Решение № 18601 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18601 гр. С..., 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110150438 по описа за 2025 година

Предявени по делото са ревандикационни искове с правно основание по чл. 108 ЗС.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба и уточнителни молби от Б. К. А. и А. К. Ц. против Д. Г. М..

Предявени са два иска с правно основание по чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на ответника Д. Г. М., че всеки от ищците Б. К. А. и А. К.

Ц. е собственик въз основа на наследствено правоприемство, всеки от тях, на по 3/144 ид. части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., съгласно кадастралната карта и регистри на гр.С..., общ.С.., обл. С..., одобрени със Заповед

№ ... г. на Изпълнителния директор на ., с адрес на имота: гр. С..., район М.., ж.к. "М.. 1", ........, самостоятелен обект, който се намира на ет. в сграда с идентификатор ......., с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ... с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с площ по схема: 98.46 кв.м., ниво: 1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ........9 и ........11, под обекта: ........5 и над обекта ........15; Стар идентификатор: няма, представляващ АПАРТАМЕНТ .., находящ се в гр. С..., район М.., ж.к."М..

1", ....., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща квадратура от 87.64 кв.м., при съседи на апартамента по документ за собственост: стълбище, Х.И.П., двор, С.И.Ц., ведно със зимнично помещение, при съседи по документ за собственост: от две страни коридор, стълбище, С.И.Ц., заедно с 3,54 % ид. части от общите части на сградата, която е построена върху държавна земя, местността „М..“, включително и от правото на строеж, както и за осъждане на ответника да им предаде владението върху посочените части.

Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на посочените ид. части от имота по силата на наследствено правоприемство от З.С.С., като 1 последната е придобила имота на 30.09.1997 г. въз основа на договор за дарение от нейната майка Е.С.С. и баща С.С.С. Сочат, че при направена справка в Имотния регистър при А.... че ответникът е вписал завещание на 11.12.2020 г. със завещател Е.С.С. относно процесния апартамент, а впоследствие, на 21.06.2021 г. е закупил ид. части от същия апартамент с договор за покупко-продажба, както следва: от П.М.С. 1/144 ид. част, от Л.С.И.а 2/144 ид. части, от Б. А.М. 3/144 ид. части, от В.В.В. 1/144 ид. част и от С. Г. С. 6/144 ид. части.

Твърдят, че ответникът, в качеството си на пълномощник на Е.С.С. на 14.11.2012 г. е декларирал в С.. община, Д.О.п., отдел ОП М.., процесния апартамент, включително и притежаваните от ищците ид. части. Сочат, че ответникът оспорва собствеността им, поради което молят съдът да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва факта на извършеното от него, в качеството на пълномощник на Е.С.С., деклариране на процесния имот на 14.11.2012 г., в това число и на притежаваните от ищците ид. части. Сочи, че не е бил търсен от ищците за осигуряване на достъп до имота. Твърди, че той е единствен собственик на процесния имот, който е придобит от него по силата на саморъчно завещание, оставено от Е.С.С., както и на основание владение, продължило повече от 10 години. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявените искове, в тежест на ищците е да установят правото си на собственост върху описания имот, придобит на наведеното основание, а именно - по силата на наследствено правоприемство, както и че понастоящем ответникът владее процесния имот.

В тежест на ответника при установяване на горното е да докаже, че владее частите от имота на ищците на твърдените годни правни основания (по силата на саморъчно завещание, а евентуално – въз основа на изтекла придобивна давност – упражняване на фактическа власт върху имота, което законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и явно с намерение да го свои/, както и изтеклия период от време на непрекъснато упражняване на фактическата власт).

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 13.02.2026г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 02.04.2026 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени обстоятелствата, че понастоящем ответникът владее процесния имот, както и че в качеството на пълномощник на Е.С.С. е декларирал процесния имот на 14.11.2012 г., в това число и на притежаваните от ищците ид. части.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Същите се установяват и от приетите по делото доказателства.

Установява се, че с нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 ЗПИНМ от 13.09.1974 г. С.С.С.е придобил собствеността на процесния имот, представляващ ап. 10, находящ се в гр. С..., район М.., ж.к. "М.. 1", ....., заедно със зимнично помещение и съответните ид. части от общите части на сградата.

2

С нотариален акт .. том LLXLIII, дело № 28064/1997 г. за дарение на недвижим имот лицата С.С.С.и Е.С.С. даряват на дъщеря си З.С.С.а процесния недвижим имот.

От приетото по делото удостоверение за наследници на лицето З.С.С.а се установява, че след смъртта й, настъпила на 04.06.2010 г., същата е оставила като свои наследници по закон родителите си Л.С.С., починала на 25.09.2020 г., и С.С.С. починал на 24.07.2012 г. налага се извод, че собствеността на процесния имот по силата на наследственото правоприемство е придобита отново от родителите на З.С.С.а.

От приетото по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от кметство с. С. общ. Т., обл. К., се установява, че Е.С.С. и Л.С.С. са имена на едно и също лице.

След смъртта на С.С.С. починал на 24.07.2012 г., съпружеската имуществена общност е прекратена, като всеки от съпрузите е имал равни дялове /чл. 14, ал. 1 и ал. 3 СК от 1968 г. – отм./. От приетото по делото удостоверение за наследници на С.С.С.се установява, че негови наследници по закон са останали неговата преживяла съпруга Л.С.С., както и племенници - наследници на починалите преди него 4 сестри.

Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН, к огато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината във втория.

В случая по делото не е представен акт за сключен граждански брак между С.С.С.и Е.С.С. за установяване датата на сключването му, но е видно от приетия нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1997 г., че към този момент същите са били съпрузи. Налага се извод, че към момента на откриване на наследството, оставено от С.С.С. бракът е продължил повече от десет години, поради което неговата преживяла съпруга е получила 2/3 части от наследството.

Ето защо, след като наследената от Е.С.С. част се прибави към притежаваната от нея ½ част от имота, то същата е станала собственик на 5/6 ид. части от имота, или 120/144 ид. части. Останалите наследници на С.С.С.– неговите племенници, наследници на починалите преди него 4 сестри, са станали собственици на 1/6 ид. част от имота или 24/144 ид. части – всеки от тях съобразно припадащата му се част.

От удостоверението за наследници на лицето З.С.С.а, издадено на 07.04.2021 г., се установява, че ищците Б. К. А.и А. К. Ц., като наследници на РЕ.С.С К. Д. поч. на 30.05.2011 г., която на свой ред е единствен наследник на една от сестрите на С.С.С. а именно Е.С.С поч. на .. г., са наследили по 3/144 ид. части всеки от тях от процесния имот.

От приетото по делото саморъчно завещание, съставено на 25.11.2012 г. от Е.С.С., и протокол за неговото обявяване от 12.11.2020 г., съставен от нотариус А.Ц.На, се установява, че завещателката е завещала в полза на ответника Д. Г. М. всички притежавани от нея идеални части от процесния недвижим имот, както и движимите си вещи.

Съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН, з авещателните разпореждания, които се отнасят до 3 определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. По силата на приетото по делото саморъчно завещание ответникът е придобил собствеността единствено върху притежаваните от завещателката 120/144 ид. части от процесния недвижим имот. В случая волята на завещателката е ясна, като по отношение на процесния имот тя се разпорежда единствено с притежаваните от нея идеални части. Ето защо, по силата на съставеното саморъчно завещание ответникът не е придобил притежаваните от ищците идеални части от имота, с които Е.С.С. не би могла да се разпорежда /арг. от чл. 19, ал. 2 ЗН/.

На следващо място ответникът прави възражение за придобиване на притежаваните от ищците ид. части от недвижимия имот вследствие на продължило давностно владение. Съдът е указал на ответника, че за установяване на този факт следва да докаже упражняване на фактическа власт върху имота, което законът свързва с владеене /непрекъснато, спокойно и явно с намерение да го свои/, както и изтеклия период от време на непрекъснато упражняване на фактическата власт.

Съгласно дефициницията, уредена в чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Макар действащата нормативна уредба да сочи характеристиките на упражняваната фактическа власт, то в съдебната практика и правната доктрина се застъпва последователното гледище, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Постоянно е владението, което не е осуетено от други лице, завладявало имота за период от шест месеца и започнало само да извършва владелчески действия. Непрекъснато е владението, спрямо което не са осъществени действия, посочени в чл. 116 ЗЗД вр. чл. 84 ЗС, които да прекъсват придобивната давност. Несъмнително е владението, когато владелецът с действията си обективира и двата елемента от фактическото състояние по недвусмислен начин. На последно място, владението е явно, когато всеки заинтересован, в това число и собственикът може да разбере, че фактическата власт се упражнява от владелец, който владее за себе си, а не като държател.

Скритостта на владението изключва възможността вещното право да бъде придобито по давност, защото не могат да се черпят права от поведение, което засегнатият собственик няма възможност да разбере и спрямо което да предприеме действия за защита. В тежест на лицето, което се позовава на придобивната давност е да установи, както двата елемента на владението (обективен и субективен), така и проявлението на неговите признаци. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение от момента на установяването си.

Ответникът не доказа периода, в който е упражнявал фактическа власт върху имота. Установява се от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите П. М Г.а – съседи на имота, че понастоящем същият се обитава от ответника Д. М.. Не се установява обаче моментът, от който същият живее в процесния апартамент. От показанията на свидетеля Продан Г. се установява, че докато завещателката ЕЕ.С. е била жива, ответникът често я е посещавал, за да й помага. Не се установява обаче, докато същата е била жива, ответникът да е упражнявал фактическа власт върху имота. Ето защо се налага извод, че същият е започнал трайно да обитава имота след смъртта на завещателката, настъпила на 25.09.2020 г., но без да е ясно и установено по делото от кой момент след тази дата. За придобиване на имота по давност спрямо ищците, 4 претендиращият собствеността ответник на това основание следва да е упражнявал фактическа власт в период не по-малък от 10 години без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, като е демонстрирал спрямо собственика на вещта, че е осъществявал фактическата власт с намерението да я свои. В случая независимо от кой момент след смъртта на завещателката ответникът е започнал да упражнява фактическа власт върху имота, до предявяването на настоящата искова молба е изтекъл по-кратък срок от предвидения в закона за придобиване собствеността по давност.