Решение № 55 от 27.04.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Търговище, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20263500500094 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 от ГПК във вр.с чл.17 от ЗЗДН.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца И. В. М. от гр.Търговище, в качеството му на родител на непълнолетния Я. И. В., род.на 24.10.2011г. против решение №68/18.02.2026г., постановено по гр.д.№1936/2025г. на Районен съд-Търговище, с което е отхвърлена молбата му против ответниците Е. В. В. и Я. М. Я., двете от гр.Търговище за издаване на заповед за защита на детето, с която да се наложат мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗЗДН.

С доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и уважаване на молбата защита на детето, както и за присъждане на направените по делото разноски.

С писмени възражения по реда и в срока по 17, ал.4 от ЗЗДН ответниците и особеният представител на детето адв.А. М. от АК-Търговище оспорват основателността на въззивната жалба.

След като провери оплакванията по жалбата по реда на чл. 269-272 от ГПК, съдът констатира следното:

Преценката на доказателствената стойност на събраните по делото 1 доказателства, техният анализ, фактически и правни изводи са изключителен прерогатив на решаващия съд, в съответствие с принципа за независимост и вътрешното съдийско убеждение, поради което несъвпадането на процесуалните действия и актове на съда с желанието и нагласата на някоя от страните по делото не обуславят извод за липса на безпристрастие, т.е. обжалваното съдебно решение е валидно, процесуално допустимо и гражданскоправният спор следва да бъде разгледан по същество.

Подадената от бащата на непълнолетния Я. И., В., род. на 24.10.2011г. молба за закрила по чл.8, т.1 от ЗЗНД е обоснована с обстоятелствата по приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, че при пребиваването на сина му в дома на дядо му В. М. Гиков в периода 06.05.20225г.-15.10.2025г. ответниците Е. В. В.-майка на детето и Я. Манолева Я.-негова баба по бащина линия и майка на ищеца, са давали непредписано лекарствено средство на Я.„Ривотрил“, увреждащо здравето му, бил подложен на физическо насилие от баба му, двете упражнявали и психически тормоз над него, внушавайки му страх, че ако остане при баща си, ще бъде подлаган на физическо и емоционално насилие, ще бъде изоставен или изпратен в интернат.

Ответниците отричат твърденията на ищеца, считайки, че именно последният оказва психическо насилие над детето

Особеният представител на детето-адв.А. М. оспорва основателността на молбата.

С оглед регламентацията по чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо и психическо насилие, както и опит ът за такова насилие, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка с извършителя.

В конкретния случай, съгласно приложените писмени доказателства и социалния доклад, родителите на Я.-15г. са с прекратено фактическо съжителство от 2021г., като през 2023г. по съдебен ред родителските права са предоставени на бащата, но същият е на работа в чужбина и грижите са възложени на майката на последния-ответница по настоящото дело Я. Я., а от м.май 2025г. грижите са поверени на дядото по бащина линия В. Гиков, живущ в с.С..., общ.Търговище, който също не поддържа съгласие да отглежда и възпитава детето.През целия период роднините са в съдебни спорове с приложени мерки за закрила относно отношенията с детето, което в резултат 2 на конфликтната ситуация не посещава редовно училище, не влага достатъчно старание при усвояване на учебния материал, обижда и провокира съучениците си.До настоящия момент родителите не съумяват да му осигурят спокойна среда и не са авторитет за Я., който е с противоречиви чувства към тях, обижда ги с нецензурни думи и проявява физическа агресия спрямо майка си и баба си.Съгласно приложената медицинска документация, детето страда от дислексия, като лекари-психиатри са му предписали „неотропил“ и „левид“, предоставена му е и психологична помощ, която е отказана, поради неоказване на съдействие от страна на Я..

В молбата за закрила бащата на детето поддържа, че на същото е давано непредписано лекарство „ривотрил“, поставащо в риск емоционалнопсихическото му състояние, каквото поведение попада в обхвата на хипотезите по чл.2, ал.1 от ЗЗДН, но което твърдение, обаче, не се установява от събраните по делото доказателства. Самият Я. в съдебно заседание от 15.12.2025г. отрича това обстоятелство, а в следващото съдебно заседание от 06.02.2026г. твърди противното, възпроизвеждайки дословно изложеното в молбата по чл.8, ал.1 от ЗЗДН, поради което достоверността на обясненията му следва да бъде игнорирана.Дядо му не е сигурен какви лекарства е приемал Я., когато е бил при него, а съгласно останалите свидетелски показания, през това време ответниците са напомняли детето да приема именно предписаните му лекарства.Не е установено и физическо насилие от страна на баба му, като Я. споделя за такова посегателство, но преди три години, нито установена злонамереност по повод на домашното куче, относно което също е налице отделен съдебен спор. При тези доказателства, актът на насилие не е възможно да се приеме за установен при условията на главно, пряко и пълно доказване, предвид не само сериозността на последиците от прилагане на исканите мерки за закрила, авторството на молбата и декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Подозрението спрямо ответниците не е достатъчно за формиране на сигурност в убеждението на съда относно виновността на майката и бабата на детето, за които биха възникнали тежки последици при доказано авторство на деянието, предвид и опровергаващите доказателства. С оглед на това, не е възможно да се приеме, че е налице тяхно поведение, представляващо домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Но дори и при условията на главно и пълно доказване да бе установено, че Я. е приел посоченото лекарство по тяхно настояване, то липсват и доказателства за 3 фактическо увреждане на здравето му и причинна връзка за дисбаланс в психическото и емоционалното му състояние. Същият дълго време се намира в тази ситуация на враждебни отношения между роднините му, изградил е своя начин за общуване с тях, довод за което е и съдържанието на разменената с бащата ел.кореспонденция, като съобразно степента на неговата интелигентност, преценява реалните опасности и техния интензитет на въздействие върху душевното му равновесие и психично здраве.

При тези обстоятелства и доводи, не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците за домашно насилие по чл.2, ал.1 от ЗЗДН, обуславящо оставянето в сила на обжалваното решение на първоинстанционния съд, на осн.чл.17, ал.5 от ЗЗДН.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №68/18.02.2026г., постановено по гр.д.

№1936/2025г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК във вр.с чл.17, ал.5 от ЗЗДН, като

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4