Решение № 394 от 04.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Варна, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20233100900727 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 738 от 11.04.2024 г., на Н. Д. В. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв. П. В., ВАК срещу ЗД „БУЛ ИНС“АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.01.2023г. в гр. Варна на ул. „Девня“ в посока от кръстовището с бул. „Васил Левски“ към ж.п. гара, по вина на водача на л.а. „**” модел „***“ с рег. № *** Б. В. Ш. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 02/122003072518, издадена от ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания – счупване на тялото на втори шиен прешлен, изкълчване на ниво 2-3-ти шийни прешлени, което е обусловило трайно затруднение в движенията на шията за период от 4-5 месеца, разкъсано-контузна рана в дясната челна област, разкъсано контузни рани по горните крайници, сътресение на главния мозък и фрактура на С2, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, на сумата 10 539.14 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от 07.04.2023г./датата на предявяване на прекия иск/ до 14.12.2023 г./ датата на предявяване на исковата молба/, както и сторените в 1 производството съдебно-деловодни разноски.

С определение № 892 от 03.07.2024г., постановено по т.д. № 727/2023г. по описа на ВОС, е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК 831830482 срещу Б. В.

Ш. С ЕГН ********** с адрес ***, обратен иск за заплащане на сумата от 120 000 лева, обезщетение, изплатено на Н. Д. В., ведно със законна лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.

В исковата молба и уточнителната молба ищецът излага, че на 28.01.2023г. в гр. Варна на път Варна Девня около 30-40 метра преди кръговото кръстовище „Локомотивно дело“, по вина на водача Б. В. Ш. с ЕГН **********, управлявал МПС ** *** с рег.№ ***, настъпва ПТП, при което е пострадал пътникът в автомобила ищецът Н. Д. В..

За причиненото ПТП бил издаден Констативен протокол № 146/28.01.2023г., АУАН № 799296/799297 от 28.01.2023 г. и е образувано ДП № 40/2023 г. по описа на Сектор ПП Варна.

На 31.07.2023 г. Районен съд Варна е одобрил споразумение по НОХД №3172/2023 г. по описа на съда, с което е установена виновността на водача Б.

В. Ш..

Твърди се, че автомобилът е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482 по силата на сключена застрахователна полица № 02/122003072518 със срок до 18.10.2023 г.

В уточнителна молба ищецът излага, че вечерта преди настъпване на процесното ПТП бил с приятели на рожден ден на техен познат Г.. Ищецът и негова приятелка били в друга стая, когато рожденикът и виновният водач им заявили, че ще ходят на концерт и тръгнали задно. Единствения спомен от пътуването му е, че са се движили от района на Двете кули към улицата под Аспаруховия мост, която отивала към ж.п. гара Варна.

Твърди се, че в резултат на ПТП-то на ищеца са причинени неимуществени вреди от телесни и психични увреждания.

Неимуществените вреди се изразяват в счупване на тялото на втори шиен прешлен, изкълчване на ниво 2-3-ти шийни прешлени, сътресение на главния мозък, фрактура на С2. Отделно от това ищецът твърди, че е получил разкъсно-контузна рана в дясната челна област и разкъсно-контузни рани по горните крайници.

Конкретно се сочи, че незабавно след инцидента ищецът е загубил съзнание и се е събудил в спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД. По-късно, в същата болница бил хоспитализиран в отделение по неврохирургия, където му зашили раните по главата и лицето. От 29.01.2023 г. до 03.02.2023 г., след образни изследвания отново е бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД по спешност, като е изписан с окончателна диагноза S14.2 Травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък. След силни болки в главата, на 16.03.2023 г. ищецът е посетил лекар, който също установява сътресение на главния мозък и фрактура С2.

На 21.03.2023г. ищецът посетил психиатър, който поставя основна диагноза „Посттравматично стресово разстройство“, предписани му били и медикаменти.

2

Сочи, че съгласно допълнение към Медицинско удостоверение № 141/2023 г. от 27.03.2023, счупването на втори шиен прешлен е обусловило трайно затруднение в движението на шията за период не по-малък от 4-5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, който към настоящия момент не е приключил.

Интензитетът на болките и страданията продължили до месец октомври 2023 г., когато му е било позволено да премахне шийната яка. Докато бил с нея му била необходима чужда помощ. След нейното махане трябвало да се ограничава в движенията си, което водело до драстична промяна в живота му.

Към момента на настъпване на процесното ПТП, ищецът бил ученик последна година в Професионална техническа гимназия гр. Варна. Поради инцидента не успял да завърши училище в присъствена форма на обучение, поради което не бил усетил радостта от завършването на средното си образование с неговите съученици. Към настоящия момент не можел да упражнява почти никакъв вид спорт, както и да извършва тежък физически труд т.е. ограниченията в живота му продължават. Продължава да изпитва силни болки по цялото тяло, особено в областта на гърба и главата. Сънят му е нарушен. Вследствие на преживяното изпитвал силен страх и уплаха, както от самия инцидент, така и от последиците му. Изпитвал страх и от това да бъде по някакъв начин участник в движението по пътищата, както като пешеходец, така и като пътник. Стресиран и затворен в себе си, ищецът трудно комуникирал с приятелите си, дори и с близките си. Налице е и лош сън.

Твърди се, че на осн. чл. 498 вр. чл. 380 КЗ е изпратено уведомително писмо до ЗД „БУЛ ИНС“ АД за настъпилото застрахователно събитие.

Застрахователно дружество е завело щетата под №2310011152. С писма от 19.04.2023 г., 04.07.2023 г. и 12.07.2023 г., ответникът изискал допълнителни документи, които са били представени от ищеца. След представяне на изисканите документи, застрахователното дружество е отправило предложение за споразумение и готовност да изплати за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Същата с подадено възражение от ищеца на 23.10.2023 г. е оспорена, като ищецът е изразил категорично несъгласие с така определеното обезщетение.

Молбата е за уважаване на исковите претенции.

В законоустановения срок ответникът ЗД “БУЛ ИНС“ АД гр. София депозира писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер.

Ответникът не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на лек автомобил марка ** ***", с peг. № ***, както и механизма на настъпилото ПТП.

Оспорени са направените твърдения от ищеца за характера и интензитета на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва се, че същите са в резултат на реализираното ПТП, доколкото липсват данни и доказателства за настъпването им. Оспорва и твърденията, че оздравителния процес бил продължителен. Твърди се, че ако такъв е налице, то продължителността се дължи на поведението на ищеца, неспазване на лекарските предписания от негова страна, както и на наличието на предходни заболявания и на хронично-дегенеративни изменения, от които същият страда и които нямат връзка с ПТП-то. Оспорва се и наличието на шок, стрес и проблеми с комуникацията, като твърди, че твърденията в тази насока са 3 бланкетни.

Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, като се сочи, че Н. се е качил да пътувал в автомобил, управляван от водач, видимо употребил алкохол над законоустановения минимум. На следващо място се твърди, че към момента на ПТП ищецът е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан и с поведението си освен, че нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е способствал и за настъпване на вредите спрямо себе си.

Оспорва предявения иск по размер, като твърди, че претендираното обезщетение е твърде завишено и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за присъдено обезщетение за подобен вид вреди и на принципа заложен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорват се като неоснователни и акцесорните искове за присъждане на законна лихва.

Настоява се за отхвърляне на заявената искова претенция за обезщетяване на неимуществени вреди. В условията на евентуалност, моли да размерът на претендираното обезщетение да бъде определен, като се вземе предвид възраженията на съпричиняване и прекомерност на претенцията, и присъждане на разноските, сторени в съдебното производство.

С допълнителна искова молба ищецът възразява срещу изложените в отговора на исковата молба твърдения и поддържа релевираните доводи в исковата молба досежно основателността на предявената искова претенция.

Оспорва въведеното от ответника възражение за съпричиняване на настъпилите увреждания от страна на ищеца. Сочи, че доколкото ответникът заявява, че не оспорва механизма на ПТП-то, следва да се приеме, че няма съпричиняване от страна на ищеца, тъй като такова не е установено по НОХД № 3172/2023 г. по описа на РС Варна.

Не е постъпил отговор на допълнителната искова молба.

В срока по чл. 219, ал. 1 от ГПК, едновременно с искането за привличане на делинквента Б. В. Ш. в качеството му на трето лице помагач на ответника, ответното дружество е предявило срещу него обратен иск за осъждането му да заплати претендираната искова сума в размер на 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за който ответника би бил осъден по първоначалния предявения иск на Н. Д. В. с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, в случай на уважаването им от съда ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 367 ГПК конституираното трето лице помагач и ответник по предявения обратен иск Б. В. Ш., депозиран писмен отговор, в който се оспорва претенцията на ищеца Н. Д. В. по основание и размер.

Твърди се, че е налице съпричиняване на настъпилите вреди от страна на пострадалия, тъй като ищецът по главния иск е подтикнал ответника да управлява автомобила, въпреки знанието си, че заедно са употребили голямо количество алкохол, както и че към момента на ПТП-то е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан, въпреки, че е бил помолен.

Позовава се на ДП № 40-ПП/2023 г.

Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото 4

ПТП и твърдените претърпени неимуществени вреди, описани в исковата молба, както и че ищецът е изпаднал в безсъзнание. Сочи, че от ДП № 40ПП/2023 г. се установява, че Н. не е бил изпаднал в пълно безсъзнание.

Твърди, че той изпаднал в по-леко количествено нарушение на съзнанието като замаяност и обърканост, което е вследствие на употребеното количество алкохол. Оспорва пострадалият да е развил посттравматично стресоворазстройство, както и да е приемал лекарства. Оспорва установените от д-р Испирска увреждания, а именно: сътресение на главния мозък и фрактура на С2, като счита, че не са получени вследствие на настъпилото ПТП. Оспорва и твърденията, че ищецът е стресиран и комуникира трудно с приятели, както и че изпитва силни болки.

Твърди, че претендираната сума е силно завишена и не кореспондира с интензитета на преживените болки и страдания. Оспорват се като неоснователни и акцесорните искове за присъждане на законна лихва.