Решение № 260615 от 27.08.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6311/2020
- Вид
- Решение № 260615
- Подписан
- 27.08.2021
- В сила
- 28.09.2021
- Състав
- МЕТОДИ НЕДЕЛЧЕВ АНТОНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.123 ал.1 т.3 б.В · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
Р
Е Ш Е
Н И Е №
260615
В ИМЕТО НА НАРОДА
27.08.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети май две хиляди и двадесета и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6311 по описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-007294 от 24.07.2020 г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.08.2018г. на МВР, с което на А.Т.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** са наложени административни наказания за нарушение на чл.25 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста /лева; за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от Закона за движение по пътищата и на основание члл.175 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата ГЛОБА в размер на 50.00 лв/ петдесет/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
МОТИВИ
:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
20-1030-007294 от 24.07.2020 г. на Началник
Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.08.2018г. на МВР, с което на А.Т.Ю., ЕГН **********, с адрес:
*** са наложени административни наказания за нарушение на чл.25 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200.00 /двеста /лева, за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от Закона за движение по пътищата и на основание члл.175 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата ГЛОБА в размер на 50.00 лв/ петдесет/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Жалбоподателят А.Т.Ю., се явява, редовно призован.
Поддържа жалбата, моли за отмяна на НП.
Административнонаказващия орган – Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 29.06.20г г. от актосъставителя К.Д.П. е съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против А.Т.Ю., ЕГН ********** за това, че на 29.06.2020 г. около 13:30 часа в гр.Пловдив, ул.Възход №54 управлявал собствения си л.а. Мерцедес Ц 200 с рег.№ … и извършва следните нарушения: 1. При извършване на маневра за навлизане в реда на паркирани МПС, не спазва достатъчно разстояние до паркиран автомобил РВ 1888 ТХ, блъска го в задната част, като допуска ПТП с материални щети, с това е нарушил чл. 25 ал.1 от ЗДвП. 2.Като участник в ПТП, в което няма съгласие относно обстоятелствата не уведомява служителите за контрол към МВР, с това е нарушил чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят К.Д.П. заявява, че поддържа съставения от него акт.
АУАН бил написан по оплакване на жена, която посочила, че Мерцедес при извършване на маневра влизане/излизане е блъснал нейния автомобил, след което си е тръгнал. Автомобилът бил установен по номера, респ. собственикът бил извикан при дл. лице и потвърдил, че имало такова нещо, но не се е обадил на тел.112 за допуснатото ПТП. Протокол за произшествието бил направен от св. П., след като извикал нарушителя при него.
По делото е приобщен
Протокол за ПТП№1737141 от 29.06.20г, издаден от м. а. с-р ПП при ОДМВР – К.П..
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, в което административнонаказващия орган /АНО/ е приел констатациите от акта. За така извършените нарушения на А.Ю. били наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП, на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП, глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП, Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. П. - актосъставител , които съдът кредитира като обективни, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, както и от писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното от правна страна:
По т.1 на НП
Съдът стигна до извода, че не се доказа от обективна и субективна страна, жалбоподателят да е извършил нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП. Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и по-конкретно обстоятелствата, въз основа на които се основава то, не отговарят на обективната действителност. АУАН е съставен от лице ,което не е очевидец на извършеното нарушение. В тази посока са и показанията на актосъставителя П. който заявява, че за възникналото ПТП бил уведомен от жена, която посочила, че л.а. Мерцедес бил ударил нейния автомобил. Свидетелят установил собственикът на л.а – жалбоподателят Ю., разпитал го и пред двете лица направил протокол за ПТП.
За това, че е настъпило ПТП, между двама участници и че са отразени щети от въпросното ПТП, съдът установява едва след приложения Протокол за ПТП от 29.06.20г изготвен от актосъставителя.
Както беше посочено по-горе, последният лично не е установил относимите факти по извършване на възведеното от него нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП и по този начин не е доказал от фактическа страна действията на жалбоподателя като водач на МПС, по какъв механизъм точно е причинил ПТП-то, респ. какви са конкретните материални щети. Недопустимо е фактите и обстоятелствата в протокол за ПТП да бъдат отразени след съставяне на АУАН и по свидетелство на едно трето лице, което има качество на пострадало. Освен това, за да е налице нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП, е необходимо на първо място да е налице настъпило ПТП. Съгласно пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП ”пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В НП е посочено, че се касае за ПТП с настъпили материални щети. Последните следователно съставляват съставомерен елемент и поради това доказването им в конкретния случай е абсолютно задължително. Доказателства обаче в тази насока не бяха ангажирани от въззиваемата страна. Представеният протокол за ПТП от 29.06.20г. не установява начина на извършване на нарушението предвид обстоятелството, че АУАН е съставен от дл. лице, което ползва дадени му данни от участник и то в присъствието и на двете страни, като в тази връзка остава и неясно начинът на извършването на маневрата, произшествието и конкретните имуществени вреди.
По гореизложените съображения съдът намира, че от представените по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства не се установява по безспорен начин, че именно жалбоподателят е извършител на нарушението, за което му е наложено административно наказание и именно той, с поведението си като водач на МПС, е предизвикал ПТП. В този смисъл, настоящият състав намира, че не е доказано от обективна и субективна страна жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение.
Следва да се отбележи, и че посочената като санкционна норма - чл. 179, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗДП предвижда, че се наказва с глоба във фиксиран размер от 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление, онзи който поради движение с несъобразена скорост, не спазване на дистанция или нарушение по ал.
1, причини ПТП /чл. 179, ал.2/.
В случая са налице множество хипотези, но доколкото е извършено препращане към ал. 1, т. 5 следва да се приеме, че релевантната хипотеза е нарушение по ал. 1.
В разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание глоба в размер на 150 лева за този, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Тук отново разпоредбата предвижда множество различни хипотези, но наказващият орган не е уточнил коя е приложима в случая.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По т.2 от НП
На първо място, съдът приема, че не е налице нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДП, която е посочена като такава в заключителната част на наказателното постановление. Текстът на нормата гласи, че ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В хода на делото безспорно е установено, че двамата участници в ПТП, не са се виждали и не са се чували, нито преди, нито непосредствено след произшествието, за това не може да има и разногласие между тях.
Във връзка с горното, съдът е мнение, че правилната класификация на нарушението е по чл.123, ал.1, т.1 и т.3, б.“а“ от ЗДП, а именно - водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътно - транспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от ПТП и да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
При тези обстоятелства наказателното постановление в тази му част, за посоченото нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът предвид изхода на спора не дължи произнасяне за разноски, такива не са поискани от жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!