Определение № 398 от 06.06.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Шумен, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500230 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба /имаща характер на частна жалба/ вх. № 6119/15.04.2024 г. при ШРС, депозирана от Л. С. А., действаща чрез пълномощника си адв. Г. Г. от ШАК, против решение /имащо характер на определение/ № 202/28.03.2024 г. по ч.гр.д. № 275/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което по реда на чл. 51 от ЗН било разпоредено да се впише в особената книга, водена от ШРС, че А. е загубила право да приеме наследството на С. Х. А., бивш жител на гр. Шумен.

Жалбоподателката счита, че същото е неправилно. Излага, че молителят няма интерес от водене на производството, тъй като дългът на наследодателят й бил изцяло погасен.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени решението /определението/.

В законния срок, насрещната страна – „Банка ДСК“ АД гр. София, не изразява становище по частната жалба.

Съдът счита, че частната жалба е подадена против акт, неподлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Производството пред Районен съд – Шумен по ч.гр.д. № 275/2024 г. е образувано въз основа на искане, депозирано от „Банка ДСК“ АД гр. София по реда на чл. 51 от ЗН, на законните наследници на С. Х. А. да бъде определен срок, за да заяви приема ли наследството на същия или се отказва от него. Молителят обосновал правния си интерес от предявяване на искането с обстоятелството, че А. бил длъжник на банката въз основа на сключен договор за кредит. Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № 579/23.02.2024 г., изд. от Община Шумен е, че С. А. починал на 05.02.2021 г. и оставил за свои законни наследници Л. С. А., С. С. Х., Ф. С. М. и И. Ю. А.. С определение № 498/27.02.2024 г. по делото, ШРС насрочил делото в открито съдебно заседание, за което разпоредил да се призоват описаните наследници, като им указал, че имат право да се явят 1 или с нарочна писмена молба да заявят дали приемат наследството, оставено им от С. А..

Разяснил им е последиците от процесуално бездействие по чл. 51, ал. 2 от ЗН. Съдът констатира, че жалбоподателката Л. А. била редовно призована за насроченото съдебно заседание чрез връчване на призовката на пълнолетния й син. В проведеното на 28.03.2024 г. публично съдебно заседание не се явил никой от описаните наследници, като никой от тях не заявил в писмен вид волята си касателно наследството на общия им наследодател. С решение /имащо характер на определение/, постановено в това съдебно заседание, първоинстанционният съд разпоредил да се впише в книгата по чл. 49 от ЗН, че наследникът Л. С. А. губи правото да приеме наследството, оставено й от С. Х. А., с последно местожителство гр. Шумен.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗН, наследството се придобива с приемането му. В случай, че призованият към наследяване бездейства, в нормата на чл. 51 от ЗН е предвидена възможността всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

Определянето на този срок се развива в самостоятелно производство, което по своя характер е охранително, като по отношение на него са приложими правилата за охранителните производство, регламентирани в глава 49 на ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 1 от ГПК, решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване е предвидена само по отношение на отказите за издаване на искания охранителен акт. Тоест, не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК даваща изрично възможност за обжалване на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и за които възможността за обжалване е изрично предвидена. В случая, обжалваното решение /имащо характер на определение/ не прегражда развитието на делото, а приключва охранителното производство. Действително, производството по чл. 51 от ЗН, макар и охранително, е особено, тъй като в него съдът съобразява и интересите на призованите наследници, имащи качеството на заинтересовани лица. Безспорно, вписването в особената книга на съда, че призованият към наследяване е изгубил правото да приеме наследството засяга имуществената сфера на наследника, като търпи правните последици от същото. Поради тези особености на производството по чл. 51 от ЗН, следва да се приеме, че призованият към наследяване, на когото е бил определен срок, за да заяви приема наследството или се отказва от него има право да обжалва решението /определението/, с което съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда изгубването на това право. Правото му да обжалва съдебният акт, обаче, е само в случаите, когато той поддържа, че правото му на участие в производството е било нарушено. В настоящият случай, обаче, жалбоподателката не твърди нарушения при призоваването й, които да са ограничили правото й на участие в производството пред ШРС. Според чл. 537, ал. 2 от ГПК когато решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта и при уважаване на иска, издаденият акт се отменя или изменя. Тоест, спорът за действителността на 2 вписаното приемане или отказ от наследство, или вписване, че призованият към наследяване е изгубил правото да приеме наследството може да бъде разрешен по исков ред в хипотезата, при която извършеното вписване е предхождано от предходно приемане на наследството. В горния смисъл са: определение № 184/02.11.2017 г. по ч.гр.д. № 3684/2017 г. на II г.о. на ВКС и определение № 1152/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1569/2023 г. на I г.о. на ВКС.

Предвид гореизложеното, предвид наличието на позитивно решение /с характер на определение/ на ШРС за вписване, че призованата към наследяване Л. А. е изгубила правото да приеме наследството на С. А. по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗН, настоящият състав намира, че предприетото от същата обжалване с твърдения за липса на правен интерес от иницииране на производството, е недопустимо. Жалбоподателката може да установи в бъдещ исков процес нищожност на това вписване, поради това, че преди това е приела наследството, срещу всяко лице, което й го противопоставя.

Поради това, след констатацията, че депозираната частна жалба е недопустима, същата следва да бъде оставена без разглеждане от съда.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба /имаща характер на частна жалба/ на Л. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. „.....“ № 6, ет. 5, ап. 38, със съдебен адресат – адв. Г. Г. от ШАК, гр. Шумен, ул. „........“ № 113, ет. 2 срещу решение /имащо характер на определение/ № 202/28.03.2024 г. по ч.гр.д. № 275/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е разпоредено вписването в особената книга по чл. 49 от ЗН, водена от ШРС, на обстоятелството, че призованата към наследяване Л. А. е изгубила правото да приеме наследството на С. Х. А. с ЕГН **********, бивш жител на гр. Шумен, като недопустима.

Определението може да се обжалва, на основание чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3