Решение № 1565 от 06.04.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1565

Стара Загора, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20267240700200 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на В. М. Д. [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, [улица], вх. Д, ет.1, ап.99, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000215/ 17.02.2026г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, с която заповед на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, на В. Д. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата и в представеното от пълномощника на жалбоподателя писмено становище са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за немотивираност на административния акт и за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че не е обосновано в необходимата степен от фактическа и правна страна упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. По аргумент от разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2/ 05.04.2023г. на ОСС на Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, обосновава, че приложената ПАМ се основава на съставен акт за установяване на административно нарушение за деяние, което не представлява административно нарушение поради несъставомерността му от субективна страна. По подробно изложени съображения, вкл. за несъответствие на акта със законово регламентираните цели за прилагане на ПАМ, е направено искане оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обжалваната заповед, като постановена при доказано наличие на материалноправната предпоставка за приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП и в съответствие с целта на закона, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На жалбоподателя В. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 747262/ 17.02.2026г., като административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 17.02.2026г. около 16.02 часа, в с. Богомилово, общ. Стара Загора, на [улица]до Кметството, В. Д. управлява в посока запад лек автомобил с рег. № [рег. номер], негова собственост, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 10.02.2026г. във връзка с липса на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2026г., с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000215/ 17.02.2026г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя В. Д. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП и въз основа на съставения АУАН серия АД № 747262/ 17.02.2026г., като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 17.02.2026г. около 16.02 часа, в с. Богомилово, общ. Стара Загора, на [улица]до Кметството в посока запад, В. Д. управлява лек автомобил с рег. № [рег. номер], негова собственост, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 10.02.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП (поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2026г.), като за извършеното административно нарушение на чл. 140 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в т.ч АУАН серия АД № 747262/ 17.02.2026г., Справка от автоматизирана система ААИС-КАТ, както и Застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 17.02.2026г. и др.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 26-1228-000215/ 17.02.2026г. е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните обстоятелства за обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган наличие на материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. Противно на твърдяното от жалбоподателя, посочена е и административно наказателната разпоредба на чл.175, ал.3 от ЗДвП, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 26-1228-000215/ 17.02.2026г. е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – нарушения по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача В. Д., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочената норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията й след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г.), регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед, отпаднало се явява законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Но нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл.574, ал.11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че установеното задължение за уведомяване по чл.574, ал.10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на регистрацията на МПС, вкл. на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки за управление на МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл.6 от АПК – за законност и съразмерност.

В случая по делото няма данни и доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2026г. за лек автомобил с рег. № [рег. номер], нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център. Поради поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото в тежест на правоприлагащият орган е да устави и да докаже съществуването, към датата на издаване на оспорения акт, на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал.10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съотв. към датата на постановяването на акта за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. В случая такива доказателства липсват. Това, освен че сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяването на оспорения акт от гл.т на изискването по чл.35 от АПК за изясняване на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславя и недоказаност на субективния елемент на административното нарушение, извършването на което е възприето като основание за прилагането на процесната ПАМ. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение е довело до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з" (гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя В. Д..