Решение № 917 от 15.06.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 137/2023
- Вид
- Решение № 917
- Подписан
- 15.06.2023
- В сила
- 27.10.2023
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 4 и 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.1 т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 27 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- чл.3, ал.1 · Закон за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 63, ал. 5 · Закон за правната помощ
- чл.13, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 917 гр. Варна, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110200137 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П. К. В., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес в ***,чрез адв. А.Д., САК срещу НП № 22-0819-003562/04.08.2022 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателя и процесуалния му представител намират издаденото НП за незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост. На първо място се твърди, че не ставало ясно от какъв вид е свидетеля, посочен в АУАН. Като съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, в АУАН и НП се сочи, липсата на конкретно, ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Навеждат се доводи, че жалбоподателя не е извършил виновно нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП с оглед данни за влошено здравословно състояние ( приложена към жалбата Епикриза от неврологичното отделение на МБАЛ „Света Анна Варна” АД). Алтернативно са прави искане за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, в първото по делото съдебно заседание се представлява се от адв. Т. П., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло. Депозирана е писмена защита.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.
Депозирани са писмени бележки от юк А.а.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
1
С АУАН серия GA с бланков № 670177/24.06.2022 год. , административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на същата дата 24.06.2022 год. в 19:29 часа в гр.Варна по ул.“Ивайло“, посока „Колхозен пазар“, управлявайки собственият си лек автомобил "Сеат Ибиза" с per. №***, като от № 10 до № 2 с поведението си не осигурява достатъчно странично разстояние и блъска последователно паркираните в ляво МПС, лек автомобил "Пежо 307" с peг. №***, "Шкода Суперб" с peг. №*** и лек автомобил "Пежо 206" с рег.
№***, като им нанася материални щети. Като участник в ПТП не спира за установяване на последиците – нарушения на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения отразил, че няма такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн. чл. 185 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20 лв., а за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
В хода на съдебното производство актосъставителя Х. Г. потвърждава констатациите в акта.
Посочва, че той и колегата му – св. А. били изпратени от ОДЧ по сигнал за ПТП на ул.“Ивайло“ в гр.Варна. На място установили три ударени автомобила, паркирани по посока на движението. Свидетел-очевидец им предоставил запис на телефона си, на които видели как водач на лек автомобил „Сеат Ибиза“ преминавайки край автомобилите не осигурил достатъчно странично разстояние и ги блъска. На записа се виждало как водача си говори по телефона по време на управление на автомобила. Получили сигнал, че жалбоподателя е задържан на бензиностанция „Лукойл“ на бул.“Х. Ботев“, а впоследствие откаран с линейка до спешния център на МБАЛ Св.Анна –Варна. Там му снели обяснения и му съставили АУАН. Твърди, че в болницата жалбоподателя лежал на кушетката и си играел на телефона.
Показанията на св.Г. се потвърждават от тези на св.А. А..
От показанията на св.М. Д. се установява, че живее на ул.“Ивайло“ и бил на терасата на жилището си на процесната дата около 19:30 часа.Видял от ул.“Беласица“ да се движи лек автомобил „Сеат Ибиза“, който направил десен завой към ул.“Ивайло“, при което първо охлузил лек автомобил „Пежо 307“, след това лек автомобил „Шкода Октавия“ и лек автомобил „Пежо 206“.Направил на телефона си клип, които предоставил на полицейските служители дошли на мястото на произшествието. Твърди, че докато управлявал автомобила водача му пушел,говорел по телефона и ръкомахал.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите А., Г. и Д.,като ги намира за обективни, безпристрастни и кореспондиращи помежду си.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Г.,А. и Д. и писмени доказателства – епикриза от Неврологично отделение на МБАЛ Св. Анна –Варна, справка за 2 нарушител/водач, снимки на пострадали при ПТП автомобили, писмо от ОД МВР Варна 01 РУ,писмо от ОД МВР Варна, протоколи за ПТП № 1786502/24.06.2022 год.,№ 1786503/24.06.2022 год. и № 1786504/24.06.2022 год., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково, съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.
В конкретния случай, АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел, което процесуално нарушение според настоящия съдебен състав не се явява съществено, защото не е засегнало правото на защита на санкционирания субект.
Не представлява съществено процесуално нарушение, имащо за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление и обстоятелството, че в АУАН не е посочено изрично, качеството на свидетеля А., тъй като същият е разпитан в производството по обжалвана на наказателното постановление и по този начин в пълнота са гарантирани процесуалните права на жалбоподателя, който чрез своя процесуален представител е участвал при разпита на този свидетел.
Неоснователни са твърденията, касаещи и нарушения на чл. 42, т. 4 и 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП изрично са посочени всички приети за осъществили се факти от обективната страна на съставите на всяко едно от двете нарушения, за които е санкциониран жалбоподателя и същите са описани по начин, който напълно позволява на наказаното лице да бъде запознато с всички приети за осъществили се факти от обективната действителност и да организира защитата си, както по фактите, така и по правото.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства не само не е опровергават доказателствената сила, която законодателят е придал на съставения АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и доказани съдържащите се в същия фактически констатации.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажира на основание чл.185 от ЗДвП , за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
3
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на св. М. Д., които по своята доказателствена същност, представляват преки доказателства, тъй като се касае за показания на свидетел-очевидец, който пряко и непосредствено е възприели фактите от обективната действителност, за които свидетелства. С оглед на същите, съдът намира за безспорно установено и доказано, че на посочената в АУАН и НП дата и час действително е имало настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя лек автомобил и паркираните на ул.“Ивайло“ леки автомобили "Пежо 307" с peг. №***, "Шкода Суперб" с peг. №*** и лек автомобил "Пежо 206" с рег.№***. Свидетелят Д. лично и непосредствено е възприел, движението на моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателя и навлизането му по ул.“Ивайло“ при което са били причинени материални щети на паркираните на улицата леки автомобили. Свидетелят лично и непосредствено е възприел и поведението на жалбоподателя при управлението на автомобила, а именно че пушел, говорел по телефона и ръкомахал.
Показанията на св.Д. кореспондират и със съставените протоколи за ПТП, които по своята доказателствена сила имат характер на официални свидетелстващи документи и приложените по преписката снимки.
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, като за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание, което е в абсолютен размер от 20 лв..
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължава водача на моторно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му“.
Дефиницията за пътно-транспортно произшествие се съдържа в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“. Предвид наличието на материални щети по леките автомобили с които автомобила на жалбоподателя е имал съприкосновение, съдът намира, че е налице ПТП, при което жалбоподателя е участник. В този смисъл той се явява субект на нарушението на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
4
Съдът намира, че не е налице изключващо отговорността на жалбоподателя В. обстоятелство по смисъла на чл. 8 от ЗАНН – крайна необходимост. Съгласно нормата на чл.13, ал.1 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.
Осъществените на 24.06.2022 г. около 19:29 часа административни нарушения, извършени от жалбоподателя В., не са били при крайна необходимост - за да спаси живота си от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин.Видно от отразенето в приложената към жалбата епикриза е, че според самия жалбоподателя в сутрешните часове му се завил свят, но въпреки това решил да шофира. Деянието е осъществено късно вечерта – 19:29,т.е. часове след това предполагаемо състояние.
Същевременно липсват твърдения от жалбоподателя, както и доказателства, които да обосноват извод, че не е могъл да избегне осъществяването на тези административни нарушения, а именно да позвъни на тел.112 или на свои близки,които да го транспортират до лечебното заведение.Не става ясно и как след като жалбоподателя е тръгнал да търси помощ, както се твърди в жалбата се е оказал в района на Колхозния пазар във Варна, намиращ се в обратна на МБАЛ Св. Анн-Варна посока.