Определение № 15881 от 22.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15881 гр. София, 22.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505586 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С.Г., представител на И. А. А., срещу определение №15887 от 04.04.2025 г., постановено по гр. д. № 25902/2024 г., на СРС, 36 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 11.11.2024 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че при осъществено безплатно процесуално представителство адвокатът поемал икономическия риск изобщо да не получи възнаграждение за труда си поради неясния изход от делото. По този начин определянето на адекватен размер на възнаграждението представлявало гаранция за високото равнище на предоставената услуга, като адвокатският труд бил от съществена важност за правната сигурност във всяка правова държава. Явяването в съдебно заседание се предхождало от изготвяне на отговор на исковата молба, проучване на съдебна практика и провеждане на комуникация с представляваното лице, които действия не са били отчетени от съда при определяне на размера на възнаграждението. Посочва, че предвид обема извършени действия адекватното възнаграждение възлизало именно на претендирания размер от 1060 лв., каквото възнаграждение било присъдено за представителство на другия ответник в производството.

Ответникът по частната жалба „Софийска вода“ АД не е подал отговор на същата.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по гр.д. № 25902/2024 г., на СРС, 36 състав, е образувано по предявени от „Софийска вода“ АД срещу П.А.П. и И. А. А. установителни искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците на вземания на ищеца за сумата от 3688,68 лв., представляваща стойност на доставена питейна вода за периода 25.11.2021 г. 1 18.10.2022 г., както и законна лихва върху главницата от 27.11.2023 г. до погасяването, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.12.2023 г. по гр. д. № 65107/2023 г. на СРС, 36 състав.

На 22.07.2024 г. ответниците са получили преписи от исковата молба, като с отговорите на същата са оспорили допустимостта и основателността на предявените искове. Отговорите са подадени от техния процесуален представител в заповедното производство адв. С.Г..

С решение по делото от 11.11.2024 г. съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искове, като съгласно изхода на спора е възложил разноските в тежест на ищеца. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът е осъден да заплати на процесуалния представител на ответника И. А. сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства.

С молба по чл. 248 ГПК от 11.12.2024 г. адв. С.Г. е поискал от съда изменение на постановеното решение, в частта за разноските, с присъждане на пълния претендиран размер на възнаграждението за осъщественото представителство от 1060 лв. Насрещната страна не е подала отговор на молбата.

С обжалваното определение СРС е оставил молбата за изменение без уважение, като е посочил, че размерът на определеното в решението възнаграждение съответствал на обема на извършените процесуални действия, като посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални възнаграждения служели единствено като ориентир за съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Частната жалба е подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства в полза на упълномощения от длъжника И. А. адвокат на основание чл.

38, ал. 2 ЗА, с оглед сключените договори за правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА от 10.01.2024 г. и 21.08.2024 г.

Спорът в настоящото производство е относно основателността на направеното от заявителя възражение за прекомерност на разноските, направени от длъжника в заповедното производство. Адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗА се определя от съда, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия, а не подлежи на договаряне между страните по договора за правна защита и съдействие. В случая първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА при позоваване на приложимата практика на СЕС, според която съдът определя размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от страната и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от първостепенния съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК препраща към 2 същите.

В случая фактическата и правна сложност на заповедното производство, и извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия, изразяващи се в подаване на бланкетно възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, не предполагат присъждане на по-висок размер на възнаграждението от присъденото такова от първоинстанционния съд в размер на 200 лева.

Присъденото в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника в исковото производство в размер на 400 лева също съответства на фактическата и правна сложност на делото и обема извършени от процесуалния представител на ответника действия. Предмет на спора пред СРС е дължимостта на парични суми за ВиК услуги, за разрешаването на който са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания и заключения на две експертизи, като делото е приключило в едно съдебно заседание. В рамките на исковото производство пълномощникът на ответника е депозирал отговор на исковата молба и се е явил в първото и единствено проведено открито съдебно заседание, в което са приети доказателствата, като няма данни за други усложнения по делото от процесуален характер.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №15887 от 04.04.2025 г., постановено по гр. д. № 25902/2024 г. по описа на СРС, 36 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3