Решение № 391 от 02.12.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 729/2023
- Вид
- Решение № 391
- Подписан
- 02.12.2024
- Състав
- РОСИЦА ВЕЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 46 · Закон за защитените територии
- чл. 48 · Закон за защитените територии
- чл. 50 · Закон за защитените територии
- чл. 9, ал. 2 · Закон за защитените територии
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 391 гр. Перник, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело № 20231700100729 по описа за 2023 година
Производство по чл. 50 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адвокат от САК, против Държавата, представлявана от министъра на финансите – А. В., с адрес: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ 102, и Община Трън, БУЛСТАТ 000386790, с адрес: гр. Трън, пл. „Владо Тричков“ № 1, представлявана от Ц. Ц. - кмет на Община Трън (солидарно, евентуално държавата или общината), с която е предявен осъдителен иск за сумата от по 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като частичен иск от сумата от 150 000 лева.
В исковата молба ищцата С. Г. сочи, че е майка на М. Б. Г. – починала на *** Твърди се, че на ***, М. Г. и дъщеря й – В.А.П. отишли на гости на нея и съпруга й в ***, общ. ***. На следващия ден М. Б. Г. и В.А.П. решили да се разходят до „Ждрелото на река Ерма при с. Ломница“ край гр. Трън по Трънската еко пътека. Около 11.50 ч. В.П. паркирала автомобила на паркинга, след което двете с майка й и тяхното куче тръгнали да се разхождат по направената за туристи Трънска еко пътека, водеща към Ждрелото на р. Ерма.
Двете се движели по пътеката като първа вървяла В.П., а зад нея вървяла М. Г..
Малко преди да стигнат до мостчето други туристи спрели Г. да я питат за посока. Същата повикала дъщеря си, която се върнала назад и ги упътила, като туриститие минали пред тях по мостчето. Секунди след това П. и майка й чули силен тътен, след който последвало срутване на огромна скална маса.
Двете закрили главите си с ръце. Поглеждайки към майка си, П. видяла, че същата лежи на земята, тъй като била ударена от падналите камъни. В.П. започнала да крещи, при което виковете й били чути от туристите, които преди малко упътила. Те се върнали на място и казали, че ще се обадят на 112. П. искала да премести майка си, тъй като се страхувала да не последва ново срутване, но се отказала, тъй като ръката на Г. била счупена на няколко места и стърчала кост. В.П. чула как майка й си поема дъх за последно и починала.
1
На мястото на инцидента дошла полиция, служители на пожарната, екип на Центъра за спешна помощ, както и близки на починалата. По случая било образувано досъдебно производство № 38/2022 г. по описа на РУ – Трън, пр.пр. № 1645/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Перник.
Ищцата твърди, че никъде в района на „Ждрелото на река Ерма при с.
Ломница“, както и по трасето на Трънската еко пътека няма поставени предупредителни знаци, които да предупреждават за опасност от срутване на скална маса. Сочи, че такива били поставени няколко дни след инцидента.
С. С. Г. твърди, че в резултат на инцидента е претърпяла изключително тежки неимуществени вреди от загубата на дъщеря си М. Г..
Внезапната смърт на детето й била приета изключително болезнено и тежко и довела до нестихващи болки и страдания. Сочи се, че двете били изключително близки и имали много силна връзка помежду си. За ищцата, нейната дъщеря била освен любящо дете и верен приятел, на който можела винаги да разчита. М. Г. била най – голямата опора в живота на ищцата.
Излага, че и до ден днешен не е преодоляла загубата на дъщеря си, не намира утеха и всеки път, когато стане дума за дъщеря й плаче. Шокът от внезапната загуба я е сринал психически и нищо не било в състояние да я утеши. Твърди, че непрестанно сънува кошмари и се буди нощем. Преустановила е социалните си контакти. В исковата молба се сочи, че от здрава, активна и енергична за възрастта си личност, ищцата е станала потиснат, безжизнен и апатичен човек. Сочи, че вместо да се радва на спокойни старини, е потънала в скръб. Психологическите последици от шока, предизвикан от смъртта на дъщеря й, са я довели до изключително силни душевни болки и страдания, които ще я съпътстват до края на живота й.
С исковата молба са изложени съображения, че съобразно нормата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Твърди се, че инцидентът, при който е загинала М. Г., е станал на територията на природна забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. Ломница“, край гр. Трън. Със заповед № 1803 от 08.08.1961 г. (обн. ДВ бр. 63/1961г.) на Главно управление на горите е обявено за Природна забележителност Ждрелото на река Ерма при село Ломница, отдели 96, подотдел „2”, 91, подотдел „1” и 94, подотдел „г” в района на гр. Трън. Природната забележителност е вписана в публичния регистър на защитените територии и защитените зони в България на ИАОС.
Имотите, върху които е разположена природната забележителност представляват горска територия, а собствеността е държавна публична.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), обявяването на тази категория защитена територия („природна забележителност”) не води до промяна на собствеността на земите, горите и водните площи в тях, като съгласно чл. 10, ал. 1 от същия закон собствеността на държавата, която не е изключителна държавна собственост, и на общините върху горите, земите и водните площи, включени в защитените територии, е публична. Сочи се, че съгласно презумпцията, установена с чл. 92 от Закона за собствеността собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Въз основа на изложеното С. С. Г. счита, че собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, отговарят солидарно за вредите, произлезли от нея, респективно Държавата и Община Трън следва да носят солидарна отговорност. Твърди, че в случая не може да се приеме, че срутището е резултат от непреодолима сила. Допълва, че обстоятелството, че срутището е трудно предвидимо събитие, не води до такъв извод. Намира, че съвременните научни постижения позволяват установяването на потенциалното развитие на срутищни процеси в рамките на определена вероятност, макар да не е възможно конкретно прогнозиране на мястото, обхвата и времето на проява. Счита, че е съществувала и възможност за обезопасяване на еко пътеката. Свличането на скалната маса е резултат от природен процес, станало е мигновено и не е могло да се прогнозира по време и място, следователно самото събитие, от което е произтекло непозволеното увреждане, действително е непредвидимо и непредотвратимо, но не може да се достигне обаче до същия извод относно последиците от събитието. Намира, 2 че след като се установи риск от срутване, съществуват методи за преодоляване и предотвратяване настъпването на такива процеси. Сочи, че в конкретния случай туристическата еко пътека минава непосредствено под ската и би могло да се направи защитна козирка, като би могло да се предвиди, че при срутване на скална маса туристите, движещи се по еко пътеката, могат да пострадат. Твърди, че произшествията биха могли да бъдат предотвратени със съществуващите към момента технически средства /изграждане на козирка над пътеката/ или чрез преместване на пътеката далеч от ската, на безопасно разстояние. Излага подробни аргументи, като твърди, че в случая не се касае за непреодолима сила, тъй като повишената опасност от срутване на скална маса може да се установи. Възможно е да се предположи, че едно потенциално срутване би могло да причини вреди на трети лица.
В заключение с исковата молба по подробно изложените в нея съображения се твърди, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата и на Община Трън за вредите, причинени вследствие на срутище, възникнало на *** в района на природна забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. Ломница“, край гр. Трън.
Ищцата сочи, че е налице причинна връзка между свойствата, качествата на вещта и вредите, като допълва, че вредите са произлезли от вещта по смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Намира, че съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са конкретно установените изживявания на ищцата, създадените в семейството отношения, възрастта на пострадалия и редица други обстоятелства. Счита, че при определяне размера на обезщетението следва да се отчитат и конкретните икономически условия. Намира, че претърпените болки и страдания са неоценими в пари, но обезщетението за тях е предвидено, за да компенсира до известна степен неимуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат на настъпилия инцидент.
Въз основа на изложеното С. С. Г. моли съда да осъди Държавата, представлявана от министъра на финансите - А. В., и Община Трън, представлявана от кмета на общината - Ц. Ц., да заплатят солидарно на С. С.
Г. на основание чл. 50 във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, сумата от 50 000 лева като част от сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за описаните в обстоятелствената част на исковата молба неимуществени вреди болки и страдания, претърпени вследствие кончината на дъщеря й М. Б. Г. в резултат на срутище, станало на *** в природна забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. Ломница“, край гр. Трън, на Трънска еко пътека, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката -*** до окончателното й изплащане. Алтернативно се прави искане, ако съдът прецени, че не са налице основания за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците, да бъде осъдена Държавата, представлявана от министъра на финансите, на основание чл. 50 във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, да заплати сумата от 50 000 лева като част от сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за описаните в обстоятелствената част на исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие кончината на дъщеря й М. Б. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката -*** до окончателното й изплащане. Евентуално, в случай че съдът не уважи на някакво основание или в някаква част (за която следва да отговаря Община Трън) иска срещу Държавата, се моли съда да осъди Община Трън, представлявана от кмета на общината, да заплати на С. С. Г., на основание чл. 50 във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, сумата от 50 000 лева като част от сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за описаните в обстоятелствената част на исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие кончината на дъщеря й М. Б. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката -*** до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна община Трън, 3 представлявана от кмета на Община Трън, е подала писмен отговор, в който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.
Наведени са твърдения, че предявената искова молба е недопустима спрямо ответника Община Трън, т.к. същият не е процесуално легитимиран да отговаря по нея. Сочи, че трагичният инцидент е настъпил на територията на природна забележителност „Ждрелото на река Ерма“, която територия е защитена природна зона и същата не е собственост на Община Трън. Допълва, че нито мястото на инцидента, нито предполагаемото място, от където е паднал камъка са територии, който са собственост на община Трън. Направени са твърдения, че Община Трън няма задължение да осъществява надзор и да управлява вещта, както и, че подобна отговорност не й е възлагана от собственика - Държавата или по силата на нормативен акт. Сочи се, че от Кадастралната карта и кадастралните регистри се установява, че природната забележителност, намираща се на поземлени имоти с идентификатори:
***, *** и *** е публична държавна собственост и представлява горска територия, като допълва, че съгласно чл. 92 от Закона за собствеността - собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, от което следвало, че скалните образувания, от които са паднали камъни, находящи се в поземления имот, са собственост на Държавата. На следващо място с отговора се сочи, че управлението и контрола в защитените територии е възложено на Министерството на околната среда и водите и неговите регионални органи по силата на чл. 46 от ЗЗТ.
Разпечатката съдържа 28 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b90ba04f-7e54-4453-9135-4ed436db7d5d