Решение № 2556 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2556 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Д.-Г.ева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100509560 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2102 от 10.02.2025 г. по гр. д. № 44837 от 2023 г. Софийският районен съд е признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. В. А., ЕГН ********** и И. Р. Я., ЕГН **********, дължат в условията на солидарност на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 следните вземания: 1/ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 11 428,13 лв., представляваща неизплатена част от главница по Договор за банков кредит № 02-341-53/05.03.2012 г., дължима за периода от 16.03.2018 г. до 18.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /16.03.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането; 2/ на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

430, ал. 2 ТЗ сумата от 725,71 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 16.03.2020 г. до 18.02.2022 г.; 3/ на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 3459 лв., представляваща договорна мораторна /наказателна/ лихва върху дължимата главница за периода от 16.03.2020 г. до 15.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13834/2023г. по описа на СРС, 76-ти състав.

Исковете са отхвърлени в следните части: 1/ искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за горницата над уважения размер от 11428,13 лева до пълния предявен размер от 11 978,26 лв. и за периода от 20.07.2015 г. до 15.03.2018 г.; 2/ искът по чл. 79, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за горницата над уважения размер от 725,71 лева до пълния предявен размер от 5833,68 лв. и за периода от 18.11.2015 г. до 15.03.2020 г.; 3/ искът по чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 3459 лева до пълния предявен размер от 10 010 лв. и за периода от 20.07.2015 г. до 15.03.2020 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 1 сумата от 395,87 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 871,62 лв. за исковото производство.

С Решение № 8819/15.05.2025 г. по гр. д. № 44837 от 2023 г. Софийският районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 10.02.2025 г., като диспозитивът в частта относно предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ да се чете за сумата от 8456,78 лв., вместо неправилно пресметнатата сума от 11428,13 лв. С това решение е отхвърлил молбата на И. Р. Я. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на иска за мораторна лихва. Със същото решение съдът е изменил основното решение от 10.02.2025 г. в частта за разноските, като е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата от 320,53 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 706,63 лв. за исковото производство.

Ответникът Н. В. А. е подал въззивна жалба срещу основното решение от 10.02.2025 г. в частта, с която са уважени предявените срещу него искове. Поддържа, че първата инстанция неправилно е изчислила непогасената по давност главница, като така е определила и грешен размер на дължимата лихва. Счита, че дължимата главница е 8456,78 лв., а не 11428,13 лв. Развива съображения, че клаузата за олихвяване по чл.

4, Раздел I от договора е изцяло неравноправна, а не частично, както неправилно бил приел СРС. В тази връзка посочва, че ищецът е начислявал договорна лихва в размер на 13.70% през целия срок на кредита, а не само след първата година. Подробно аргументира, че договорът за кредит следвало да се счита за недействителен, тъй като банката ищец едностранно е изменяла предвидените в погасителния план вноски, без да е подписван нов погасителен план – тоест, липсвал е погасителен план в нарушение на ЗПК. Поддържа, че ищецът не е спазвал погасителния план, тъй като с постъпилите плащания след м.07.2015 г. не е погасявал съответната част от главницата по кредита, а само договорна лихва. Бланкетно посочва, че са нарушени императивните норми на ЗПК и ЗЗП. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Твърди, че е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения срок за въззивно обжалване. Развива съображения, че оспорването на ответника във връзка с изчисляването на главницата не касае правилността на решението, а следва да бъде отстранено по реда на чл. 247 ГПК.

Поддържа, че клаузата за договорна лихва не е изцяло неравноправна, тъй като е ясна, а банката не е увеличавала едностранно лихвения процент, като плащанията са отнасяни съгласно погасителния план. Дори обаче съща да е частично неравноправна, това не пораждало недействителност на целия договор. Излага аргументи, че не е променял едностранно вноските по кредита, а в приложение на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е погасявал най-напред дължимите лихви с постъпващите суми. Настоява се за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Ответникът И. Р. Я. е подала въззивна жалба срещу Решение № 8819/15.05.2025 г. по гр. д. № 44837 от 2023 г. в частта, с която Софийският районен съд е оставил без уважение молбата й за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение от 10.02.2025 г. по отношение на иска за мораторна лихва. Излага съображения, че СРС е допуснал грешка при изчисляването на мораторната лихва, тъй като е определил същата върху главница от 11 428,13 лв., вместо върху реално дължимата главница от 8456,78 лв., която била посочена и в решението за поправка на ОФГ. Счита, че съдът е следвало да допусне поправка на очевидна фактическа грешка и по отношение на обезщетението за забава, като присъди мораторна лихва в размер на 2442,08, вместо 3459 лв. Развива подробни доводи за наличието на неравноправни 2 клаузи в договора за кредит и за недействителност на същия. Счита, че СРС не е имал право да изменя съдържанието на неравноправните клаузи за наказателна надбавка и договорна лихва, като ги заменя с норми от националното право и приема, че са частично недействителни. Излага съображения и че клаузите за солидарна задълженост също са неравноправни. Настоява за отмяна на атакуваното решение в частта, с която е оставена без уважение молбата й за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение и постановяване на ново, с което да бъде допусната такава, като се присъди мораторна лихва в размер на 2442,08 лв. за периода 16.03.2020 г. – 15.03.2023 г.

Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД е подал отговор на въззивната жалба на И. Р. Я., с който развива съображения за недопустимост или неоснователност на същата в частта, с която се правят оспорвания относно размера на мораторната лихва.

Счита, че СРС не е допуснал аритметични грешки в пресмятането на мораторната лихва. Намира жалбата за недопустима в частта, в която се навеждат доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит и за недействителност на същия, тъй като основното решение било влязло в сила срещу ответницата. Излага подробни аргументи в тази насока. Настоява за оставяне на тази въззивна жалба без разглеждане, респективно за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

С молба от 18.03.2026 г. ответницата И. Р. Я. е заявила, че на основание чл. 265, ал. 1 ГПК се присъединява към въззивната жалба на ответника Н. В. А. срещу основното решение от 10.02.2025 г. Изложила е и доводи за неправилност на основното решение. Подробно аргументира, че клаузата за договорна лихва е изцяло неравноправна, като първата инстанция не е следвало да я прилага в никоя част.

Излага съображения и че договорът за банков кредит е недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК. Поддържа се още, че неправилно районният съд е приел, че ответницата Я. е солидарен длъжник по процесния договор, като се навеждат аргументи, че е имала качеството на поръчител, но искът срещу нея бил предявен след срока по чл. 147 ЗЗД. Иска основното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

СРС е сезиран с искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Н. В.

А. и И. Р. Я. за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно следните суми: 11 978,26 лв., представляваща неизплатена част от главница по договор за банков кредит № 02-341-53/05.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /16.03.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането; 5833,68 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 18.11.2015 г. до 18.02.2022 г. и 10 010,71 лв., представляваща мораторна неустойка за периода от 20.07.2015 г. до 15.03.2023 г., за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13834/2023 г.

Ищецът, в качеството си на универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, твърди, че на 05.03.2012 г. е сключил договор за банков кредит № 02-341-53 с ответника Н. А. /кредитополучател/, и ответницата И. Я. /в качеството на солидарен длъжник/, по силата на който е предоставил на кредитополучателя сумата от 15 000 лв. за текущи потребителски нужди и рефинансиране на съществуващ кредит с размер 12 500 лв., с краен срок на погасяване 18.02.2022 г. Сочи, че кредитът е усвоен на 05.03.2012 г. при фиксиран лихвен процент за първата година в размер на 13,70 % годишно и плаващ лихвен процент в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 755 базисни точки, но не по-малко от 13.70 % за 3 следващите години. Сочи, че към момента на сключване на договора ГПР е в размер на 15.14 %, а общата дължима сума от кредитополучателя и солидарния длъжник възлизала на 28038,92 лева. Посочва, че съгласно Раздел I, т. 6 от договора за кредит, при забава в плащането на част или цяла вноска по главницата от кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава - наказателна надбавка от 1000 базисни точки към договорената възнаградителна лихва по т. 4, която се начислява на годишна база върху забавената част, респ. цялата главница за времето до окончателното изплащане на задълженията. Твърди, че кредитът е в просрочие, считано от 20.07.2015 г., а крайният срок за издължаване е изтекъл на 18.02.2022 г.

Излага съображения, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 13834/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в за горепосочените суми, срещу която длъжниците са подали възражения в срок, поради което има правен интерес от установителни искове за вземанията си.

Ответникът Н. В. А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че липсват доказателства, че ищецът е правоприемник на „МКБ Юнионбанк“АД и че кредитът е усвоен. Намира договора за недействителен, поради нарушаване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Навежда съображения за нищожност на клаузите в Раздел I, т. 4, на клаузата, предвиждаща плаващ лихвен процент, и на клаузата за наказателна лихва. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът И. Р. Я. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни аргументи, че има качеството на поръчител, а не на солидарен длъжник по договора и тъй като не бил спазен срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не следвало да носи отговорност. Оспорва настъпило правоприемство между „МКБ Юнионбанк“ АД и ищеца, като сочи, че не са представени доказателства за него. Оспорва основанието и размера на претендираните суми по процесния договор. Намира договора за недействителен, поради нарушаване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Навежда съображения за нищожност на клаузите в Раздел I, т. 4, на клаузата, предвиждаща плаващ лихвен процент, и на клаузата за наказателна лихва. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.