Решение № 91 от 18.04.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. гр.Мадан, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100313 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № **/ 20.12.2022г., сключен между Ф. А. Б., като кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД, като кредитор, на осн. чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК както да бъде осъдено „КРЕДИСИМО“ ЕАД да върне на ищеца сумата от 1122,11 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща платена възнаградителна лихва по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; иск да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2022г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и непородил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка, а именно чл. 143, т. 19 ЗПК и иск за осъждането на АЙ ТРЪСТ ЕООД да върне на Ф. А. Б. сумата от 1755,23 лева (след допуснато изменение на иска), представляваща платено без основание възнаграждение за поръчителство по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2022г. ищецът сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № **/ 20.12.2022г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 6000лв. Съгласно Договор за потребителски кредит № **/ 20.02.2022г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване па заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.З от договора и чл. 4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът одобрява заявлението в четиринадесет дневен срок от подаването му в случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по реда на чл. 12, раздел трети.

Спешно нуждаейки се от финансов ресурс, ищецът избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е бил определен от кредитодателя и на 20.12.2022г. подписал с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължил да изплати на фирмата - поръчител възнаграждение в общ размер на 5015.26лв., 1 платимо като добавък към падежната вноска. Ищецът счита, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № **/ 20.12.2022г. лихвеният процент по кредита бил в размер на 40 %, а годишният процент на разходите в размер на 48,21%. Действително приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48,21 % бил заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 48,21 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител. Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо бил предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 6000лв. с посочен ГПР 48,21 %. В процесния договор, кредиторът се бил задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсвала разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,21 %/. Посочен бил лихвен процент по кредита - 40 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 48.21 %. Ищецът счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не пораждала правни последици. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. По договор за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получавал никаква престация. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, той можел да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Доколкото кредитната сделка била е нищожна, не бил породил правно действие и сключения договор за учредяване на поръчителско правоотношение.

Ищцата не можела да посочи точния размер на платените суми за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство и същият щял да се установи от ССЕ. Исковата претенция била формирана от всички плащания извършени от ищцата за възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника КРЕДИСИМО ЕАД, с който изразява следното становище: Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ** /20.12.2022г., между ищцата, като кредитополучател, и Кредисимо ЕАД, като кредитодател, за сумата от 6000,00 лева, при лихвен процент по кредита в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите в размер на 48,21%. Не оспорва, че кредитополучателят бил заплатил претендираната сума от 50,00 лв., както и че същата е разпределена за погасяване на задължението за договорна възнаградителна лихва. Ответникът оспорва правните доводи на ищеца, че процесният договор за кредит е недействителен. Посочва, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

Видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател приемал са посочени в цитираната разпоредба и те били банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и предоставяне на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на Кредисимо не се отпускали по различен начин и не са два отделни кредитни продукта, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му. Дори и 2 кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“ то той имал правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит ОУ, да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Кредисимо ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общи разходи по кредита.

Дори и договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит да е нищожен неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Доколкото процесния договор за кредит е действителен, плащането в размер на 50,00 лв., разпределено за погасяване на договорни възнаградителни лихви е дължимо, поради което искът по чл. 55 ЗЗД следвало да бъде отхвърлен. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от АЙ ТРЪСТ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдението на ищеца, че на 20.12.2022г. е сключен договор за потребителски кредит № **/20.12.2022г., във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и ищцата. Размерът на главницата по договора за кредит възлизала на 6000,00 лева и следва да бъде върната за срок от 24 месеца при ГПР от 48,21 % и ГЛП от 40,00%. Общият размер на дължимите по кредита суми възлизала на 8 893,05 лева.

Ответникът бил сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца. За предоставената от ответника услуга (гарантиране в качеството му на поръчител задължението на ищеца по гореописания договор за потребителски кредит) било дължимо възнаграждение в размер на 5014,27 лева. Не оспорвал, че ищецът е заплатил претендираната сума в размер на 50,00 лева, както и че същата е разпределена за погасяване на задължението му за възнаграждение за поръчител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства Договор за потребителски кредит № ** от 20.12.2022 г, Приложение № 1 към договор за потребителски кредит № ** от 20.12.2022 г., Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИСИМО ЕАД, Договор за предоставяне на поръчителство от 20.10.2022 г., се установява, че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД на 20.12.2022 е сключен договор за потребителски кредит, както и че между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.12.2022 за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ** от 20.12.2022 г.

Съобразно сключения между ”Кредисимо” ЕАД и ищцата договор за потребителски кредит първият ответник се задължил да предостави на ищцата сумата в размер на 6000 лева, Срокът на договора бил 24 месеца, като задълженията били платими на 24 месечни погасителни вноски с размер на най-ниската погасителна вноска 347,13 лева и най-висока – 387,81 лева, при лихвен процент по кредита 40%, ГПР 48,21% и общ размер на всички плащания 8893.05 лева.

Съгласно чл. 4, ал.1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на КРЕДИСИМО ЕАД банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство, с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита при предоставено обезпечение бил 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда действие между страните.

Разпечатката съдържа 19 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9127500-e1fe-49bd-9334-5cad2774214c