Решение № 13631 от 08.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13631 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И. като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110130156 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Л. Й. срещу П. Ц. С.. Препис от исковата молба и приложенията към нея е изпратен на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор. В срока за отговор са подадени и насрещни искове.

Ищцата извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че е собственик на следния недвижим имот, находящ се в ****, а именно – жилищна сграда, пета категория, със застроена площ от 73,66 кв. и РЗП 121,89 кв.м., състояща се от два етажа, която сграда съгласно КККР на гр. Б. представлява сграда с идентификатор *****.****.****.* с адрес: ****, с предназначение жилищна сградаеднофамилна, брой етажи: 2, изградена съгласно Разрешение за строеж № **/11.07.2014 г. на Гл. архитект на СО в поземлен имот с идентификатор *****.****.****, находящ се в ****, с площ от 781 кв.м., квартал *, парцел XI, съставляващ УПИ XI-*** по плана на вилна зона гр. Б..

Ищцата сочи, че е единствен законен наследник на лицето Л.Й.В, починал на 04.10.2024 г., като в наследството му се включвала гореописаната жилищна сграда, която приживе бил построил лично и със собствени средства, съгласно издаденото му разрешение за строеж.

Твърди, че на 21.02.2017 г. наследодателят на ищцата продал на ответника притежаваното от него право на собственост върху имот с идентификатор *****.****.****, в който била построена гореописаната жилищна сграда, за продажна цена в размер на 8305 лева, която сума била платена от купувача на продавача изцяло преди датата на подписване на договора за покупко-продажба. Твърди, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба изграждането на жилищната сграда било достигнало до степен на завършеност „груб строеж“. Ответникът обаче считал, че с договора и по силата на приращението е изключителен собственик и на постройката, построена в поземления имот, като след смъртта на прехвърлителя ответникът бил завладял и упражнявал фактическата власт върху построената в същия имот жилищна сграда, което продължавало и към момента на завеждане на исковата 1 молба и не допускал ищцата в имота.

Излага твърдения, че наследодателят непосредствено преди смъртта си е споделял с ответника общо домакинство, като Л.В бил в изключително влошено здравословно състояние, което не му позволило да завърши административната процедура по въвеждане в експлоатация на построената от него сграда, макар същата да е била построена и в готовност за обитаване и ползване значителен период от време преди това. Твърди, че по времето, през което Л.В бил в отделение по Медицинска онкология за провеждане на лечение ответникът заявил пред столичната администрация заявление за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа.

Излага съображения, че с процесния договор за покупко-продажба наследодателя на ищцата – Л.В, прехвърлил на ответника единствено правото на собственост върху описания в нотариалния акт поземлен имот, доколкото не била изразена воля за прехвърляне на изградената в имота постройка, поради което по наследство ищцата е станала собственик на построената в имота еднофамилна къща.

По изложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ищцата е собственик на следния имот, находящ се в ****, представляващ жилищна сграда, пета категория, със застроена площ от 73,66 кв.м., с РЗП 121,89 кв.м., която сграда съгласно КККР на гр. Б. представлява сграда с идентификатор *****.****.****.*, изградена съгласно Разрешение за строеж № **/11.07.2014 г. на Гл. архитект на СО в поземлен имот с идентификатор *****.****.****, находящ се в ****, с площ от 781 кв.м., квартал *, парцел XI, съставляващ УПИ XI-*** по плана на вилна зона гр. Б., както и да осъди ответника да предаде на ищцата владението върху посочения имот. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага твърдения, че с покойния Л.В били в много близки отношения, като на баща и син, въпреки че нямали биологична връзка. Твърди, че от представения нотариален акт се установявало, че действителната воля на прехвърлителя била да се прехвърлят всички подобрения и приращения, направени в имота, което предвид обстоятелството, че към онзи момент процесната сграда не е била построена до етап „груб строеж“, означавало прехвърляне и на започнатата сграда. Твърди, че всички средства за построяването и дейностите по организирането на изграждането на сградата били осигурени само и единствено от него, в качеството му на собственик, за какъвто самият ответник се е възприемал, а за такъв го приемал и покойният Л.В. Към момента на договора за покупко-продажба не бил налице самостоятелен обект на собственост, който да бъде индивидуализиран, тъй като къщата била изградена впоследствие изцяло със средства на ответника. Поради тази причина и продажната цена на имота била в размер на данъчната оценка. Фактът, че прехвърлителят си бил запазил правото на ползване, било доказателство, че действителната воля била започнатият строеж, в качеството му на приращение, да премине в собственост на ответника, заедно с поземления имот. Позовава се на съдебна практика относно придобиване на подобрения и сгради върху земята, когато същите не са изключени изрично като предмет на сделката, като сочи, че в случая започнатият строеж не е изключен като предмет на сделката, а напротив – изрично е посочен в договора, в който се сочи, че имотът се продава заедно с всички подобрения и приращения.

В условията на евентуалност, ответникът сочи, че е придобил процесната сграда по давност, доколкото я е владял въз основа на договора за покупко-продажба от края на 2018 г. (когато къщата вече била построена) до настоящия момент със знанието и 2 съгласието на Л.В, който е възприемал себе си като ползвател на обитавания от него първи етаж от къщата въз основа на учреденото право на ползване. В условията на евентуалност, в случай че съдът не възприеме твърдението за осъществено давностно владение за целия имот, ответникът сочи, че е станал собственик на втория етаж от къщата, който представлявал самостоятелен обект на собственост, състоящ се от дневна с кухненски бокс и кът за хранене, спалня, баня и антре въз основа на давностно владение за периода от края на 2018 г. до 2024 г. Сочи, че за целия период от построяване на къщата никой освен него не е имал достъп до втория етаж на къщата, като само и единствено той е имал ключ за входната врата. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.

Въз основа на гореизложените съображения също така ответникът предявява насрещен иск, като моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът е собственик на следния недвижим имот, представляващ жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор *****.****.****.*, брой етажи: 2, със застроена площ от 76 кв.м., с адрес: ****, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.****.****, находящ се в ****, с площ от 781 кв.м., квартал *, парцел XI, съставляващ УПИ XI-*** по плана на вилна зона гр. Б.. При условията на евентуалност в случай че съдът отхвърли главния насрещен иск, ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът е собственик на втория етаж от процесната еднофамилна жилищна сграда, подробно индивидуализиарана по-горе, който етаж представлявал самостоятелен обект на собственост. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск от ответницата по насрещния иск – Д. Л. Й., с който оспорва предявения иск. Отново излага съображения относно обема на прехвърлените права с договора за покупко-продажба от 2017 г., като сочи съдебна практика във връзка с предложеното от нея тълкуване на договора.

Оспорва ответникът да е владял къщата от края на 2018 г., като твърди, че ответникът е можел да установи владение върху процесния имот с намерение за своене едва след смъртта на лицето Л.В. Оспорва ответникът да е осъществявал фактическа власт с намерение за своене със знанието и съгласието на Л.В. По изложените съображения моли съда да отхвърли насрещните искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Изложените от страните фактически твърдения и формулираните петитуми дават основание на съда да намери, че е сезиран с първоначален иск с правно основание чл.

108 ЗС и насрещни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Като доказателство е представено удостоверение за наследници №*****-********/07.10.2024 г. за лицето Л.Й.В, от което се установява, че лицето е починало на 04.10.2204 г., като същият е оставил за свой единствен наследник дъщеря си Д. Л. Й. – ищца по делото.

Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** том I , дело № ** от 2017 г. от 21.02.2017 г. на нотариус Р.Д, с по силата на който Л.Й.В продава на П. Ц. С. следния свой собствен недвижим имот, придобит по дарение, а именно: поземлен имот с идентификатор *****.****.****, находящ се в ****, с площ от 781 кв.м., номер по предходен план №***, парцел XI, представляващ съобразно документ за собственост празно дворно място, съставляващо УПИ XI-***, заедно с всички подобрения и приращения направени в имота, подробно описан по-горе в нотариалния акт за продажна цена от 8305 лева. Съгласно т. I I от нотариалния акт продавачът си запазва правото на ползване върху продавания имот пожизнено и 3 безвъзмездно докато е жив.

Представено е и разрешение за строеж влязло в сила на 31.07.2014 г., издадено от главния архитект на район „Б.“, с което на Л.Й.В се разрешава да извърши строеж V-та категория в ПИ с идентификатор *****.***.****, съставляващ УПИ XI-***, както и удостоверение за въвеждане в експлоатация №1014/14.09.2023 г. за въвеждането в експлоатация на процесната къща с идентификатор *****.***.****.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор *****.***.****.

За установяване на релевантни по делото обстоятелства е изслушано заключение по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, което като компетентно и обективно дадено съдът намира, че следва да бъде кредитирано. Съгласно експерта, сграда с идентификатор *****.***.****.1 е завършена към 25.03.2022 г., когато е съставен акт обр.15 и е въведена в експлоатация на 14.09.2023 г. Съгласно извършената от вещото лице справка в НАГ се установява, че се съхранява окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 ЗУТ, изготвен от „Ласто 14“ ЕООД – лицето упражняващо технически надзор, както и технически паспорт на сградата, заверен от район „Б.“ на 18.04.2023 г. Съгласно експертизата, в текста на окончателния доклад по чл. 168 ЗУТ е описан акт за приемане на конструкцията на сградата от 16.10.2018 г., в приложенията е наличен акт обр. 14 от 05.08.2018 г. Приложен е и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 25.03.2022 г. При справка в район „Б.“ се установява, че няма издадено удостоверение по чл. 181 ЗУТ за установяване на „груб строеж“. Наличен е акт за приемане на конструкцията, обр. 14 от 23.02.2017 г.

Съгласно заключението в сградата с идентификатор *****.***.****.1 има два жилищни етажа със самостоятелни входове, като всеки от етажите е със самостоятелно функционално предназначение – за жилище. В сградата има два самостоятелни жилищни обекта. Обектът, разположен на втория етаж, е с по-малка площ и достъпът до него е по еднораменна стълба с голям наклон, допустима за еднофамилни жилищни сгради или за достъп до стопански помещения.

По делото са разпитани и св. С.П и М.Р за ищцовата страна и св. М.З и М.Д за ответната страна.

Св. С.П – майка на ищцата Д. Й., споделя, че през септември месец 2014 г. преди да замине за Англия се срещнала с Л. и с него коментирали фасадата на сградата, как да изглежда, какъв цвят да бъде. Сочи, че тя (свидетелят) и Д. харесвали цвят пепел от рози, а той харесвал жълто-кафеникавите. Твърди, че през 2015 г. се прибрала във ваканция и тогава къщата била абсолютно готова. Сочи, че посещавала къщата през 2014 г. по време на строежа, а през 2015 г. свекървата на свидетеля живяла там и Л. я гледал, а свидетелят и Д. я посещавали поне три пъти през това време. Дъщеря й не изразявала намерение да влиза във владение на къщата докато баща й бил жив, ходела му само на гости. На самото погребение ищцата попитала П. дали ще има някакъв достъп до къщата и той казал, че няма да има и че трябвало да говори с майка му. Тричетири дни след погребението на Л. взели удостоверение за наследници и отишли в Б. при майката на П.. Сочи, че срещата била неприятна, било им казано (на майката на П.), че документът няма да им бъде даден, защото няма основание да им бъде даван.