна жалба от ищеца – „Топлофикация София” ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че изискуемостта на задълженията настъпва съобразно приетите от ищцовото дружество Общи условия. Посочва, че в чл. 33, ал. 1 от Общите условия са регламентирани редът и срокът за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия, като клиентите следва да заплащат същите в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците М. А. М. и М. С. М. и от третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД.

Решението в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въз основа на депозирано на 18.11.2019г. от „Топлофикация София” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу М. А. М. и М. С. М. е образувано ч.гр.д. № 66107/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав. В полза на заявителя на 28.11.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съгласно която длъжниците следва да заплатят при условията на разделна отговорност в полза на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата от 4785,08 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 809,01 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 08.11.2019 г., сумата от 21,58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,56 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г., както и 162,40 лв., представляващи разноски по делото, от които 56,20 лв. за заплатена държавна такса и 25,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Сумите са разпределени както следва: М. А. М. – сумата от 2403,33 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 404,50 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 08.11.2019 г., мораторна лихва в размер на 2,28 .лв. за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г. и 81,20 разноски по делото; М. С. М. – сумата от 2403,33 лв., ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 404,50 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 08.11.2019 г., мораторна лихва в размер на 2,28 .лв. за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г. и 81,20 разноски по делото.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения и от двамата ответница, поради което и в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си.

По делото е представен и приет договор за продажба на държавен 2 недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, по силата на който М. А. М. и М. С. М. са придобили правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 133, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

От приобщения към доказателствената съвкупност по делото протокол от проведено на 19.09.2002 г. общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ****, се установява, че етажните собственици са взели решение за сключване на договор за извършване на дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост с „Техем Сървисис” ЕООД. Представено е и приложение към протокола, видно от което етажните собственици са удостоверили с подписите си взетото решение.

От представения и приет по делото договор № 4842 от 07.11.2002 г., сключен между етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. **** и „Техем Сървисис” ЕООД, се установява, че последното се е задължило достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, да извършва услугата „топлинно счетоводство”, както и да изготвя и предоставя общи и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в 45-дневен срок след предоставяне от „Топлофикация София” ЕАД на информацията за показанията на общия топломер за отчетния период.

По делото е представен договор № УN 94 от 01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация София” ЕАД, в качеството му на възложител, и „Техем сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в,, ал. 1 ЗЕ. По силата на горепосочения договор изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. Възложителят от своя страна е поел насрещно задължение за заплащане на договорено възнаграждение във връзка с предоставяната от изпълнителя услуга.

Представени са и съобщения към два броя фактури от 31.07.2018 г., както и индивидуални справки за използваната топлинна енергия за абонатен № 195994 за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.

Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза. Последната се отнася до установяване стойността на реално доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия, като изводите не вещото лице не следва да се обсъждат, доколкото обжалваното решение в тази му част е влязло в сила като необжалвано.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от процесуално легитимирана страна, като същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

3

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 4 ГПК срок.

Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Посочено е още, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.