Определение № 662 от 19.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 662 гр. София, 19.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно търговско дело № 20261001000601 по описа за 2026 година

ГПК.

Съдебното производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. с чл. 130 Образувано е по частна жалба на GALLUP, INC./ Галъп, Инк./, със седалище и адрес на управление 1001 Gallup Drive, US,Omaha, NE 68102, **********чрез процесуалния си представител адв. Е. М., срещу определение № 2544/09.06.2026 г., постановено по т. д. № 1934/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 4, пр. 2 ГПК вр. с чл. 12, ал. 5 ЗМГО за установяване, че ответникът „ГАЛЪП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БОЛКАН“ АД е действал недобросъвестно при подаване на заявка с № J70127/16.06.2023 г. в Патентното ведомство на Република България за регистрация на марка „ГАЛЪП

ИНТЕРНЕШЪНЪЛ

БОЛКАН/GALLUP

INTERNATIONAL

BALKAN", словна, за стоки и услуги от класове по МКСУ № № 09, 16, 35, 38, 41 и 42.

В жалбата се излагат съображения, че така постановеното определение е незаконосъобразно поради нарушение на процесуалния и материалния закон.

Изтъква се, че правният интерес на ищеца да заведе пред съд исково производство с основание по чл. 12, ал. 5 ЗМГО произтича и от твърденията за регистрация в чужбина (САЩ) и използване в България на марка THE GALLUP POLL. Посочва се, че наличието на права на ищеца върху по-ранна марка с репутация GALLUP и върху по-ранна регистрирана марка GALLUP за територията на България, не изключва правния интерес на тази страна да се легитимира като действителен притежател на тази марка по предявен иск с основание по чл. 12, ал. 5 ЗМГО. Заявява се, че СГС необосновано е формирал изводите си за недопустимост на претендираната в настоящия случай искова защита, изхождайки от незадължителна казуална практика на ВКС, 1 постановена по отменения ЗМГО от 1999 г., която към настоящия момент се явява ирелевантна. Според жалбоподателят първоинстанционният съд е трябвало да формира свои собствени мотиви, осъществявайки собствено логическо и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 12, ал. 5 от действащия ЗМГО от 2019 г. Същевременно СГС е трябвало да съобрази и трайно установената практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване на понятието „недобросъвестно заявяване на марка“, което има автономен характер в правната система на Европейския съюз. Твърди се, че при надлежно тълкуване на разпоредбата на чл. 12, ал. 5 ЗМГО, съобразено с правото на ЕС и съобразено с утвърдената практика на Съда на ЕС относно понятието „недобросъвестно заявяване на марка“, се достига до извод, че основанието по чл. 12, ал. 5 ЗМГО за отказ на регистрация на марка им различен фактически състав спрямо останалите основания за отказ, произвежда различни правни последици в сравнение с останалите основания за отказ и няма субсидиарен характер спрямо останалите основания за отказ.

В тази насока се поддържа, че правният интерес на ищеца да потърси защита от съда чрез предявяване на установителен иск с основание по чл. 12, ал. 5 от ЗМГО произтича именно от различния фактически състав и различните правни последици, които биха произтекли от уважаване на този иск, в сравнение с критериите и последици, които се изискват и произтичат от уважаването на искания по останалите основания за отказ на марка по чл. 12 ЗМГО. Заявява се, че СГС неправилно приема, че при наличие на марка с репутация правопритежателят може да се защити единствено с опозиция с основания по чл. 12, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 9 ЗМГО или по чл. 12, ал. 3 ЗМГО, но не и чрез иск с основание по чл. 12, ал. 5 ЗМГО. Неправилността на този съдебен мотив се дължи на това, че СГС не е съобразил разликата в последиците, произтичащи от различните основания. При опозиция с основания по чл. 12, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 9 ЗМГО и чл. 12, ал. 3 ЗМГО, Патентно ведомство няма да постанови пълен отказ на марка, заявена от ответника с недобросъвестно намерение. Отказът на Патентно ведомство при горните две основания би бил частичен и би покрил само тези стоки или услуги, спрямо които са налице предпоставките за всяко едно от относителните основания, като репутация, преждеползване или вероятност от объркване. Твърди се, че правната защита, която ищецът преследва, е установяване чрез сила на присъдено нещо на факта на недобросъвестно заявяване на посочената заявка за марка № 170127 в нейната цялост, което от своя страна ще представлява правно основание за постановяване на пълен отказ за регистрацията й от Патентно ведомство на Република България. Притежанието от ищеца на права върху по-ранна марка с репутация и по-ранна регистрирана марка не само не изключват правния интерес на ищеца от предявяване на иск по чл. 12, ал. 5 от ЗМГО, както се аргументира в детайли по-горе, но се явяват и един от релевантните фактори за установяване на факта на недобросъвестното заявяване на марка. Иска се отмяната на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С частната жалба е отправено особено искане - преди разглеждане 2 частната жалба съдът да се произнесете по искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. С нарочна молба към частната жалба се иска на основание чл. 267 ДФЕС и чл. 629, ал. 1 ГПК съдът да спре делото и да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициално запитване по следните въпроси:

1.

Трябва ли чл. 4, § 2 и/или чл. 5, § 4, буква „в“ от Директива (ЕС) 2015/2436 да се тълкуват в смисъл, че лицето, легитимирано да иска установяване/обявяване на недействителност поради недобросъвестно заявяване на марка („действителният притежател“), може да бъде и притежател на по-ранни регистрирани марки с действие на същата територия, за която е заявена марката (национална и/или на Европейския съюз), или, обратно, съществуването на такива по-ранни регистрирани права изключва правния му интерес и активната му легитимация по това искане?

2.

Притежаването от ищеца на по-ранна регистрирана марка и/или на по-ранна марка с репутация на територията на държавата членка изключва ли правния интерес от предявяване на основанието за недобросъвестно заявяване, или, напротив, това притежание представлява релевантен фактор за преценката на недобросъвестността по смисъла на решения С-529/07 (пара.

46, 47, 51) и Т-366/21 (пара. 38)?

3.

Трябва ли основанието за недобросъвестно заявяване да се счита за самостоятелно и неподчинено (несубсидиарно) спрямо относителните основания, основани на вероятност от объркване (С-104/18 Р, пара. 5 3; С528/18 Р, пара. 72), така че националното право да не може да обуслови защитата срещу недобросъвестност от липсата на — или от субсидиарност спрямо — други основания, с които притежателят на по-ранни регистрирани права също разполага? Трябва ли основанието за оспорване поради недобросъвестно заявяване на марка да се счита за самостоятелно и неподчинено (несубсидиарно) спрямо относителните основания, базирани на вероятност за объркване (с оглед С-104/18 Р, пара. 53; С-528/18 Р, пара. 72)С104/18 Р, пара. 53; С-528/18 Р. пара. 72). В тази връзка националното право и практика могат ли да поставят условие защитата срещу недобросъвестно заявяване на марка да се предоставя само на притежатели на по- ранни права, които не разполагат с други основания за оспорване, които да противопоставят на недобросъвестно заявената марка?

4.

Изчерпателният характер на основанията по Директива (ЕС) 2015/2436 (съображение 14; С-371/18, пара. 56, 58,83) допуска ли национална разпоредба или национална тълкувателна практика, които ограничават понятието „действителен притежател“ до лице, използващо незащитен знак на националната територия, да изключат от кръга на легитимираните, притежателя на по-ранна регистрирана марка и/или на марка с репутация?.

По отношение направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно, поради следните правни съображения:

Съгласно трайната практика на СЕС – т. 20 от Решение от 12.07.1990 г., Foster, C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C3 343/98; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред независимо, дали една директива е транспонирана или не, респ. независимо дали са налице условията за евентуалното отключване на директният й ефект – т. нар. непряк ефект (вж. Решение по делото Marleasing SA v La Comercial Internacional de Alimentacion SA, C-106/89). Това е така, защото само по този начин може да се постигне целения от общностния законодател единен правен ред, който отговаря на заложените в съответните актове цели, минимални стандарти и пълна ефикасност на правото на Съюза – в случая тълкуването на чл. 4, § 2 и/или чл. 5, § 4, буква „в“ от Директива (ЕС) 2015/2436, за което частният жалбоподател твърди, че следва да се отправи преюдициално запитване. За да изпълни така установеното задължение, националната юрисдикция – в случая, настоящият съдебен състав, трябва да използва всичките си правомощия, съобразно вътрешното право и познатите в правната доктрина и съдебната практика методи за тълкуване, което е гаранция, че ще се достигне до разрешение, което да съответства на целите и духа на общностното законодателство – така т. 111 от Решение от 04.07.2006 г., Adeneler, C-212 /04; т. 200 Angelidaki и др. C-378/07, C-379/07 и C-380/07; т. 27 от Решение от 24.01.2012 г., Dominguez, C-282/10.

В производството по чл. 267 ДФЕС (по преюдициални запитвания) СЕС тълкува правото на ЕС и преценява валидността на нормите на производното право. В разглеждания случай въззивният съд констатира, че по тълкуването на относимите разпоредби от Директива (ЕС) 2015/2436, включително по същността на поставените въпроси, е налице практика на СЕС, част от която е цитирана от самия частен жалбоподател. Практиката на СЕС по тълкуването на чл. 5, § 4, б. „в“ от Директивата 2015/2436 ще бъде съобразена от настоящия съдебен състав при произнасянето му с акта по същество. Тук следва да посочи, че практиката на СЕС по дела като Lindt, Koton, Sky, СегатТес и сходните решения на Общия съд определя как се преценява недобросъвестността по същество - чрез цялостна оценка на релевантните факти към момента на заявката и чрез обективиране на субективното намерение на заявителя. Тази практика обаче не урежда въпроса кой, при какъв правен интерес и по какъв национален процесуален ред може да предяви установителен иск по българския чл. 12, ал. 5 ЗМГО. СЕС приема, че намерението на заявителя е субективен елемент, който следва да бъде установен обективно въз основа на всички релевантни фактически обстоятелства, но това е критерий за основателност, а не правило за допустимост на национален иск. Освен това част от формулировката на въпросите изключва възможността за отправяне на преюдициално запитване, доколкото СЕС не се произнася нито по фактическите обстоятелства на конкретен спор, висящ пред националния съд, нито дава разрешение по същество на този правен спор. Поради изложеното не е налице необходимост да се отправя запитване и искането в тази насока следва да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата частна 4 жалба и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството по делото пред СГС е образувано по искова молба искова молба, вх. № 94312/17.10.2023 г. и молба- уточнение, вх. № 13733/06.02.2024 г. Ищецът твърди, че използва марката GALLUP още от 1935 г. и тя бързо придобива известност в областта на услугите „осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически и икономически проучвания; събиране, публикуване,анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическаинформация; съставянена прогнози, които попадат в клас 35 на МКСУ. Впоследствие марки на ищеца, съдържащи знака за тьрговски произход GALLUP, са регистрирани в САЩ и в още над 55 страни по света. Посочва, че на територията на Република България марката GALLUP също придобива широка известност, считано поне от края на 60-те години на миналиявек насам. Оттогава учени, социолози, партиенръководен елит, стопански ръководители, журналисти от БТА, вестници и списания, имали достъп до информация за социологическите проучвания на ищеца под марката GАLLUP ирезултати, например от публикации в изданията „Справочна информация“ на БТА (седмичните бюлетини „Международна информация“, Служебен бюлетин международна информация“ и „Международна информация служебни материали от печата“), от научни трудове на известни учени - социолози както у нас, така и в чужбина, от информационни източници, намиращи се в научните библиотеки и др., а широката общественост имала достъп до резултати от социологическите проучвания, цитирани в радио и телевизионните новини,както и в многобройни публикации (статии в българската преса, книги), посветени на тезипроучвания или поне цитиращи ги, както и от информационни източници, книги, списания и пр., които са били на разположение на българските граждани в Народната библиотека „ Кирил иМетодий“. А след демократичните промени от 1989 г. известността на марката на ищеца GALLUP в България нараснала, поради непрекъснато разширяващия се достъп до информация, включително и чрез интернет. Същевременно ищецът поддържа, че е притежател и на следната национална марка, която е по-ранна от заявената от страна на ответника, а именно: Марка GALLUP, словна, с peг.