Решение № 705 от 24.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. Кюстендил, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20251520103122 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Производството е образувано по искова молба с вх. № *** г., депозирана от С. Н. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, чрез адв. Л. Б., САК, със съдебен адрес: гр. ***, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. „А“, ет. 9, офис 20, с управители Д. Н. и И. В..

В исковата молба се твърди, че на 12.11.2024 г. между С. Н. Д. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД бил сключен Договор за потребителски кредит № ***. Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер от 400, 00 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 3, 38%, а размерът на годишния процент на разходите /ГПР/ – 49, 85%. Общо дължимата сума се равнявала на 413, 52 лева.

Твърди се, че ищцата била задължена да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Multitude Bank“ във връзка с договора за потребителски кредит и с оглед отпускането му. „Multitude Bank“ трябвало да обезпечи задълженията на кредитополучателя като било уговорено възнаграждение за гаранта на стойност 130, 48 лева, което било разсрочено на вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по заема. Кредиторът „Фератум България“ бил овластен да приема плащания вместо поръчителя. Според ищцата договорът за предоставяне на поръчителство е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави. Липсвало основание за сключването му, 1 тъй като бил сключен за обезпечение на недействителна сделка.

Навеждат се доводи в подкрепа на тезата, че процесният договор за кредит е недействителен. Твърди се, че същият е нищожен на основание чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, тъй като не е посочена общата дължима сума и неспазване на други императивни изисквания. Договорът се счита за нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Не ставало ясно как и по каква методика е формиран ГПР и същият не бил посочен в действителен размер, тъй като не включвал сумата за обезпечението, която реално увеличавала печалбата на кредитора. Това представлявало заблуждаваща търговска практика и не позволявало на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Сочи се, че договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. Поради това се заявява, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона. Единственият правен и икономически ефект от сделката било кумулиране в полза на ответното дружество на допълнителен финансов приход. Едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД било дружеството „Мултитюд ПЛС“, което било и сред собствениците на „Multitude Bank“, т.е. кредиторът и поръчителят били свързани лица по смисъла на закона.

С оглед гореизложеното е отправена молба до съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит № *** г. между С. Н. и „Фератум България“ ЕООД, е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Претендират се и разноските по делото, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Поддържа се, че съгласно цитирана практика на СЕС не следва да се присъждат разноски в полза на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба. Изразява се становище за неоснователност на предявените искове.

В отговора се твърди, че кредитополучателят е имал възможност да избере предложения от кредитора поръчител или да посочи друго лице за гарант. Сключването на договор за гаранция не било задължително условие за сключване на договора за кредит. Заявява се, че искания за прогласяване нищожност или унищожаемост на договора за гаранция са недопустими, тъй като следва да бъдат насочени срещу поръчителя „Мултитюд Банк“, а не „Фератум България“, които оперирали като отделни икономически субекти с отделни банкови сметки. Този договор бил отделно облигационно отношение, 2 сключено между ищеца и самостоятелно юридическо лице като не съществувала забрана за възмездния му характер.

Заявява се, че ищецът сам е избрал „Мултитюд Банк“ (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси е подал заявление за кредит. Получил преддоговорна информация по имейл, в която изрично било посочено, че за сключването на договор за кредит ответното дружество изисква поръчителство. Ищецът получил документи от „Мултитюд Банк“, вкл. договор за гаранция. След като бил информиран той потвърдил чрез СМС желанието си да сключи договора.

Твърди се, че потребителят не е въвеждан в заблуждение.

Договорът за гаранция представлявал възмездна услуга, предоставена от трето лице, поради което разходът за нея не следвало да се включва в ГПР.

Ответникът предоставил на кредитополучателя необходимата информация за ГПР и условията по договора като ищецът имал време да избере обезпечение, както и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не упражнил това свое право.

С оглед горното се счита, че съдът следва да отхвърли иска като неоснователен. Претендират се сторените разноски по делото.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. От процесуалните представители на ищеца и на ответника са депозирани писмени молби/становища, с които се поддържат изложените в исковата молба и в отговора доводи и възражения.

Ищцата, чрез пълномощника си, моли за изцяло уважаване на предявените искови претенции, а ответната страна – за тяхното отхвърляне като изцяло неоснователни.

С депозираното писмено становище от страна на ответното дружество е направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по смисъла на чл.

78, ал. 5 от ГПК. Двете страни претендират присъждане на сторените по делото разноски, като са представили списъци по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от представеното заверено копие на Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1400958/12.11.2024 г. се установява, че на 12.11.2024 г. между С. Н., в качеството й на заемател и ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на заемодател, е сключен 3 посочения договор за заем, по силата на който на заемателя-ищец по делото е предоставен паричен заем, в размер на 400, 00 лв., като ищцата се задължила да върне заемната сума в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата, при годишен процент на разходите по заема – 49, 85 %, лихва в размер на 13, 52 лева, при лихвен процент – 3, 38 %. Посочена е падежна дата – 12.12.2024 г., като заемателят се задължил да върне отпуснатата сума с еднократно плащане. Предвидени са промоционални условия, в случай че е изпълнена конкретно посочена клауза, а именно, ако задължението бъде погасено в конкретно посочения срок, то заемателят получава отстъпка в размер на 0,00 % лихва, съответно уговорените в договора – ГПР, лихви и др. не се прилагат и вместо тях важат други условия.

В член 6 от процесния договора се предоставя обезпечение, чрез поръчителство от „Multitude Bank” в полза на дружеството-ответник. Самият договор за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

В чл. 8 и 9 от договора се съдържат декларации – съгласие: за използване на код за потвърждение като саморъчен подпис на заемателя във взаимоотношенията му с дружеството, който е електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/ и за използване на идентификационен номер, посочен от заемодателя в молбата за отпускане на заемната сума, като знак на нейното авторство на изпратените от този номер до дружеството съобщения.

Съдържа се и клауза относно право на отказ от договора, в която е посочено, че заемателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка, съответно без да посочва причина, да се откаже от сключването на договора, като за целта уведоми писмено дружеството в 14-дневен срок от сключване на договора. В случай, че заемателят упражни това свое право, същият се задължава да върне на дружеството-ответник получената заемна сума /главницата/, както и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращане на 4 уведомлението до дружеството за упражняване правото на отказ.

В договора е инкорпорирано и уведомление относно прехвърляне на вземане, с което заемателят потвърждава, че е уведомен и приема, че заемодателят може по всяко време да прехвърли вземанията си, както и всички свои права по процесния договор, при спазване изискванията на приложимото законодателство.

Към процесния договор се съдържа и Договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който гарант е „Multitude Bank“ p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ „Бизнес център“, Странд № 120, Гзира ГЗР 1027 и се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за заем, включително и от общите условия, които са неразделна част от договора за гаранция. Посочена е дължима такса за предоставяне на поръчителство в размер от 130, 48 лв., дължима от клиентазаемодател.

Горната фактическа обстановка се възприема на базата на приобщените по делото писмени доказателства.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на договор, като съдът е разпределил доказателствената тежест.

Настоящият състав намира, че процесният договор попада в приложното поле на потребителска защита, тъй като заемателят е физическо лице по заема, който не е предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед потребителския му характер, съдът дължи самостоятелна служебна преценка за неравноправни клаузи, а съобразно ТР 1/2020 г. на ВКС – и за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Съдът приема, че неравноправна клауза от договора за заем се явява клаузата за обезпечение на процесния договор за предоставяне на гаранция, тъй като уговорката не отговаря на изискването на добросъвестност и която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Тази клауза е във вреда на потребителя и го поставя в 5 неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон, а противоречи и на изискването за добросъвестност поради това, че се създава привилегия в полза на търговеца. Съгласно чл. 16 ЗПК кредиторът е този, който следва да оцени кредитоспособността на длъжника към момента на сключване на договора. Ако оценката на длъжника е лоша, вместо да сключи договор, кредиторът може да откаже да предостави кредит съгласно чл. 18 ЗПК. Включването на клаузата за обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Непредоставянето на обезпечение само по себе си не води до някакви вреди за заемодателя. Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му. Този риск обаче следва да се съобрази от кредитора към момента на сключване на договора за потребителски кредит и да намери отражение при вземането на решение за отпускането му, а не предварително да се постави условия за предоставяне на обезпечение. В случая е налице уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Видно от договора за поръчителство възнаграждението за гарант не е включено в ГПР, а включването му в него ще обоснове размер, надвишаващ размера на чл. 19 ЗПК. Принципът е, че при формиране на ГПР в него се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя. Възнаграждението за гарант представлява разход, свързан с договора за кредит, който води до оскъпяване на кредита и увеличаване размера на задълженията.