Определение № 339 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Пазарджик, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500319 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Т. А. Б., чрез адв. И. Б. от АК – П., против Определение № 100/06.03.2025 г., постановено по гр.д. № 39/2025 г. по описа на Районен съд - Пещера, с което е върната исковата молба вх. № 283/17.01.2025г. на Т. А. Б. чрез адв. Б..

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е отстранил нередовностите в исковата си молба и не е обосновал наличието на правен интерес от водене на делото. Цитира се практика на ВС и ВКС, като се твърди, че единствено чрез предявяване на ревандикационния иск, в какъвто смисъл било последното уточнение на исковата му молба, ищецът можел да защити засегнатото му материално право на собственост. Иска се обжалваното определение да бъде отменено.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е сезиран с искова молба от Т. А. Б. чрез адв. Б. против Е.

А. Н., с която е поискано „да бъде уважен искът за собственост“ и да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост, с който същата е призната за собственик на 1/3 ид.част от УПИ *** в кв. *** по плана на с. Р., общ. Б., ул.

„***“ № *.

С Разпореждане № 118/21.01.2025г., постановено по гр.д. № 39/2025 г. по описа на Районен съд - Пещера, съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца да отстрани констатираните в нея нередовности, а именно – да уточни какво иска да бъде признато за установено по делото като 1 конкретизира какъв иск предявява, като посочи твърденията, на които основава своето искане и формулира надлежен петитум, доколкото заявеното от него искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК не представлява самостоятелен иск и не може да бъде предявено като такъв. Предупреден е ищецът за последиците от неизпълнение на дадените му указания в срок.

С молба от 04.02.2025г., в определения му срок, ищецът, чрез упълномощения му представител адв. Б., е посочил, че предявеният от него иск е „установителен иск по чл. 124 ГПК с позоваване и прилагане на правната норма за отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК срещу ответницата“.

Формулираното с молбата искане е да бъде признато за установено, че ответницата е собственик на 1/3 от ½ ид.част от процесния имот.

С Разпореждане № 219/05.02.2025г., постановено по делото, съдът е намерил, че указанията не са изпълнени и е оставил повторно исковата молба без движение, като е указал на ищеца да уточни какво иска да бъде установено – че той е собственик на твърдените ид.части от имота или че ответницата не е собственик/ носител на определени права върху имота (доколкото е недопустимо ищецът да предявява иск за установяване права на ответницата). Предупреден е ищецът, че при неизпълнение на дадените му указания в срок, исковата молба ще бъде върната.

С молба от 17.02.2025г., в определения му срок, ищецът, чрез упълномощения му представител адв. Б., е уточнил, че искането му е той да бъде признат за собственик общо на 4/6 ид. части от процесния имот (като е изложил твърдения, че е собственик на ½ ид. част от имота въз основа на нотариален акт за покупко-продажба, а от останалата ½ ид.част от имота притежава по наследство от неговия наследодател 1/3 ид.част, т.е. 1/6 ид.част от целия имот) и като последица от уважаването на положителния установителен иск е поискал да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост, с който същата е призната за собственик на 1/3 ид.част от имота.

С Разпореждане № 309/20.02.2025г., постановено по делото, съдът отново е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да уточни какъв е правният му интерес от предявяване на иска, доколкото същият не може да се изведе от изложеното в молбата му, при положение, че в нея твърди, че ответницата е призната за собственик на 1/3 ид.част от имота, а ищецът притежава 2/3 ид.части от него. Отново е предупреден ищецът за последиците от неизпълнение на указанията в срок.

С молба от 28.02.2025г., в определения му срок, ищецът, чрез упълномощения му представител адв. Б., е посочил, че интересът му от предявяване на иска произтича от засегнатото му право на собственост върху процесния имот, поради което и приложима в случая била ревандикационната форма на защита по чл. 108 ЗС.

С обжалваното определение, съдът е приел, че с последната подадена 2 молба ищецът не е отстранил указаните му нередовности на исковата молба, а предвид изложените в нея и в предходните му молби твърдения, е приел също и че не е налице правен интерес от водене на производството, поради което и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба.

С оглед така изложената фактическа обстановка, настоящият състав намира определението за правилно.

Съгласно трайно установената съдебна практика, за да приложи законосъобразно последицата, регламентирана в чл. 129, ал. 3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл. 129, ал. 2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности в исковата му молба. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК не може да бъде приложена и исковата молба не следва да бъде връщана, ако не са отстранени нередовности в нея, за които на ищецът не са били дадени конкретни и ясни указания.

В настоящия случай, в пълно съответствие с така посочената практика, първоинстанционният съд е давал многократно ясни, точни и пълни указания за отстраняване нередовностите на исковата молба на ищеца. След като в крайна сметка е успял да изведе основните твърдения на ищеца от множеството хаотични доводи, изложени в молбите му, както и да ги подведе под иск с посочената правна квалификация, съдът е дал отново конкретни и ясни указания на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу ответницата, доколкото не става ясно по какъв начин се засягат притежаваните от ищеца права (2/3 ид.части) върху имота от ответницата, на която е признато право на собственост върху 1/3 ид.част от имота. Тези указания са били правилно дадени, доколкото редовността на исковата молба с посоченото правно основание е предпоставена освен от надлежното сезиране според общите изисквания към исковата молба, посочени в чл. 127 от ГПК, така и от обосноваване на правния интерес от сезирането на съда. Последното е необходимо, защото целта на защитата по установителните искове за собственост е да се установи действителното правно положение в отношенията между страните и да се осуети занапред възникването на нов спор за собственост.

Дадените от първоинстанционния съд указания с Разпореждане № 309/20.02.2025г., постановено по делото, са били необходими доколкото в нито една от молбите си ищецът не твърди наличие на конкуриращи се права върху имота с ответницата, нито пък е изложил твърдения ответницата да оспорва притежаваните от него права, а същите не се и засягат от издадения в нейна полза констативен нотариален акт за собственост. Обосноваването на правния му интерес е било наложително и защото в хипотеза като настоящата, когато ищецът е навеждал доводи в исковата си молба, че е съсобственик на вещта заедно с други лица (твърдял е, че „1/3 от ½ ид.част“, т.е. 1/6 ид.част от 3 имота притежава по наследство), той е легитимиран да предяви иск за собственост само за онзи обем права, които счита, че притежава и за които твърди, че са засегнати от ответника, но не и за правата на останалите съсобственици, които счита за засегнати от ответната страна, доколкото не е нито техен представител, нито процесуален субституент – в този смисъл Решение № 60 от 19.04.2021г. на ВКС по гр.дело № 3359/2020 г., Определение № 27 от 27.01.2021г. на ВКС по гр.дело № 3359/2020 г. и др.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че с последната депозирана по делото молба указанията не са изпълнени и ищецът не е обосновал правния си интерес от водене на производството, а позоваването на разпоредбата на чл. 108 ЗС е неотносимо в случая, доколкото такъв иск не е предявяван и не са въвеждани твърдения за отнето владение върху имота.

Неотстраняването на сочените нередовности на исковата молба поражда именно последиците, предвидени в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК връщане на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК, което по същество има за резултат прекратяване на производството. Евентуално четвърто поредно даване на указания на ищеца би нарушило принципа за равнопоставеност на страните, залегнал в чл. 9 ГПК.

Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 100/06.03.2025 г., постановено по гр.д.

№ 39/2025 г. по описа на Районен съд – Пещера.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4