Определение № 22620 от 19.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22620 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20211110171465 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба с вх.№ 107594/13.12.2021г. от Е. Д. М., с която ищецът предявява иск с правно основание по чл. 2в от ЗОДОВ за сумата от 23 000 лева срещу ответник ********, уточнена с последваща молба от 27.07.2022 г., с която твърди, че е претърпял неимуществени вреди по КНОХД 1018/2019г. по описа на ВКС чрез осъждане по непредявено обвинение с посочен период на увреждането 16.04.2020 г. до 15.11.2021 г., като противоправното деяние на ответника се обективирало в нарушение на правото на ЕС по дело 1018/2019г. на ВКС, тъй като съдът го бил осъдил по непредявено обвинение за нови фактически положения, измислени от съдиите в хода на наказателното производство, като извън пределите на делото очертан с обвинителен акт по пр.пр.431/2013 на Специализирана прокуратура, произволно и незаконно изменили, допълнили, добавили и надградили обвинението и го осъдили по непредявено обвинение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът излага подробни съображения за недопустимост, евентуално неоснователност на подадения иск. Моли да бъде прекратено делото като недопустимо, евентуално да бъде отхвърлен иска като неоснователен.

Заинтересованата страна Прокуратурата на РБ поддържа, че исковете са недопустими, евентуално неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предмет на настоящото производство е иск с правно основание по чл.

1

2в от ЗОДОВ за сумата от 23 000 лева, предявен от ищеца Е. М. срещу ответник ********, уточнена с последваща молба от 27.07.2022 г., с която твърди, че е претърпял неимуществени вреди по КНОХД 1018/2019г. по описа на ВКС чрез осъждане по непредявено обвинение с посочен период на увреждането 16.04.2020 г. до 15.11.2021 г., като противоправното деяние на ответника се обективирало в нарушение на правото на ЕС по дело 1018/2019г. на ВКС, тъй като съдът го бил осъдил по непредявено обвинение за нови фактически положения, измислени от съдиите в хода на наказателното производство, като извън пределите на делото очертан с обвинителен акт по пр.пр.431/2013 на Специализирана прокуратура, произволно и незаконно изменили, допълнили, добавили и надградили обвинението и го осъдили по непредявено обвинение. С определение от 11.10.2024 г. производството е спряно до приключване на гр.д. № 23618/2024 г. на СРС, образувано след обезсилване на решение по гр.д. № 5050/2022 г. на СРС със същия предмет, страни и искане. След инстанционен контрол, с определение по гр. д. № 6703/2025 г., СГС е отменил определението на СРС по гр. д. № 71465/2021 г. , с което производството е спряно, като е приел, че между двете дела действително е налице връзка, изразяваща се в тъждество по отношение на заявените правопораждащи факти, която води до формална обусловеност, скрепена с възможност за позоваване на правоустановяващо действие на силата на присъдено нещо, но същата не покрива хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което производството е продължено.

Установява се обаче, че с влязло в сила на 05.03.2026 г. решение по в.гр.д. № 12666/2024 г. на СГС, ГО е потвърдено решение по гр.д. № 23618/2024 г. на СРС, 175 състав / на л. 88-91 по делото/, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу ******** осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за сумата от 23 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 16.04.2020 г. до 29.12.2021 г., вследствие на достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз – правото на достъп до ефективни средства за защита, установено в чл. 47 ХОПЕС, допуснато с Решение от 16.04.2020 г., постановено по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, III н.о., НК, с което, съдът е приел за неоснователно твърдението на ищеца, че въпреки забраната на закона, ответникът като касационна инстанция бил разкрил нови фактически положения и незаконосъобразно е изменил, допълнил и надградил 2 обвинението, като е осъдил ищеца по непредявено обвинение и въз основа на незаконосъобразно установени от ответника като касационна инстанция нови факти. С определение с рег. № 1044 от 05.03.2026 г. по к.г.д. № 4672/ 2025 г. на ВКС / на л. 499 – л. 500 по делото/, съдът не е допуснал до касационно обжалване решението, поради което и по аргумент от чл. 296, т. 3 ГПК същото е влязло в сила.

В хода на цялото производство от момента на предявяване на иска до приключване на производството съдът е длъжен да следи за правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка и надлежното упражняване на правото на иск. Съгласно чл. 299 ГПК е въведена забрана за пререшаване на решен с влязло в сила решение на съда спор. Качеството "присъдено нещо" на решението създава състояние на определеност и безспорност относно съществуването или несъществуването на спорното право и има за последица непререшимост на разрешения спор. (Така Решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о., ГК).Касае се за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, при наличие на която исковото производство се явява недопустимо.

В разглеждания случай и в двете производства – гр.д. № 71564/2021 г. на СРС и гр.д. № 5050/2022 на СРС / л. 65 – 67 по делото/, впоследствие образувано под № 23618/2024 г. на СРС, 175 състав / л.88 – л. 91/ са идентични по искане, основание и страни – предявени са искове по чл. 2в ЗОДОВ за сумата от 23 000 лева, с които ищецът Е. Д. М. твърди, че е претърпял неимуществени вреди по КНОХД 1018/2019г. по описа на ВКС чрез осъждане по непредявено обвинение с посочен период на увреждането по гр. д. № 71465/ 2021 г. на СРС от 16.04.2020 г. до 15.11.2021 г., който се включва в периода, предмет на гр.д. № 5050/2022 г., впоследствие № 23618/2014 г. на СРС от 16.04.2020 г. до 29.12.2021 г., като противоправното деяние на ответника се обективирало в нарушение на правото на ЕС по дело 1018/2019г. на ВКС, тъй като съдът го бил осъдил по непредявено обвинение за нови фактически положения, измислени от съдиите в хода на наказателното производство, като извън пределите на делото, очертан с обвинителен акт по пр.пр.431/2013 на Специализирана прокуратура, произволно и незаконно изменили, допълнили, добавили и надградили обвинението и го осъдили по непредявено обвинение.

3

Независимо, че в случая гр.д. № 23618/2024 г. на СРС, 175 състав/ решение на л. 88 до л. 91 по делото/ , при първото му разглеждане под № 5050/ 2022 г. на СРС е образувано след гр.д. № 71465/2021 по описа на СРС, решението по гр.д. № 23618/2024 г. е влязло в сила на 05.03.2026 г. на осн. чл.

296, т. 3 ГПК. Ето защо следва да бъде зачетен правният ефект на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на осн. чл. 299, ал. 1 ГПК, поради което гр. д. № 71465/2021 г. на СРС, макар и заведено преди това следва да се прекрати. (Така Тълкувателно решение № 67 от 1.VI.1961 г., ОСГК). Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковото производство е недопустимо, поради наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка.

Повторно пререшаване на спор, решен с влязло в сила решение е недопустимо, което налага отмяна хода устните състезания и прекратяване на производството.

С оглед на горното, съдът на осн. чл. 130 ГПК вр. чл. 298 ГПК вр. чл.

299 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК определение, постановено в проведено на 27.03.2026 г. открито съдебно заседание, с което е даден ход на устните състезания.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 71465/2021 по опис на Софийски районен съд, 166 - ти състав като недопустимо.

Определението на съда подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд с частна жалба.

Препис от определението да се връчи на ищеца чрез началника на затвора в гр. София, както и чрез назначения адвокат.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4