Решение № 4866 от 15.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4866 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20211100108934 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът Ю. К. твърди, че извършените по отношение на него оперативни интервенции и хоспитализации при ответника УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД в периода от 11.10.2010 г. до последното му хоспитализиране на 02.06.2011 г. са довели до увреждане на здравето му, при което той е загубил 91% от работоспособността си, трайно е обездвижен и се нуждае от чужда помощ. Ищецът посочва, че с влязло в сила решение е осъдил ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него в тази връзка неимуществени вреди. Същевременно твърди, че поради необходимостта от чужда помощ за извършване на всекидневните си дейности и обездвижването си се е наложило да бъде посещаван всеки ден от болногледач и от рехабилитатор. Освен това твърди, че преживяното от него се е отразило и на психическото му състояние, поради което той е посещавал психолог в периода 20.09.2020 г. – 08.02.2021 г., като трябва и да продължи да посещава психолог. Ищецът твърди, че за всекидневните посещения на болногледач, от които се нуждае, средната месечна сума, която той трябва да заплаща, възлиза на 2 200 лв. За всекидневните грижи от рехабилитатор, от които се нуждае ищецът, той трябва да заплаща средно по 1 725 лв. на месец, а за посещенията си при психолог трябва да заплаща около 300 лв. месечно. Така ищецът твърди, че общата сума, която той следва да заплаща за необходимата му грижа от посочените специалисти за справяне с последиците от получените от него увреждания, възлиза на 4 225 лв. на месец за периода 13.07.2018 г. – 12.07.2021 г. (три години преди предявяването на иска), а след това необходимите средства са увеличени съответно на 8 741,64 лв. на месец за периода 13.07.2021 г. – 31.12.2021 г. и на 9 248,96 лв. месечно след това, считано от 01.01.2022 г. Поради това ищецът иска ответникът да му заплати обезщетение за посочените имуществени вреди в размер от по 4 225 лв. на месец за периода 1

13.07.2018 г. – 12.07.2021 г., заедно със законната лихва върху посочената сума от 13-то число на всеки месец, за който се дължи, до окончателното изплащане. На същото основание, но за последващ период 13.07.2021 г. – 31.12.2021 г. ищецът иска ответникът да му заплати сумата от по 8 741,64 лв. на месец, заедно със законната лихва върху посочената сума от 13-то число на всеки месец, за който се дължи, до окончателното изплащане, както и след това сумата от по 9 248,96 лв. на месец за периода от 01.01.2022 г. до настъпването на обстоятелства, обосноваващи изменението или отпадането на посоченото обезщетение, заедно със законната лихва върху тази месечна сума от 13-то число на всеки месец до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

Ответникът УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД оспорва исковете. Счита, че не е налице сигурност за настъпването на твърдяните от ищеца бъдещи вреди, както и яснота относно определянето на размера им. Сочи също така, че ищецът не е извършил плащания (включително относно твърдяните от него вреди за минал период), поради което за него не са възникнали вреди. Ответникът възразява и за това, че не е необходимо болногледачът, от чиито грижи ищецът твърди, че има всекидневна нужда, да бъде специално обучено лице, а това може да бъде и всеки близък на ищеца. Същите съображения излага и по отношение на необходимостта от рехабилитатор, като сочи, че тази дейност също може да се извършва от близки на ищеца. Възразява и че не е ясна необходимостта ищецът да посещава психолог. В допълнение излага съображения, че полученото от ищеца обезщетение, изплатено от ответника за претърпените от ищеца увреждания, е удовлетворило сочените от ищеца потребности от заплащане на специалисти във връзка с лечението му. Възразява и по отношение на размера на претендираните от ищеца вреди. Претендира разноски.

Третото лице помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД изразява становище за неоснователност на предявените искове, като поддържа възраженията и доводите, изложени от ответника. Възразява и че сочените от ищеца вреди не са причинени при или по повод на изпълнение на дейности от медицинската професия от лица, работещи при ответника.

Възразява също така, че вземанията на ищеца са погасени по давност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По делото е безспорно, като това е видно и от представените решения на ВКС от 17.01.2020 г., на САС от 20.08.2018 г. и на СГС от 26.09.2017 г., че здравословното състояние на ищеца Ю. К. се е влошило и съответно той е претърпял неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат от лечението си, проведено от медицински специалисти при ответника УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и изразяващо се в няколко оперативни интервенции и хоспитализации в периода 13.10.2010 г. – 06.06.2011 г. За обезщетяването на тези неимуществени вреди на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 130 000 лв. (според окончателното решение на ВКС).

Претендираните в настоящото производство вземания от ищеца са за обезщетения за две групи имуществени вреди, представляващи разходи за необходимите на ищеца грижи, които пряко са свързани (според неговите твърдения) с влошеното му здравословно 2 състояние, което е резултат от посочените действия на медицински специалисти при ответника. Едната група вреди са разходи за тези грижи за изминал период от време – след изменението на иска ищецът е уточнил два периода – 13.07.2018 г. – 12.07.2021 г. (т.е. до предявяването на иска) и 13.07.2021 г. – 31.12.2021 г. (период, който е изтекъл в хода на производството по делото). Другата група вреди са такива, които ще настъпят в бъдеще – след 01.01.2022 г. И в двата случая обезщетението се претендира като периодично плащане на месечна база – опредЕ. сума на всяко 13-то число на месеца.

Следва да се посочи на първо място, че поначало имуществените вреди се разглеждат като претърпени загуби и пропуснати ползи (чл. 82 ЗЗД). Всички тези вреди подлежат на обезщетение и при непозволено увреждане съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, каквото е основанието за отговорността на ответника, установено с посочените съдебни решения. Обезщетението се дължи, когато се установи, че вредите действително са възникнали и че са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая претендираните от ищеца вреди представляват загуби, тъй като е необходимо да бъде намален активът на имуществото му (да се заплатят определение парични средства) или евентуално да се увеличи пасивът на имуществото му (ако се приеме, че е необходимо да се поеме задължение – напр. заем, за се осигурят необходимите парични средства), за да може да се заплати възнаграждението на лицата, които да осигурят грижи за ищеца. За разлика от загубите, пропуснатите ползи се определят като пропусната (поради съответното поведение на насрещната страна) сигурна възможност за увеличаване на актива на имуществото (т.е. за придобиване на пари или други имущества) или за намаляване на пасива му (т.е. за погасяване на задължения), каквито не могат да бъдат необходимите на ищеца средства за заплащане за необходимите му грижи.

Загубите, които подлежат на обезщетяване, поначало трябва да бъдат реални, т.е. да са вече настъпили. Това следва и от самия текст на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, където е посочено, че обезщетението обхваща претърпяната загуба, т.е. вече настъпилата загуба.

Поради това загубите обикновено са исторически, вече случили се. Въпреки това, подобно на пропуснатите ползи, се допуска на обезщетяване да подлежат и загуби, които е сигурно, че ще настъпят в бъдеще, когато те са пряка последица от съответното поведение на насрещната страна. В случая това биха били сочените от ищеца загуби, изразяващи се в разходи, които той трябва да направи за грижи, които са необходими поради здравословното му състояние, което е пряка последица от действията на медицинските специалисти на ответника, участвали при лечението на ищеца. Тези загуби представляват едно сигурно бъдещо намаляване на имуществото на ищеца, което, доколкото то може да се установи, също подлежи на обезщетяване (в този смисъл напр. решение № 197/02.02.2015 г. по т. д. № 869/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., което се отнася именно за бъдещите разходи, необходими за придружител на лице с увредено здраве, както и също така посочените решения на ВКС в определението на САС от 21.02.2022 г., постановено в настоящото производство).

Следователно, относно бъдещите загуби на ищеца във връзка със заплащането на грижите, които са му необходими, трябва да се установи сигурността, че такива грижи ще са 3 необходими, връзката им със състоянието на ищеца, което е резултат от лечението му при ответника, както и да бъде определен размерът на тези загуби. От друга страна, относно загубите за период, който вече е изтекъл, трябва да бъде установена не само причинната им връзка със уврежданията на ищеца и размерът им, но най-вече че те реално са настъпили. Не е възможно да бъдат обезщетявани загуби, които се отнасят до минал момент, но не са настъпили. В този случай загуба няма и съответно няма вреда, подлежаща на обезщетение.

Освен това, доколкото съдът следва да съобрази всички обстоятелства, настъпили след предявяването на иска, които имат значение за спорното право (чл. 235, ал. 3 ГПК), следва да бъде изследвано доколко за ищеца са настъпили загубите, чието обезщетяване той претендира, към последния момент, в който могат да се установяват факти пред настоящата инстанция, а именно към момента на приключване на съдебното дирене и даването на ход на устните състезания, т.е. към 04.05.2023 г.

От заключението на съдебномедицинската експертиза по делото, както и от представените решения на ТЕЛК от 30.01.2015 г., 16.01.2018 г. и от 25.01.2021 г., се установява, че състоянието на ищеца, което е следствие от получените от него увреждания на здравето от действията на медицинските специалисти при ответника при лечението му там, не позволява той да се придвижва и обслужва самостоятелно. Ищецът има 91% загуба на работоспособност, като се придвижва с помощта на проходилка и инвалидна количка, като има нужда от чужда помощ (включително според решенията на ТЕЛК). Според вещото лице състоянието на ищеца изисква денонощни грижи от болногледач и извършване на рехабилитации. В заключението е посочено, че необходимите рехабилитационни процедури са по 2 часа всеки ден, но при разпита си вещото лице уточнява, че е достатъчно тези процедури да се извършват и през ден, но регулярно, за да за предотврати атрофия на мускулатурата на ищеца. Вещото лице, изготвило психологическата експертиза по делото, също посочва при разпита си, че като е посетила ищеца в дома му е установила, че той трудно става от леглото, като състоянието му изисква постоянни грижи. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля П.В., който посочва, че ищецът има нужда от денонощна грижа, която се осигурява само от родителите му за процесния период (който започва от 13.07.2018 г.). Според свидетеля след 2015 г. ищецът вече не е посещаван и от рехабилитатори, които са идвали при него преди това, но баща му е бил обучен от тях и той осигурява необходимите на ищеца рехабилитационни процедури. Свидетелят също така описва значителни разходи, които са направили родителите на ищеца и самият той, за да осигурят грижи за ищеца (като са натрупали задължения за над 160 000 лв.), но от изложените от свидетеля обстоятелства може да се приеме, че тези разходи са направени преди процесния период, тъй като след 2015 г., според свидетеля, ищецът не е посещаван от болногледачи или рехабилитатори, а само от психолог за период от половин година.

Следователно, трябва да се приеме за установено по делото, че в пряка връзка с получените от ищеца увреждания на здравето му от действията на медицински специалисти при ответника, за които последният отговаря (съгласно чл. 49 ЗЗД), е необходимостта от денонощни грижи за ищеца, както и извършването на рехабилитационни процедури през 4 ден за по 2 часа. С оглед състоянието на ищеца и съгласно заключението на медицинската експертиза по делото тази грижа със сигурност е необходима на ищеца и за в бъдеще, т.е. той със сигурност ще трябва да извършва разходи, за да си я осигури. Както се посочи, бъдещият период, за който на ищеца следва да се дължи обезщетение за тези разходи, следва да започна от приключването на разглеждането на делото (края на съдебното дирене) в настоящата инстанция, до който момент съдът може да установи реалните разходи, т.е. считано от 05.05.2023 г.