Решение № 72 от 23.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

23.01.2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,

VІІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА

ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

При участието на секретаря Росица

Пейчева и прокурора Сашо Тотев, като разгледа докладваното от председателя в.н.о.х.д. 5584 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП срещу присъда от 20.04.2018г. по НОХД

14413/2017г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с която подсъдимият А.Б.С. е признат за невиновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.

206, ал.1, пр.1 НК. Съдът на основание чл. 190, ал.1 НПК е постановил разноските по делото да останат за сметка на държавата.

В разпоредително съдебно заседание на св. Ю. е било разяснено правото ѝ да поиска да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец (л.43 от СП, СГС).

В протеста се твърди, че присъдата на Софийски районен съд е неправилна и незаконосъобразна. Навежда се довод, че инкриминираният автомобил бил предаден за ремонт и не е бил върнат на собственика. Навежда се довод за събрани доказателства в подкрепа на обвинението чрез показанията на св. Ю., св.

К. Ю. и св. М. Ю..

След изготвяне на мотивите към присъдата СРП е била уведомена на 26.07.2018г. за факта на изготвени мотиви и възможността за допълване на същите (л.6, СП, СГС). В срока, указан от районния съдия, протестът не е бил допълнен, като същият ведно съобщение за изготвяне на мотивите е бил администриран до подс. А.С. и служебния защитник – адв. Г.М., определен с решение на САК и назначен в производството пред СРС с протоколно определение от 05.02.2018г. Протестът е бил връчен на подс. С. чрез упълномощения от него защитник при съгласие за това. До администриране на делото в СГС не са постъпили възражения срещу доводите в протеста.

Настоящият съдебен състав в свое определение предвид постъпилия протест и с оглед изискванията на чл.327 от НПК е счел, че не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.

В производството пред въззивния съд прокурорът заявява, че не поддържа протеста. Изразява становище, че същият е неоснователен, а присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, тъй като е постановена след правилен анализ на доказателствата. Прокурорът посочва, че подсъдимият е приел автомобила, както и сумата, която е поискал, за да извърши ремонт, но това обстоятелство не осъществява състав на престъплението „обсебване“. Изтъква се като аргумент, че липсват доказателства именно подсъдимият да е изпратил двете лица, които според част от свидетелите били взели автомобила от последното известно място, където е бил съхраняван. Изразява се становище и за липса на доказателства, че подсъдимият е отказал да върне автомобила и по този начин да е променил отношението си към инкриминираната вещ като към своя.

Защитникът посочва, че присъдата е правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.

Подсъдимият в последната си дума заявява, че няма какво да добави към изразените становища.

Въззивният съд, след като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото и в пределите на проверката по чл. 314 НПК намира за установено следното.

Подсъдимият А.Б.С. е български гражданин, роден на ***г***, неосъждан, с основно образование, адрес: гр. София, ж.к. „*****“, с ЕГН **********.

СРС е приел за установено от фактическа страна, че свидетелката А. Ю. била собственик на л.а. марка „Мазда“, модел „626“ с peг. № ***** Подсъдимият С. и свидетелите А. Ю., К. Ю. иМ.Ю. се познавали и били в приятелски отношения, като към 2005г. всички работели в автосервиз „Е.Т.“, находящ се на ул. „******в гр. София, където подсъдимият С. се занимавал с ремонт на двигателите на автомобилите.

През

2007г. настъпила повреда в двигателя на ползвания от св. Ю. лек автомобил. Във връзка с това обстоятелство свидетелката А. Ю. и свидетелят К. Ю. решили да дадат автомобила за ремонт на подсъдимия С., тъй като му имали доверие и го познавали като добър монтьор. Свидетелят К. Ю. имал и лични впечатления от дейността на подсъдимия до този момент, тъй като многократно преди това му бил предоставял служебния си автомобил за ремонт. С оглед приятелските отношения между подсъдимия и свидетеля К. Ю. двамата не уговорили срок за извършване на ремонта. Подсъдимият С. обяснил, че ремонтът може да започне след набавянето на определена част. Така през 2007г. свидетелят К. Ю. предал на подсъдимия сумата от 600, 00 лева за извършване на ремонта, ключовете от автомобила и малкия талон. Автомобилът на свидетелката А. Ю. бил паркиран в двора на автосервиз „Т.“, тъй като същият не бил в техническа изправност, позволяваща да се придвижва на собствен ход. Затова свидетелите К. Ю. иМ.Ю. повикали репатрак и по този начин транспортирали автомобила до паркинг, находящ се в гр. София, кв. „******, който се обслужвал от свидетелите Г.К.и Й.Ж.- К.. По същото време на посочения паркинг по силата на устен договор за наем, сключен между подсъдимия и свидетеля Г.К., подсъдимият А.С. ползвал обособено помещение за ремонт на автомобили. След като свидетелите К. Ю. иМ.Ю. оставили лекия автомобил на паркинга, за да му бъде извършен ремонт от подсъдимия С., бил преустановен контактът между подсъдимия, от една страна и свидетелите А. Ю. и К. Ю., от друга страна. Междувременно поради възникнали лични проблеми подсъдимият А.С. преустановил посещенията си на паркинга в кв. „Ботунец“ и престанал да извършва ремонтни дейности там. По същото време подсъдимият престанал да обслужва и задълженията си към свидетелите К., свързани с плащането на дължимия наем за работното помещение в кв. „Ботунец“, поради което се обтегнали неговите отношения с тях. След като подсъдимият С. преустановил посещенията си на паркинга, находящ се в кв.

„Ботунец“, там останали два автомобила, един от които бил и автомобилът на свидетелката А. Ю..

След посочения период от време свидетелят К. Ю. многократно разговарял с подсъдимия и настоявал да ремонтира автомобила на св. Ю.. Подсъдимият му обяснил, че има лични проблеми и че ще ремонтира автомобила, когато има възможност, на което свидетелят К. Ю. не се възпротивил. Скоро след това подсъдимият А.С. престанал да отговаря на телефонния номер, който бил известен на свидетелите А.

Ю. и К. Ю..

Единствената корекция относно съдържанието на фактите, установени в производството пред СРС, се отнася до обстоятелствата, при които инкриминираният автомобил бил изнесен от посочения по-горе паркинг в кв.

„Ботунец“. СРС е приел за установено, че през 2012г. двама неустановени по делото мъже отишли на паркинга, където била свидетелката К., като двамата съобщили, че са се разбрали с подсъдимия С. да вземат лекия автомобил марка „Мазда“, модел „626“, peг. № ***** СРС е приел за установено от фактическа страна, че свидетелката К. направила неколкократни опити да се свърже с подсъдимия, за да провери истинността на съобщеното от двамата мъже, но не успяла. Така двете лица закачили лекия автомобил, собственост на свидетелката Ю. с колесар и го откарали в неизвестна посока.

Въззивният съд се съгласява с извода на първия съд, че липсват обективни данни подсъдимият да е бил съпричастен към преместването на автомобила от паркинга в кв. „Ботунец“ на неустановено място. От своя страна обаче приема, че инкриминираният лек автомобил е бил изнесен от паркинга в кв. „Ботунец“ при неустановени обстоятелства.

В останалата част съдържанието на събраните доказателства е било интепретирано правилно в мотивите към първоинстанционната присъда. Въззивният съд споделя изводите на СРС, че междувременно свидетелятМ.Ю. - син на свидетелката А. Ю. и на свидетеля К. Ю. се срещнал случайно с подсъдимия С. ***. При така осъществилата се среща не бил поставян въпросът за лекия автомобил на свидетелката Ю.. От своя страна подсъдимият С. споделил на свидетеляМ.Ю., че няма постоянна работа, в отговор на което свидетелятМ.Ю. му предложил да започне работа при него. В периода, в който подсъдимият С. се явил на работа при свидетеля М. Ю. в сервиз, той бил запитан многократно какво се случва с автомобила на майка му. Подсъдимият отговорил, че автомобилът е останал в сервиза, където е работил преди години, като поел ангажимент да отиде на място и да вземат колата, както и да събере пари, за да плати на собственика на паркинга дължимата наемна цена. Междувременно през месец април 2014г. свидетелката А. Ю. се снабдила с актуален телефонен номер на подсъдимия и на 28.04.2014г. му се обадила и поискала да ѝ върне автомобила, като го заплашила, че ще пусне жалба в полицията. Подсъдимият възразил, че не може да отремонтира автомобила за един ден. След това на 29.04.2014г. свидетелката Ю. подала жалба в 06 РУ - СДВР. На 11.11.2014г. подсъдимият С. ***, за да потърси лекия автомобил марка „Мазда“, но свидетелят Г.К.му обяснил, че автомобилът вече не е на паркинга. В хода на проведеното досъдебно производство и след назначаването на СОЕ било установено, че пазарната стойност на лекия автомобил през инкриминирания период възлиза на 760, 00 лева.

Верен е изводът на първия съд за липсата на каквито и да е противоречия в показанията на свидетелите А. Ю., К. Ю. иМ.Ю. относно обстоятелството, че не е бил уговарян срок за ремонта на автомобила, както и че на подсъдимия били предадени част от документите (малък талон), както и сумата от 600, 00 лева.

Гласните доказателства са били интерпертирани правилно и в частта, в която е установено, че впоследствие свидетелите напълно загубили възможност за контакт с подсъдимия, който по различни причини или бил с изключен телефон, или не отговарял на повикванията. Правилно СРС е ценил като еднопосочни и вътрешно непротиворечиви показанията на свидетелите Й.

К. и Г.К.при изясняването на въпроса дали и кога подсъдимият С. е наел помещение на стопанисвания от свидетелите паркинг в кв. „Ботунец“, приел ли е там за ремонт л.а. „Мазда 626“. Непротиворечиви са и доказателствата, че впоследствие подсъдимият внезапно е преустановил дейността си на паркинга, без да предупреди предварително свидетелите К., макар и да не е изяснен точният момент, в който е сторил това. Несъмнено е установен и фактът, че след като подсъдимият е напуснал паркинга в кв. „Ботунец“ инкриминираният автомобил е останал именно там.

СРС е провел прецизно съдебно следствие, което обхваща всички възможни и необходими процесуално-следствени действия. Събрани са в пълнота всички необходими гласни доказателства чрез показанията на свидетелите А. Ю., К. Ю.,М.Ю., Й.Ж.- К., Г.К.. В хода на проведения разпит първият съд е приобщил по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 НПК показания, дадени от изброените свидетели в хода на досъдебното производство, като показанията на свидетеля К. Ю. от досъдебното производство са били прочетени частично, а показанията на останалите свидетели са били прочетени в цялост при наличието на съответните основания за това. СРС е събрал писмените доказателства от значение за изясняване на делото от фактическа страна, а именно — справка за съдимост, справка за висящи досъдебни производства, а на основание чл. 283 НПК е приел и писмените доказателства, събрани в досъдебното производство (свидетелство за регистрация на МПС – „Мазда 626“ на името на св. А. Р.–л.10, ДП, справка от Главна дирекция „ ГРАО“ по отношение на подсъдимия –л.64, ДП). Фактите по делото са изяснени и въз основа на заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза, която въззивният съд също счита за компетентно и добросъвестно изготвено /л. 30 ДП/.

Верен е изводът на първия съд, че източниците на доказателства са непротиворечиви при изясняване на връзката между личността на подсъдимия и инкриминирания автомобил. Изяснено е по несъмнен начин, че процесната вещ още през 2007г. е била поверена във фактическата власт на подсъдимия със знанието и съгласието на нейния собственик – св. Ю., за което членове от нейното семейство – св. К. Ю. иМ.Ю. не само са знаели, но дори и активно са съдействали чрез ангажирането на репатриращ автомобил. Този въпрос е установен еднопосочно от гласните доказателства, събрани и проверени в производството пред СРС: показанията на св. Ю. ( л.56, л.57, СП), св. К. Ю. (л.