Решение № 63 от 26.08.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Габрово, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Славена Койчева при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора Ал. Хр. Александров като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224200600163 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба от адв. Л.Ц. от АК – Габрово, в качеството на служебен защитник на подсъдимия М.Т.Т. от гр. Габрово, срещу присъда № 41 от 04.07.2022 г. по НОХД № 242/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово.

С атакуваната присъда подсъдимият М.Т.Т. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от м. април до началото на м. юли 2021 г., в гр. Габрово, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – велосипед „***” на стойност 522,00 лева, собственост на Д.Р.Р. от с. Г., общ. Габрово - престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, като на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го е осъдил на девет месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда подсъдимият М.Т.Т. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през м. юли 2021 г., в гр. Габрово, при условията на повторност и в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у В.Д.Р. от с. Г., общ. Габрово, че ще му предаде велосипед, собственост на Х.А.И. от гр. Габрово, с което му причинил имотна вреда в размер на 300 лева 1 престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия М.Т.Т. е определено едно общо по-тежко наказание измежду наложените му с присъдата в размер на девет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е постановено при изпълнение на определеното общо наказание да се приспадне времето, през което спрямо подсъдимия М.Т.Т. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като един задържане да се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.

Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение спрямо М.Т.Т. отложеното му с определение № 260003/17.09.2020 г. по ЧНД № 734/2020 г. по описа на РС – Габрово, в сила от 03.10.2020 г., наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал. 1, т. 2, б. „в” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С присъдата, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият М.Т.Т. е осъден да заплати на Д.Р.Р. от с. Г., общ. Габрово сумата от 472 лева, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.07.2021 г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно претендираните 522 лева гражданският иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Със същата присъда, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимият М.Т.Т. е осъден да заплати на В.Д.Р. от с. Г., общ. Габрово сумата от 300 лева, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 31.07.2021 г., до окончателното им изплащане.

Подсъдимият Т. е осъден да заплати по сметка на РС - Габрово държавна такса върху уважените граждански искове в размер на общо 100 лева. Постановено е приложеното веществено доказателство – 1 бр. оптичен диск, да остане на съхранение по делото.

С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Т. е осъден да заплати на всеки от частните обвинители и граждански ищци Д.Р. и В.Р. по 400 лева, представляващи направени от тях разноски за повереник.

С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Т. е осъден да заплати в полза на държавата разноските по делото, както следва: по сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 105,40 лева и по сметка на РС - Габрово направените в съдебната фаза разноски в размер на 20 2 лева, както и по 5 лева държавна такса в полза на РС – Габрово в случай на служебно издаване на изпълнителни листи.

В депозираната от защитника въззивна жалба се излага, че присъдата е неправилна, тъй като не са приложени законите, които е трябвало да се приложат, поради което наложеното наказание е явно несправедливо. Защитникът счита, че и двете престъпления съставляват маловажни случаи – налице са незначителни вредни последици и смекчаващи отговорността обстоятелства, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид; налице са отношения на приятели и ако подсъдимият е проявил недобросъвестност, това не може да се сравни с обикновените случаи на измама и обсебване; касае се за суми в минимален размер, като 300 лева не могат за обосноват повторност при измамата; подсъдимият е бил само на 21 години. Във въззивната жалба се претендира за изменение на присъдата, като се приеме, че се касае за маловажни случаи по чл. 206, ал. 5 от НК и по чл. 209, ал. 3 от НК и по тези текстове се определи наказание пробация.

В съдебно заседание пред настоящия състав въззивната жалба се поддържа от подсъдимия Т. и защитника му адв. Ц. по изложените в нея съображения. По съществото на делото защитникът навежда и нов аргумент срещу присъдата, като обосновава съждение за наличие на гражданско-правни отношения във връзка с деянието, квалифицирано като обсебване. Подсъдимият Т. изразява съгласие с позицията на своя защитник. В последната си дума отправя искане наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде заменено с пробация.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Счита, че присъдата е правилна, законосъобразна и обосновано, поради което следва да се потвърди.

Частните обвинители и граждански ищци Д.Р. и В.Р., редовно призовани, не се явяват и не се представляват пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за обжалването му.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички относими доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия М.Т.; показанията на свидетелите Д.Р., В.Р., 3

Н.Т. и Х.И.; писмените доказателства, имащи отношение към предмета на доказване – копие на гаранционна карта и касов бон от 01.08.2020 г.; фото снимки на велосипед; фактура № 22/14.12.2020 г. и протокол за доброволно предаване от дата 14.10.2021; протоколи за оглед на веществени доказателства; заключение по съдебно-оценъчна експертиза; протокол за доброволно предаване от 19.11.2021 г. от Д.Р.; протокол за доброволно предаване от 18.11.2021 г. от Х.А.И.; 2 броя приемо-предавателен протокол от 04.02.2022 г. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по основните моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:

Подсъдимият М.Т.Т. е роден на *** г. в гр. Габрово. Живее в гр. Габрово.

Същият е със средно образование. Осъждан е.

С присъда № 233/17.06.2020 г. по НОХД № 1224/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, влязла в сила от 03.07.2020 г., подсъдимият М.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.

26, ал. 1 от НК, за което и при приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

Видно от копие от гаранционна карта и от фискален бон, на 01.08.2020 г. съпругата на пострадалия Д.Р. закупила зелен на цвят велосипед марка „***”.

Свидетелят Д.Р. предоставил ползването на велосипеда на своя син – свидетелят В.Р., който го държал в гаража на къщата им в с. Г., общ. Габрово.

Подсъдимият М.Т. и свидетелят В.Р. се познавали. На неустановена дата през м. април 2021 г. подсъдимият помолил посочения свидетел да му даде за временно ползване велосипеда си марка „***“. В.Р. се съгласил и му дал вещта. Уговорката между тях била Т. да ползва велосипеда за срок от около две седмици, след което да го върне. След изтичането на този срок М.Т. не върнал вещта, а на запитване от страна на В.Р. кога ще му предаде обратно колелото, му заявил, че ще стори това след около 10 дни. След изтичане на допълнителния срок свидетелят В.Р. отново се заинтересувал за велосипеда си, като тогава подсъдимият му казал, че същият бил откраднат в гр. П..

Междувременно Т. боядисал в черен цвят рамката на велосипеда и на неустановен ден в началото на м. юли 2021 г. го заменил за персоналния компютър на свидетеля Х.И..

На свидетеля И. обяснил, че преди това е закупил колелото от свидетеля В.Р..

Същевременно свидетелят Д.Р. установил липсата на велосипеда и след като разбрал от сина си причината за това, потърсил М.Т.. В телефонен разговор подсъдимият поел ангажимент пред Д.Р. да му заплати обезщетение в размер на 600 лева за велосипеда, 4 като уговорката между двамата била парите да бъдат предадени на свидетеля В.Р..

Въпреки постигнатото споразумение обаче подсъдимият дал на свидетеля В.Р. единствено сумата от 50 лева, след което прекъснал всякакъв контакт както с него, така и с баща му, което провокирало последния да подаде жалба в РУ – Габрово. В същия период от време, при проведена среща в гр. Габрово, на която присъствал и подсъдимият, свидетелят Н.Т., по неустановена по делото причина, предал на В.Р. сумата от 500 лева.

В края на м. юни 2021 г. свидетелят Х.И. се уговорил със свидетеля В.Р. да му продаде своя велосипед марка „***”, жълт на цвят, за сумата от 300 лева, за която договореност научил и подсъдимият, който познавал и двамата. На неустановен ден в началото на м. юли 2021 г. М.Т. и свидетелят Х.И. тръгнали към дома на В.Р. в с. Г., общ. Габрово, за да му предадат посочения велосипед. Преди да достигнат до дома на свидетеля В.Р., в с. П., общ. Габрово подсъдимият казал на свидетеля Х.И. да го изчака пред местния магазин, докато той отиде до с. Г., за да предаде велосипеда и да вземе парите от продажбата му. Малко по-късно М.Т. се срещнал с В.Р. пред дома на последния, като при проведения разговор му казал, че свидетелят Х.И. е зает и не може да дойде, както и че го е ангажирал да получи уговорената продажна цена.

Пострадалият В.Р. се доверил на съобщеното му от подсъдимия и му дал сумата от 300 лева с уговорката след като ги даде на свидетеля Х.И., малко по-късно да му предаде и самия велосипед. След като взел дадените му пари, М.Т. се върнал при свидетеля Х.И., който го чакал в с. П., и първоначално му заявил, че В.Р. се е отказал да закупи велосипеда, а малко по-късно признал пред него, че всъщност е измамил В.Р., за да получи сумата от 300 лева. Впоследствие Х.И. се свързал с пострадалия В.Р. и му обяснил, че не е получавал от Т. пари за колелото си и че последният го е заблудил.

Според заключението на съдебно-оценъчната експертиза, което не е оспорено от страните по делото и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно изготвено, стойността на процесния велосипед марка „***” към м. юли 2021 г. е 522 лева.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.