Решение № 505 от 20.04.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2000/2021
- Вид
- Решение № 505
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 20.04.2022
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Величка Запрянова Запрянова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 505 гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20215300502000 по описа за 2021 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№7268/02.08.2021г депозирана от С. П. С. с ЕГН-**********, чрез процесуалния представител адв. А.Д. против Решение №261388/29.04.2021г. постановено по гр.д.№20096/2019г. по описа на ПРС, десети гр.с., в частта с която се признава за установено на осн. чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗД по отношение на С. П. С.
ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. *** съществуването на вземането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В за сумите: 397,52лв.
/триста деветдесет и седем лева и 52ст - главница; 220,68лв. /двеста и двадесет лева и 68ст./ - възнаградителна лихва за периода 15.02.2017г.16.05.2017г., дължими по договор за заем № 5011811885/06.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №9080/17.10.2019г. по ч.гр.дело №15219/2019г. на Пловдивски районен съд. С постановеният съдебен акт в полза на „Профи Кредит България” ЕООД е 1 присъдена сумата 165 лв. разноски за настоящото производство, както и сумата от 82,50 лв. разноски за производството по ч.гр.д. №15219/2019г. на ПРС. Решението на първоинстанционния съд в посочената част се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част като вместо това отхвърли исковете като изцяло неоснователни. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
175074752, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т.К. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в ожалваната част като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. След преценката на събраните пред въззивната и пред първата инстанция доказателства им, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
Установява се по безспорен начин по делото, че
2 между страните е възникнало валидно правоотношение на 05.02.2015г. по силата на сключен договор за потребителски кредит - стандарт № ***, по който на ответника е представена сумата 2500 лв. със срок на погасяване 24 месеца /лист 6/.
Кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 41,17 % годишно, при ГПР от 49,90 % / 0,11% дневно/, така общото задължение по заема възлиза на сумата от 3709,20лв. Заетите средства, ведно с дължимото възнаграждение за ползването им е следвало да бъдат върнати на вноски от по 154,55 лв. всяка, като е уговорено кредитополучателят да ползва и пакет от допълнителни услуги, за които се дължи възнаграждение в размер на 1875,12 лв., която следва също да бъде разсрочена - платена с вноски от 78,13 лв. Характерът на допълнителните услуги се изразява – приоритетно разглеждане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж; улеснена процедура по получаване на допълнителни парични средства /лист 7/.
Установено е, че на 26.09.2019г. дружеството ищец депозира заявление по чл.410 ГПК против ответника, по което е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 397,52 лв. главница; 220,68 лв. договорно възнаграждение; 312,52 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; 30,63лв., обезщетение за забава от 17.03.2015г. до 09.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2019г. до окончателното пращане /лист 16 от приложеното дело/.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по 3 кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретният случай възнаграждението за получаване на пакет допълнителни услуги е пряко свързан с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, възнаграждението следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в съдържанието на процесния договор за кредит, не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не е включено възнаграждението за получаване на пакет допълнителни услуги, което е пряко свързано с кредита.
Съгласно заключението на ССЕ, изготвена от вещото лице Г.М., което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, в размера на годишния процент на разходите по кредита договорен от 49.90%, не е включено възнаграждението за получаване на пакет допълнителни услуги.
Ако в ГПР се включи възнаграждението за получаване на пакет допълнителни услуги, то тогава процентът на ГПР ще достигне 1301.20 % При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на възнаграждението за получаване на пакет допълнителни услуги, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В конкретният случай доколкото в договора е посочено, че ГПР е в размер на 49.90%, а в действителност същият възлиза на 1 301.20%, то съдът приема, че е налице нарушение на императивната разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , с оглед на което процесният договор се явява е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Доколкото по делото са налице данни, че потребителят е платил над получената главница от 2
500лв, то претендираните от ищцовото дружество суми се явяват недължими, поради което не подлежат на връщане от потребителя.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, в обжалваната част, като вместо това исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на спора на жалбоподателят се дължат разноски пред двете инстанции - общо размер на 462.35лв пред въззивната инстанция и в размер на 600лв пред първоинстанционния съд.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261388/29.04.2021г. постановено по гр.д.
№20096/2019г. по описа на ПРС, десети гр.с., в частта с която се признава за установено на осн. чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗД по отношение на С. П. С. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. *** съществуването на вземането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В за сумите: 397,52лв. /триста деветдесет и седем лева и 52ст - главница;
220,68лв. /двеста и двадесет лева и 68ст./ - възнаградителна лихва за периода 15.02.2017г.-16.05.2017г., дължими по договор за заем № ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №9080/17.10.2019г. по ч.гр.дело №15219/2019г. на Пловдивски районен съд, както и в частта с която в полза на „Профи Кредит България” ЕООД е присъдена сумата 165 лв. разноски за настоящото производство, както и сумата от 82,50 лв. разноски за производството по ч.гр.д. №15219/2019г. на ПРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В против С. П. С. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. *** искове за признава за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗД по отношение на С. П. С. вземането на „Профи Кредит България” ЕООД за сумите: 397,52лв. /триста деветдесет и седем лева и 52ст главница; 220,68лв. /двеста и двадесет лева и 68ст./ - възнаградителна лихва за периода 15.02.2017г.-16.05.2017г., дължими по договор за заем № 5011811885/06.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2019г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №9080/17.10.2019г. по ч.гр.дело №15219/2019г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53 Е вх.В да заплати на С. П. С. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. *** сумата размер на 462.35лв / четиристотин шестдесет и два лева, и тридесет и пет стотинки/, представляваща разноски пред въззивната инстанция и сумата в размер на 600.00лв./шестстотин лева/, представляваща разноски пред първоинстанционния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6