Решение № 647 от 28.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100602369 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Н. И. К., подадена чрез адв. Р. Р., срещу присъда на Софийски районен съд, постановена на 07.01.2026 г. по НЧХД № 2536/2025 г. по описа на СРС, 110 състав.

С присъда от 07.01.2026 г. по НЧХД № 2536/2025 г. по описа на Софийски районен съд , 110 състав, НК, подсъдимият Н. Й. Н. , ЕГН ********** е признат за невиновен за това ,че на 15.08.2024 г., в качеството си на длъжностно лице - директор на Столичен инспекторат при Столична община, при и по повод изпълнение на службата си, приписал на частния тъжител Н. И. К. престъпление „подкуп“ по смисъла на чл.301, ал.2, във вр. с ал.1, пр.2 от НК, като клеветата е разпространена чрез средство за масова информация - в интервю в сутрешния блок на „БТВ“, в предаването „Тази сутрин“, с водещ М.Ц., поради което и на основание чл.304, пр.4 от НПК - деянието не съставлява престъпление, като съдът го е оправдал по повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1, т.2, пр. 1 и т.4, пр.1, във вр. с чл. 147, ал.1, пр.2 от НК. Със същата присъда съдът е осъдил частният тъжител Н. И. К., ЕГН ********** на основание чл.190, ал.1 от НПК, да заплати на подсъдимия Н. Й. Н. сумата от 3600 лева /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в настоящото производство.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, което има процесуална легитимация, поради което се явява допустима.

Във въззивната жалба жалбоподателят Н. И. К., чрез адв. Р. Р., заявява, че първоинстанционният съд неправилно е оценил събраните по делото писмени 1 доказателства, като е изключил част от тях като несъотносими, а останалите е кредитирал без да ги съобрази в тяхната пълнота и връзка с предмета на доказване. Оспорва изводът на първостепенния съд относно справките от СРП и СГП, като се твърди, че те са пряко относими, тъй като установяват липса на извършено престъпление от тъжителя и по този начин подкрепят твърдението за клеветнически характер на изявленията. Навеждат се съображения, че съдът неправилно е разграничил понятието „информация“ от „слухове“, както и че изнесеното от подсъдимия представлява твърдения с обективно проверим характер, а не непотвърдени слухове. Поддържа се, че фактическата обстановка не е правилно установена и не отразява събраните доказателства, поради което и правните изводи за липса на престъпление са необосновани. Твърди се, че доказателствата по делото – гласни, писмени и веществени – установяват от обективна и субективна страна извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Сочи се още, че съдът неправилно е разгледал инкриминираните изрази изолирано един от друг, вместо в тяхната съвкупност и в контекста на цялото интервю, което е довело до погрешен извод за несъставомерност на деянието. Оспорва се и изводът на съда относно „чужди възприятия“, като се поддържа, че в случая липсват доказателства за такива и че неправилно е прието, че изявленията не представляват „собствени твърдения“ на подсъдимия. В тази връзка се сочи противоречие с практика на ВКС относно съставомерността на клеветата. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и наказан по повдигнатото обвинение.

Въззивният съд след запознаване с жалбата и материалите по делото, е намерил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по същото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения пред въззивна инстанция защитата на частния тъжител –адв. Р. поддържа, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. На първо място се излага, че първоинстанционният съд е извършил превратна оценка на доказателствата, като е игнорирал част от събраните доказателствени материали, без да изложи мотиви за това, кредитирал е избирателно само отделни доказателства и е приел за установени факти, които не се подкрепят от доказателствата по делото, а единствено от обясненията на подсъдимия. Поддържа се още, че съдът неправилно е кредитирал обясненията на подсъдимия, без да обсъди съществените противоречия между изявленията му в интервюто пред БТВ, съдържанието на направения от него запис, предоставен на Антикорупционния фонд, и дадените от него обяснения в съдебно заседание.

Според повереника тези противоречия поставят под съмнение достоверността на защитната му теза и не са получили необходимата оценка в мотивите на присъдата. Защитата счита също, че съдът не е съобразил доказателствата относно служебните правомощия на частния тъжител, от които се установява, че ръководеният от него сектор не е упражнявал контрол върху сметища и депа за отпадъци, както и че тъжителят не е издавал наказателни постановления и не е осъществявал дейностите, които според подсъдимия са били свързани с твърдената корупционна схема. Излагат се доводи, че липсват доказателства в подкрепа на 2 възприетите от първата инстанция фактически положения относно извършени проверки, установени множество нарушения и наличие на незаконна схема, като съдът се е позовал единствено на твърденията на подсъдимия. По отношение на свидетелските показания се поддържа, че показанията на свидетелите Г.С., В.А. и И. К. са последователни, непротиворечиви и взаимно се подкрепят, поради което не са били налице основания за частичното им некредитиране. Според защитата именно тези показания установяват, че процесното интервю е достигнало до неограничен кръг лица и е засегнало честта, достойнството и доброто име на частния тъжител. Относно писмените доказателства се поддържа, че справките от прокуратурата относно образуваните прокурорски преписки и досъдебни производства имат пряко значение за предмета на доказване, тъй като удостоверяват липсата на данни за извършено от тъжителя престъпление, което според повереника представлява съществен елемент при преценката за осъществяване състава на престъплението „клевета“. В правен аспект защитата поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал инкриминираните изрази поотделно, вместо да ги разгледа в контекста на цялото интервю и във връзка с всички събрани по делото доказателства.

Според повереника именно този подход е довел до неправилни правни изводи относно липсата на съставомерност на деянието. Оспорва се и изводът на първата инстанция, че подсъдимият единствено е възпроизвел чужди твърдения. Защитата счита, че по делото липсват доказателства за подобни чужди възприятия, както и че съдебната практика приема, че възпроизвеждането на позорящи твърдения не изключва наказателната отговорност за клевета, когато те бъдат разгласени без проверка на тяхната истинност. В заключение защитата моли въззивния съд да отмени изцяло оправдателната присъда, да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, да му наложи съответното наказание и да присъди направените по делото разноски в полза на частния тъжител. Частният тъжител поддържа съображенията, изложени от защитника му.

В съдебните прения защитникът на подсъдимия адв. З. С. моли въззивния съд да потвърди изцяло постановената от първоинстанционния съд оправдателна присъда като правилна и законосъобразна. Поддържа , че мотивите на районния съд са подробни, последователни и основани на правилна оценка на доказателствения материал. Защитата акцентира, че предметът на настоящото производство е ограничен до преценка на четири конкретно инкриминирани израза, употребени от подсъдимия Н. Н. в интервю пред БТВ, а не до общото възприятие на интервюто като цяло. Според защитата първостепенният съд правилно е разгледал всеки от изразите с оглед това дали съдържа конкретно твърдение за престъпление, извършено от конкретно лице, тъй като само такива твърдения могат да обосноват съставомерност на престъплението „клевета“. Поддържа се, че общи внушения, оценки или възприятия на аудиторията не са достатъчни за реализиране на наказателна отговорност. Защитата счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че инкриминираните изрази не съдържат приписване на престъпление „подкуп“ на частния тъжител. Посочва се, че част от изразите не съдържат дори посочване на името на тъжителя, а други представляват възпроизвеждане на информация, станала повод за подаден сигнал и последващо журналистическо разследване, а не самостоятелни твърдения на подсъдимия за 3 извършено престъпление. Поддържа се, че подсъдимият е действал добросъвестно, като след получаване на информация за евентуално корупционно поведение е предприел действия по сезиране на компетентни органи и е предоставил направен от него запис на разговор, след което Антикорупционният фонд е извършил журналистическо разследване.

По отношение на писмените доказателства защитата възразява срещу тезата на частния тъжител, че липсата на приключило наказателно производство или осъдителна присъда доказва невинността му към момента на изявленията. Излага се, че по делото са налице данни за образувани проверки и досъдебни производства, а подсъдимият е имал основание да постави въпроса за евентуални нарушения пред компетентните органи. Защитата счита за правилна и оценката на свидетелските показания, като поддържа, че показанията на свидетелите С., А. и И. К. касаят основно отражението на интервюто върху частния тъжител и настъпили според тях негативни последици, които биха били релевантни единствено при установено престъпление, но не могат да докажат неговата обективна съставомерност. По отношение на субективната страна защитата поддържа, че дори да се приеме наличие на обективни признаци на престъпление, такива липсват от субективна страна, тъй като не е доказано подсъдимият да е знаел, че твърденията относно частния тъжител са неверни и въпреки това да ги е разпространил. Възразява се срещу твърденията на повереника на частния тъжител за наличие на противоречия между различни изявления на подсъдимия.

Според защитата релевантни за настоящото производство са единствено изразите, посочени в тъжбата и произнесени в интервюто пред БТВ. Посочва се, че от съдържанието на записа с Л.Л. се установява, че подсъдимият е изразил съмнение относно достоверността на получената информация и впоследствие в интервюто е преразказал съдържанието на разговора и извършеното журналистическо разследване, а не е изложил собствени твърдения за извършено престъпление. Подсъдимият Н. Й. Н. не се явява.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от правоимащи субекти, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка, идентична с възприетата от първоинстанционният съд:

Подсъдимият Н. Й. Н. е роден на **** г. в гр. Перник, с постоянен и настоящ адрес в гр. Перник, кв. ****, българин, български гражданин, с висше образование, работи като директор на Столичен инспекторат към Столична община, женен, с две деца, неосъждан, с ЕГН **********.

От 19.09.2011г. частният тъжител Н. И. К. изпълнявал длъжността „Началник сектор „Контрол на замърсяване от строителство“ на Столичен инспекторат. Съгласно длъжностната си характеристика частният тъжител К. имал задължение да осъществява контрол на дейността в съответствие с функциите и задачите, определени от ПОДСИ, при констатиране на административни нарушения да предприема своевременно необходимите законови мерки и др.