Решение № 279 от 11.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Стара Загора, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20215500901318 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 във вр. с чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Б. И. А., действащ лично и със съгласието на баща си И. А. А., твърди в исковата си молба, че на 15.02.2020г., на път III-554, при км. 53+600 м., водачът Т. Д. А., на автобус марка и модел „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“, собственост на „Ч.“ ЕООД, с per. № X 3357 КМ, при извършване на мА.ра изпреварване не оставил достатъчно странично разстояние между неговото и изпреварваното ППС с животинска тяга /каруца с кон/, управлявано от Б. И. А., в резултат на което го ударил отзад с дясната си страна и реализирал ПТП. При инцидента сериозно е пострадал Б. И. А., дете на 16 години.

Сочи се, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8/15.02.2020г. Образувано е и досъдебно производство при РУ - Х..

В исковата молба се сочи, че след злополуката пострадалият ищец е транспортиран от екип на ЦСМП до Спешното отделение на МБАЛ „Х.“ АД, където постъпил с оплаквания за силни болки в левия крак, невъзможни движения на същия и болки в цялото тяло. Назначени са му различни изследвания и прегледи, от които е установено: фрактура маллеоли синистра /фрактура на ляв глезен/ и други контузии. След консултации със специалисти му е предписана медикаментозна терапия, поставена му е имобилизация на мястото на счупването и е освободен за лечение в домашни условия.

Посочва се, че пътният инцидент е причинил на ищеца внезапно и 1 неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. В резултат на това, същият с големи усилия се справя в ежедневието си. Силно е ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от фрактурата. Трудно ходел на училище, не излизал с приятелите си. Изпитвал трудности да се обслужва самостоятелно и се нуждаел от помощта на своите близки. При минимална физическа активност изпитвал болезненост в областта на нараняванията. Оплаквал се от умора и дискомфорт при заемането на определена поза на тялото. Не можел да се придвижва самостоятелно, използвал помощни средства и предимно лежал. Усещал слабост в левия крак. Изпитвал трудности при извършване на елементарни битови дейности. Оплаквал се от постоянни болки и неприятни усещания. Не можел да спи спокойно поради болките от нараняванията в различни части на тялото, както и поради изтръпването и тежестта, които чувствал в левия крак. Охлузванията и синините по тялото, получени в резултат от удара също му създавали особен дискомфорт. Постоянните болки се отразявали зле емоционално на ищеца, като това го е направило затворен, тревожен и унесен.

Твърди се, че все още изпитва силна болезненост в областите на травмите и е затруднена физическата му активност, като изпитва бързо умаляване.

Твърди се също, че изживеният стрес от произшествието рефлектира и върху общото емоционално състояние на ищеца. Инцидентът е повлиял отрицателно върху психиката му на подрастващ. В резултат на ПТП е станал раздразнителен, избухлив, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам. Тези емоции са следствие на уврежданията от травмите, които е претърпял. Към настоящия момент изпитва неувереност и страх от МПС.

Разстройва се, спомняйки си ужаса, изживян при случилото се с него по време на описаното ПТП. Сънува кошмари, свързани с преживения инцидент.

В исковата молба се твърди, че ищецът се срамува от синините, охлузванията и имобилизацията. Станал е изнервен и напрегнат.

В исковата молба се посочва, че към момента на събитието, автобус марка и модел „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“, собственост на „Ч.“ ЕООД, с per. № X 3357 КМ е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност’’ на автомобилистите, сключена със ЗАД „О.” АД, полица № BG/23/119002805304, валидна до 05.10.2020 г.

Сочи се, че съгласно чл. 380 от новия Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016г.) лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен 2 еквивалент на всички претърпени вреди.

Във връзка с това на 30.03.2020г. ищецът отправил молба - претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ЗАД „О.“ АД с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, видно от молба с вх. № ЦУ 99-2600/30.03.2020 г. С писмо Изх. №99/4739/30.06.2020 г., му била отказано застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния му интерес на основание чл.432, ал.1 КЗ да предяви настоящата претенция по исков ред.

Сочи, че с оглед обстоятелството, че ответникът ЗАД „О.“ АД е уведомен на 30.03.2020г., то от този момент върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Моли съда да осъди ЗАД „О.“ АД, ЕИК: *** да заплати на Б. И. А., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на И. А. А., с ЕГН:

**********, обезщетение в размер на:

- 30 000 /тридесет хиляди/ лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените от него телесни увреждания, в резултат от ПТП, настъпило на 15.02.2020 г.;

- законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на ответника - 30.03.2020 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

С отговора на исковата молба ответникът ЗАД „О.“ АД прави възражение за местна подсъдност, като излага подробни съображения.

Сочи, че ищецът не спазва правилата на чл. 127, ал, 4 ГПК относно съдържанието на исковата молба, като предявява осъдителен иск, но не предоставя банкова сметка или друг начин за плащане, поради което моли на ищеца да бъде даден срок за отстраняване на нередовността и при неспазване на срока исковата му молба да бъде върната.

Счита, че настоящото производство следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т 4 и т.5 ГПК, тъй като видно от представените по делото доказателства и изведеното в исковата молба, има данни за наличие на престъпни обстоятелства, като е образувано досъдебно производство по описа на РУ - Х.. За последното няма данни да има влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно производство и съдебно решение с мотиви към него. Във връзка с това счита, че настоящото производство следва да бъде спряно до евентуалното прекратяване на наказателното производство или влизане в сила на съдебен акт предвид разпоредбата на чл.300 ГПК.

В случай, че производството не бъде спряно, моли съда да има предвид, че поради липса на акт, относим към хипотезата на чл. 300 ГПК, настоящият съд не е ограничен в произнасянето по въпроса за вината и противоправността на деянието, доколкото не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд. Посочва, че предоставените от ищцовата страна 3 документи са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на процесното събитие.

Оспорва твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие за ищеца са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания.

Счита, че размерът на иска е неоснователно завишен и прекомерен, както и предявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.

Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на процесното ПТП търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 30 000 лева.

Твърди, че ищецът не доказва да е търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение. Счита размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения.

На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия, като излага съображения.

Оспорва изключителната вина на водача Т. Д. А. за причиняване на вредоносния резултат, като посочва, че във висящото наказателно производство не е постановена присъда, която да установи вината на водача.

Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на водача на застрахованото в ЗАД „О.” АД МПС.

Твърди, че в конкретния случай в голяма степен за получените увреждания вина има и пострадалият. Поддържа, че А. управлявал процесната каруца в нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП, без върху нея да е имало два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите не са били разположени симетрично от двете страни на превозното средство. На следващо място поддържа, че А. не е носил светлоотразителна жилетка и не е направлявал непрекъснато животното, така че да не създава пречки и опасности за движението. Освен това счита, че процесната каруца не е била изправна, тъй като няма данни да е преминала през задължителен периодичен преглед за проверка на техническата й изправност. Счита, че върху процесната каруца не е имало укрепления, които да предпазят водача при настъпване на ПТП. Заявява, че пострадалият е бил непълнолетен при управляването на споменатото ППС, което поведение е незаконосъобразно. Поддържа, че не е следвало А. да управлява каруцата, тъй като ръцете му са били заети да държи юздите и по този начин трудно е могъл да реагира като се захване за корпуса на ППС.

4

Заявява, че другия пасажер не е пострадал при реализиране на ПТП. Счита, че пострадалият не е съобразил поведението си с другите участници в движението и не е предприел своевременна и адекватна спасителна мА.ра.

Ответникът твърди, че от представените документи е видно, че на ищеца е правена кръвна проба с оглед установяване наличието на алкохол в кръвта, поради което ответникът прави възражение, че ищецът е бил в нетрезво състояние към момента на ПТП, което е самостоятелно основание за съвина.

Приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай А. създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (сьпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на сьпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.

Оспорва и твърдението, че за пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност, като заявява, че ищецът не представя убедителни доказателства, от които да е видно, че сочените в исковата молба вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП от 15.02.2020 г.

Посочва, че предвид периода на възстановяване на ищеца, младата му възраст, социално-икономическото положение на страната ни и направеното възражение относно сьпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, счита, че предявеният размер е неоснователно завишен. Няма данни по отношение на ищеца да е проведено качествено лечение и рехабилитация, като поддържа, че това обстоятелство дава отражение върху продължителността на оздравителния процес, търпените болки и страдания и вероятността за пълно възстановяване. Счита, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябва да води до неоснователното обогатяване на пострадалия, а да отговаря не претърпените от него вреди. В този смисъл поддържа, че настъпилото събитие не бива да се превръща в повод за материалното замогване на ищеца, а последният да бъде обезщетен в границите на претърпените от него вреди.