Решение № 72 от 27.03.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Елин Пелин, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100975 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът С. Д. Н., ЕГН ********** от с...., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „......“ № 3 чрез пълномощника си адв..... със съдебен адрес: гр....., ул. “....“ № 3 е предявил срещу ответника „ПРОФИ КРЕДИТ ...." ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район „....", ж.к. „....", бул. „.... № 49, мл. 53 Е, вх. В, иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор № .... сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ ...." ЕООД, като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Твърди се, че между ищцата в качеството на кредитополучател и ответното дружество в качеството на кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № ...., съгласно който ищцата следва да върне на ответника съгласно раздел VI, именован „Параметри" сума в размер на 1

4000.00 лева при ГПР 49,05%, годишен лихвен процент 41.00 % при срок на кредита от 36 месеца върху главницата от 4000.00 лева. Постигната е договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 5160,00 лева, както и възнаградителна лихва в размер на 2856,78 лева или за срока на договора е следвало да върне сумата от 12016,78 лева.

Счита, че процесният договор е нищожен поради противоречие с добрите прави /чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване па нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

С договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 8016,78 лева, по следните съображения:

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби и в този смисъл е практика на ВКС. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от Търговския закон, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, както и в общите правила на ЗЗД - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа „добри нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване 2 на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр.д. № 4277/2008 г. на ВКС, IV г.о.

„понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност ....".

Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/. При заем с кратък срок на ползване /36 месеца/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва близо 250 % по-висока от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Толкова висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити /над 15 години/, когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси. Размерът на формираната от ответника печалба надвишава близо трикратно размера на предоставения заем.

Следва да се има предвид и че рискът при небанковите финансови институции е по-нисък в сравнение с банковите институции, тъй като „Профи Кредит ...." ЕООД рискува собствени средства, а банките носят задължението за опазване на привлечените депозитни средства, което е свързано с по-висок риск и санкции при неизпълнение /Решение № 1915 от 14.10.2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав по в.т.д. № 3426/16 г./ Освен това, съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.

Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми /в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г., на ВКС по гр.д. № 315/2005 на второ г.о./. По аргумент от 3 цитираното решение, при обезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от четири пъти законната лихва. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер па 41,00 % годишно, към която следва да се прибави скритата лихва под формата на такса по пакет от допълнителни услуги надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава драстично четирикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на договора, обективирана в раздел 6 от договора накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищцата.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/14 г. В ОУ са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не стават автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта е необходимо да се подпишат допълнителни споразумения. След като е необходимо да се подпише ново споразумение, то не се касае за услуга, предоставяна по силата на договора, която трябва да бъде възмездена, а за нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след постигане отново на съгласие между страните. Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Твърди се нищожност поради противоречие с добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.05%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с 4 което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Същевременно по силата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизмът, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.

При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит и поетите с него права и задължения се формира извод, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва при преценка на валидността и последиците му да се съобразят изискванията на специалния закон – ЗПК. Също така, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД е възможно един договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на процесния казус, нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, а кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за недействителност на договора на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл.22, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и на годишния процент на разходите - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на посочените уговорки. Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията па потребителите и за по-пълна 5 защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита /чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК/, чието изчисляване се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР - представляващи част от същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно. Ако съдът не приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на цялото съглашение, се твърди, че в процесния договор се съдържат нищожни клаузи, чиято невалидност следва да се прогласи от съда. По съображенията развити по-горе е налице нищожност на клаузите, които предвиждат заплащането на такса по пакет от допълнителни услуги.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст" и „Флекси", кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Разпечатката съдържа 22 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b9101d07-1248-459a-ba4a-9af755f9ab1b