Решение № 1347 от 20.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1347 гр. Пловдив, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330104497 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Некст Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 201476011 против „Лобби България“ ЕООД, ЕИК 200237987, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 372, вр. чл. 294 ТЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, с които се претендира да ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3 168, 44 лева - главница, представляваща неизплатено възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура № **********/********* г., ведно е дължимата мораторна лихва в размер на 79,21 лева, за периода от 10.12.2020 г. до 09.03.2021г.; сумата от 900 лева - главница, представляваща неизплатено възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура

№

***********/*********г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 14,25 лева, за периода от 12.01.2021 г. до 09.03.2021г.; сумата от 420 лева - главница, представляваща неизплатено възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура № *********/********** г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 5,83 лева, за периода от 19.01.2021г. до 09.03.2021г.; сумата от 2 933,75 лева главница, представляваща неизплатено възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура № ***********/******** г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 20,37 лева, за периода от 13.02.2021 г. до 09.03.2021г. и сумата от 2 933,75 лева

- главница, представляваща неизплатено възнаграждение за доставени транспортни услуги по фактура № ***********/********** г., ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 20,37 лева, за периода от 13.02.2021 г. до 09.03.2021г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска – 13.03.2021 г. до окончателното им заплащане.

В исковата молба се сочи, че между „Некст Лоджистикс” ЕООД с ЕИК 201476011 и ответното дружество „Лобби България“ ЕООД с ЕИК 200237987 1 съществуват търговски отношения във връзка със сключени договори за превоз. Сочи се, че във връзка с горепосочените фактури, ищцовото дружество е осъществило превози, възложени му от ответника. Ищецът е осъществил поисканата му услуга в зададените от ответника параметри, като всички превози по договорите са осъществени по направленията, зададени от ответника. За всеки извършен международен транспорт е издадена международна товарителница (ЧМР), а за всеки вътрешен транспорт е издадена товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната, доказващи извършения транспорт. За навлото по всеки един осъществен транспорт е издадена и осчетоводена от ищеца данъчна фактура, с включено и начислено ДДС съгласно ЗДДС. Издадените фактури за предоставените транспортни услуги са както следва: фактура № ***********/ *************** г., фактура № ************/ ************ г., фактура № **********/ ********, фактура № ***********/ *********** г. и фактура № ***********/ ********* г. с начислен данък ДДС съгласно ЗДДС.

Плащането на цената по така извършените доставки, ответното дружество е следвало да направи с платежно нареждане по банков път на падежа на всяка отделна фактура, който падеж е уточнен в самите заявки, а именно 30 дни след разтоварване на транспортираната стока. Сочи се, че е сторен опит за извънсъдебно уреждане на спора, но плащане не последвало. Моли се предявените искове да се уважат. Претендират се сторените разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор. Със становище от 02.07.2021г. / л. **/ и становище от 13.10.2021г. / л. **- ** /, ответникът заявява, че е заплатил всички претендирани по делото главници. Оспорва дължимостта на мораторната лихва. Ответникът счита, че с поведението си не е дал повод за иницииране на исковия процес. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

В открито съдебно заседание от 02.12.2021г. / л. ** /, ищецът потвърждава факта, че ответникът е погасил всички претендирани вземания за главница и моли това да бъде съобразено при постановяване на решението по делото. Поддържа претенцията си за заплащане на мораторна лихва върху главниците.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.

372, вр. чл. 294 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидни облигационни правоотношения по повод превоз на стоки/ товари по зададени от ответника направления, осъществяване на превоза, съобразно параметрите на ответникавъзложител и предаване на съответните стоки/ товари на получателите.

Горепосочените обстоятелства не се оспорват от страните, като в потвърждение на това е и осъщественото от ответника цялостно погашение на задълженията за главница по фактури № ************/ ********* г., фактура № **********/ ********** г., фактура № ***********/ ********, фактура № *********/ ********** г„ фактура № ***********/ *********г.

Предвид гореизложеното, то спорът между страните в настоящия процес се 2 концентрира върху дължимостта на претенцията за мораторна лихва. От представените по делото преводни нареждания / л. **- ** / и приетото заключение по изготвената ССчЕ / л. **- ** / се изяснява следното:

Фактура № **********/ ******* г. е на обща стойност 3 168, 44 лв. с ДДС /л.*/.

Същата е заплатена на два транша- с платежно нареждане от 26.01.2021г. е заплатена сумата от 1500 лв. и с платежно нареждане от 05.02.2021г. / л. **/ е доплатена оставащата част от сумата по фактурата ( в платежното нареждане от 05.02.2021г. е отразено, че се осъществява плащане и по фактура № *******, но същата не е сред фактурите, чието плащане се претендира в процеса ). Същевременно, исковата молба е подадена в съда на 10.03.2021г., след като е осъществено плащането, поради което за фактура № **********/ ********* г. ответникът не е дал повод за иницииране на исковия процес. Същевременно, фактът, че главницата по фактурата е платена преди иницииране на исковия процес, не означава, че ответникът не е изпаднал в забава.

Видно от товарителницата, приобщена на л. * от делото, стоките са получени на 30.10.2020г., като от заключението на вещото лице се изяснява, че ответникът е осчетоводил фактура № **************/ ***********г. още в месеца на издаването й ( тоест, месец *********** ). По отношение на претенцията за забава- по делото не са представени доказателства да е уговорена конкретна дата за заплащане на превозното възнаграждение, поради което съдът счита за приложима нормата на чл. 303а, ал. 3 ТЗако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. От заключението на вещото лице се установи, че ответникът още през м. ************г. е осчетоводил фактурата, поради което е явно и че е бил уведомен за изискуемото задължение. Същевременно, по фактура № *************/ ************ г. ищецът сочи като начална дата на забавата 10.12.2020г., поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, именно това следва да бъде прието за начална дата на забавата. Като краен момент на забавата следва да се определи 05.02.2021г., когато ответникът в цялост погасява задълженията по посочената фактура. Предвид изложеното, досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за фактура № *************/ ***********г., за периода 10.12.2020г.- 05.02.2021г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца мораторна лихва в размер от 51, 05 лв.

Фактура № ***********/************ г. е на обща стойност 900 лв. с ДДС /л.

**/. Фактура № *********/ ************ г. е на обща стойност 420 лв. с ДДС / л. **/.

Съдът коментира двете посочени фактури съвместно, доколкото ответникът е погасил в цялост задълженията по тях с едно платежно нареждане от 16.03.2021г. / л. **/.

Посочените фактури са заплатени от ответника след иницииране на исковия процес / исковата молба е подадена в съда на 10.03.2021г. /, поради което и с поведението си ответникът е дал повод за образуване на исковото производство досежно двете фактури. По отношение на претенцията за забава – и за двете фактури са представени заявките за транспорт / л. ** и л. **/, като в заявката касаеща фактурата на стойност 900 лв. е отразено плащане 15 дни след разтоварване, а в заявката, касаеща фактурата на стоност 420 лв. е посочено плащане до 7 дни след представяне на оригинални документи. Предвид това, коректно ищецът определя срокът за забава по Фактура № **********/ *********** г., който е 12.01.2021г.- 09.03.2021г., като за посочения период ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14, 25лв. По отношение на Фактура № ************/ ********* г., периодът на забава е 19.01.2021г.- 09.03.2021г., като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 3 сумата от 5, 83 лв.

Фактура № **************/ ******** г. е на обща стойност 2 933, 75 лв. с ДДС /л. **/. Фактура № ************/ ********** г. е на обща стойност 2 933, 75 лв. с ДДС /л. **/. Съдът коментира двете посочени фактури съвместно, доколкото ответникът е погасил в цялост задълженията по тях с едно платежно нареждане от 02.04.2021г. / л. **/. Посочените две фактури също са заплатени от ответника след иницииране на исковия процес / исковата молба е подадена в съда на 10.03.2021г. /, поради което и с поведението си ответникът е дал повод за образуване на исковото производство досежно двете фактури. По отношение на претенцията за забава – по делото не са представени доказателства да е уговорена конкретна дата за заплащане на превозното възнаграждение, поради което съдът счита за приложима нормата на чл.

303а, ал. 3 ТЗ- ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. От заключението на вещото лице се установи, че ответникът още през м.

***********г. е осчетоводил и двете фактури, поради което е явно и че е бил уведомен за изискуемото задължение още към м.******г. Същевременно, по фактура № **********/ ********** г. и по фактура № ***********/ **********г. ищецът сочи като начална дата на забавата 13.02.2021г. Предвид изложеното и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, именно това следва да бъде прието за начална дата на забавата. Като краен момент на забавата следва да се определи 09.03.2021г. ( денят преди входиране на исковата молба в съда ), тъй като ответникът погасява задълженията по двете фактури едва в хода на процеса, на 02.04.2021г.

Предвид изложеното, досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за фактура № **********/ ********* г. и фактура № ***********/ ***********г., за периода 13.02.2021г.- 09.03.2021г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца мораторна лихва в общ размер от 40, 74 лв. ( по 20, 37 лв. за главницата по всяка от двете фактури ).

Съобразно гореизложеното, от една страна, цялостното погашение на дълга налага разбирането, че ответникът признава главният иск по основание и размер и от друга води до необходимост от отхвърляне на исковите претенции за главница, но поради осъщественото пълно изпълнение на паричното задължение.

По отношение на претенциите за мораторна лихва: претенцията за мораторна лихва върху главницата от 3 168, 44 лева по фактура № ************/*********** г., следва да се уважи за периода от 10.12.2020 г. до 05.02.2021г. и за сумата от 51, 05 лв.

За разликата от 51, 05 лв. до пълния претендиран размер от 79,21 лева и за периода от 06.02.2021 г. до 09.03.2021г., искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.