Решение № 128 от 19.10.2023, Административен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№............. град

Шумен, 19.10.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд– град Шумен, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

Бистра Бойн при секретаря С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн АД № 174 по описа за 2023 година на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба, подадена от „Н.М.“ЕТ, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител Н.М., чрез адв.С.Т.от ШАК против Заповед № 152-ФК от 21.06.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна, Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект– кафе аперитив „Г Д“, находящ се на ул.С.В.№ 15 в град В.П., стопанисван от търговеца и забрана на достъп до обекта за срок от 10 дни.

С определение от 12.07.2023г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на оспорващия търговец да представи по делото документ за внесена по сметка на Административен съд– гр.Шумен държавна такса в размер на 50.00 лева. С допълнителна молба по делото са представени доказателства за внасянето на указаната от съда държавна такса, като по този начин нередовностите на жалбата са отстранени.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи се до постановяването й в нарушение на изискванията на материалния закон. Твърди се, че в оспорената ПАМ липсват мотиви за продължителността на срока на мярката.

Актът е постановен при несъобразяване с целите на закона и принципа на съразмерност съгласно чл.6 от АПК, както и с актуалната практика на СЕС. Въз основа на изложеното е отправено искане за отмяна на атакуваната заповед.

Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски.

В проведеното на 28.09.2023г. открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано, се представлява от адвокат С.Т.от ШАК, която в хода на устните състезания поддържа жалбата, като доразвива изложените в нея доводи с аргументи за несъразмерност на ПАМ с тежестта на нарушението, във връзка с което е наложена и обстоятелството, че жалбоподателят е санкциониран два пъти за едно и също нарушение. Представен е и списък на направените разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата– Началник на отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция

"Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В.М., в приложено писмено становище от 12.09.2023г. излага доводи за неоснователност на оспорването и отправя искане за отхвърляне на оспорването, поради неговата неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на административното производство е оспорване на Заповед № 152-ФК от 21.06.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна, Главна Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл.186 ал.1 т.1, б. „а“ от ЗДДС е наложена ПАМ- запечатване на търговски обект– кафе аперитив „Г Д“, находящ се на ул.С.В.№ 15 в град В.П., стопанисван от „Н.М.“ЕТ, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител Н.М. и забрана на достъп до обекта за срок от 10 дни.

Обжалваната заповед е издадена след извършена на 03.06.2023г. от инспектори по приходите при ЦУ на НАП, оперативна проверка на търговски обект–кафе аператив, находящ се в град В.П.и стопанисван от търговеца, която е започнала с извършване на контролна покупка от органите по приходи на напитки– 1бр. фреш от протокал и грейпфурт на стойност 6,50лв., заплатена в брой от инспектор по приходите. Плащането било прието от сервитьор.

За направената покупка в брой не бил издаден фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство, като фактическата касова наличност в обекта била в размер на 183,98 лева, а разчетената по данни на ФУ е в размер на 75,70лв., като промяната в касовата наличност в размер на 108,284лв., представлявала въвеждане на пари, които не са отчетени във фискалното устройство. Прието е, че с описаната деятелност търговецът, в качеството му на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (за краткост Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.), е извършило нарушение на разпоредбата на чл.25 ал.1 във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр.с чл.118 ал.1 от ЗДДС, явяващо се основание за прилагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС. Описаните обстоятелства са документирани в Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0066439 от 03.06.2023г., подписан от проверяващите и присъствалата по време на проверката сервитьорка С.С..

На 21.06.2023г. по повод нарушението по чл.25 ал.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр.с чл.118, ал.1 от ЗДДС, с оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.187 ал.1 от ЗДДС, Началникът на отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е наложил ПАМ по отношение на търговеца- запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни. Заповедта е връчена на законния представител на едноличния търговец на дата 25.06.2023г., видно от разписката към нея (л.15). На 28.06.2023г. била определена дата за предприемане на действия по запечатване на обекта- 15.07.2023г.

На 05.06.2023г. за горепосоченото нарушение, по отношение на ЕТ е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АN, № F709181 от 05.06.2023г., за осъществено неизпълнение на административно задължение по чл.25 ал.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС. Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП №712015-F709183 от 10.07.2023г., с което за административно нарушение, по чл.25 ал.1 от Наредба H-18 от 13.12.2006г., на осн.чл.185 ал.1 от ЗДДС на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 700.00лв. Същата е заплатена в намален размер от 80% в указания срок на 03.08.2023г., видно от приложеното платежно нареждане.

Несъгласен с издадената заповед за налагане на ПАМ, оспорващия търговец я обжалвал пред Административен съд– гр.Шумен с жалба вх.№ 64180/03.07.2023г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед и две НП.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от неговия адресат- надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е съобщена на оспорващото дружество на 28.06.2023г., поради което жалбата, входирана в ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, се явява подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7 ал.1 т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по приходите. Видно от т.1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП (стр. 20 от делото), директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ– запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. В случая оспорваната заповед е издадена от

Началника на отдел "Оперативни дейности"- гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Заповедта е издадена в предписаната от чл.59 ал.1 от АПК писмена форма и формално съдържа задължителните нормативно установени реквизити. Издателят на акта е изложил мотиви, с които е обосновал наличието на осъществено от жалбоподателя нарушение на данъчното законодателство.

Като доказателство за извършената проверка е посочил съставения Протокол за извършена проверка в обект серия АА, № 0066439 от 03.06.2023г.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на заповедта на това основание. Резултатите от проверката, извършена от органите по приходи в присъствието на работещия в търговския обект служител, са подробно описани в Протокола за извършена проверка, подписан без възражения и с указания управителя на търговеца да се яви в ТД на НАП в указан срок, като по този начин адресатът на заповедта своевременно е уведомен за започване на административното производство.

На следващо място съдът счита, че оспорената заповед е съобразена и с материалния закон, респ. не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Материалната предпоставка за налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 т.1 б. "а" от ЗДДС е нарушаването на реда или начина на издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Това са и предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.187 ал.1 от ЗДДС, която се налага кумулативно с тази по чл.186 ал.1 от ЗДДС. Съдържанието на мерките се изразява в запечатване на обекта, в който е извършено нарушението и забрана на достъпа до него.

Съгласно чл.186 ал.1 т.1 б.

"а" от ЗДДС, на лице, което не издаде съответен документ за продажба, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се налага принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни.

В процесната заповед е прието, че

ЕТ“Н.М.“-гр.В.П.е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1, във вр. с чл.3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл.118, ал. 1 от ЗДДС.

По силата на чл.3, ал. 1 от Наредба

Н-18 от 13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18 от

13.12.2006 г. предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3 ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3 ал.1. Разпоредбата на чл.118, ал. 1 от ЗДДС, въвежда задължението за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът за отчитане и издаване фискални касови бележки е уреден именно в горепосочената Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.