Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2393 от 16.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1928/2025
Вид
Определение № 2393
Подписан
16.07.2025
В сила
16.07.2025
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2393 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501928 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „**********, чрез юрк. Б. Д., против Разпореждане № 14969/22.05.2025г. по гр.д.№8327/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, шести гр.с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Я.

А. К., ЕГН – **********. Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в цялост.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Пред Районен съд - Пловдив от „******* против Я. А. К., ЕГН – **********. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

С Разпореждане №13773/13.05..2025г. на Районния съд производството по делото е оставено без движение до отстраняване на нередовностите на заявлението, като е указано на заявителя, че при неизпълнение на указанията в 1 посочения тридневен срок, заявлението ще бъде отхвърлено изцяло.

В указания срок от дружеството е подадена молба, с която се излагат доводи, че дадените указания са неотносими към заповедното производство и подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е. Посочено е също, че няма необходимост от изпълнение, тъй като твърдението на заявителя е, че вземане в посочения размер съществува, и това било достатъчно, за да бъде осъществена процедурата по проверка дали то е спорно.

Районният съд е отхвърлил изцяло заявлението, с доводи, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.410 ал.2 ГПК.

С подадената частна жалба на „******** се поддържат отново доводите, описани в молба от 21.05.2025 за неотносимост на поисканите за прилагане доказателства към заповедното производство.

Частната жалба се явява неоснователна.

В конкретния случай със заявлението не е представен договорът за цесия, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основа на сключен с „********* договор за цесия от 23.08.2024г.. и Приложение №1 към него Предвид задължително указание, дадено с т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като в случай, че частното правоприемство се основава на договор за цесия, както е в процесния казус, трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има прехвърлянето действие по отношение на него, на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Разрешението, дадено с т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г. намира приложение, тъй като мотивите са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че посочените доказателства е следвало да бъдат представени по делото на основание чл.

410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. По делото липсват данни относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено.

2

Предвид изложеното, обжалваното разпореждане за отхвърляне на заявлението по чл. 410 от ГПК е правилно, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №14969/22.05.2025г. по гр.д.

№8327/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, шести гр.с., с което е отхвърлено подаденото от ********** Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Я. А. К., ЕГН – **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3