Акт от 15.06.2020, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр.Хасково,15.06.2020г.

Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ПЕНКА КОСТОВА

Като разгледа адм. дело №446 по описа за

2020г., за да се произнесе, взе предвид следното

Делото е образувано по жалба от М.Х., гражданин на П., към настоящия момент настанен в СДВНЧ –Любимец, гр. Л., бул.“О.“ .., подадена чрез пълномощник адв. Ш. ***, против Заповед рег. № 5364з-930/15.05.2020г., издадена от директор на Дирекция „Миграция“ гр. София, с която на основание чл.44, ал.8, изр.3 от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци на жалбоподателя М.Х..

С разпореждане от 09.06.2020г., съдът е изискал от ответника да представи пред Административен съд – Хасково, заверено копие на цялата административна преписка, образувано по повод оспорения административен акт. Изисканата преписка е депозирана с придружително писмо вх.

№ 3061/12.06.2020г., в което на основание чл. 134, ал.2 от АПК ответника е направил възражение за местна неподсъдност на делото, като в същата се излагат доводи, че компетентен да разгледа жалбата на М.Х., против Заповед №5364з-930/15.05.2020г., издадена от директора на Дирекция „Миграция“ в МВР, с която е продължено принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци е Административен съд София град, съобразно разпоредбата на чл.133, ал.1, изречение второ от АПК.

Съдът намира за своевременни и основателни възраженията на ответника за неподсъдност на спора на Административен съд Хасково по следните съображения:

Жалбоподателя М.Х., гражданин на П. е незаконно пребиваващ в страната чужденец, т.е същия не разполага с постоянен адрес на територията на Република България, поради което е ирелевантно в кой от двата дома за специално настаняване към Дирекция Миграция ще бъде настанен този в гр. Л. или в гр. С., тъй като пребиваването му в тях не определя постоянния му адрес.

В тази връзка следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.93 от Закона за гражданската регистрация съобразно която постоянен адрес е „адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението“. ЗГР сочи, че единствено чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, както и тези получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в РБ – чл.3, ал.2 се вписват в регистъра на населението. Съобразявайки, че ЗГР се прилага само към посочените по-горе категории чужденци и предвид статута на М.Х., който е чужденец незаконно пребиваващ на територията на страната, то същия няма право да бъде вписан в регистъра на населението и съответно не притежава постоянен адрес на територията на РБ.

Обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателя упражнява своята професия на адрес, намиращ се в гр. С., е неотносимо към въпроса за местната подсъдност, поради което изложеното в жалбата от адв. Ш. в тази насока няма как да бъде взето за определящо при преценката кой съд е местно компетентен да разгледа жалбата на М.Х..

След като чужденецът няма постоянен адрес на територията на РБългария, а постоянният му такъв е в чужбина, в случая е приложима разпоредбата на чл.133, ал.1, изр. второ от АПК определяща местно компетентния съд, който следва да разгледа оспорването и това е Административен съд София град.

Водим от горното, на основание чл.135, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА проиозводството по адм. дело №446/2020г. по описа на Административен съд – Хасково.

ИЗПРАЩА жалба на М.Х., гражданин на П., към настоящия момент настанен в СДВНЧ –Любимец, гр. Л., бул.“О.“ .., подадена чрез пълномощник адв. Ш. ***, против Заповед рег. № 5364з-930/15.05.2020г., издадена от директор на Дирекция „Миграция“ гр. София, с която се продължава срока на принудителното настаняване на жалбоподателя в Специален дом за временно настаняване на чужденци за разглеждане от Административен съд София град.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: