Решение № 982 от 11.12.2023, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 982

Хасково, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ПЕНКА

КОСТОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

БИЛЯНА

ИКОНОМОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 447 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от

АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на

„Е. С.“ ЕООД, ЕИК : *********, представлявано от управителя М.

Ш., подадена чрез пълномощник, против Решение № 65 от 06.03.2023 г., постановено по АНД № 852/2022 г. по описа на Районен съд - С..

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното наказателно постановление и потвърждаващото го съдебно решение са неправилни и незаконосъобразни. По делото било представено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 24.06.2022 г. по досъдебно производство № 263/2022 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция” гр.П. при ОДМВР - П., по което било повдигнато обвинение на управителя М. П. Ш. за дейността на дружеството и основание чл. 33 от ЗАНН било поискано прекратяване поради наличие на образувано наказателно производство от общ характер. В своето решение районният съд констатирал, че липсва идентичност на субекта, а дори и да се приемело, че такава е налице, то не било налице приключило наказателно производство с влязъл в сила съдебен акт. Жалбоподателят оспорва този извод предвид факта, че било наложено наказание на юридическо лице за конкретно престъпление, чието извършване все още не било установено, защото било предмет на неприключило наказателно производство и не съответствало на Рамково решение 2005/212/ПВР и на чл. 49 от ХОПЕС.

В свое решение по Дело С-203/21 по преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд - Б. , Съдът на Европейския съюз с решение от 10.11.2022 г. постановил, че правната уредба в чл. 83а и следващите от Закона за административните нарушения и наказания противоречат на Хартата на основните права. Указанията в това решение на Съда на Европейския съюз били ясни и конкретни и в настоящия казус съдът следвало да ги съобрази. Според решението на Европейския съюз, член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябвало да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай, че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено изцяло Решение № 65 от 06.03.2023 г., постановено по АНД № 852/2022 г. по описа на Районен съд - С..

По делото е депозирана молба, с която касаторът поддържа изложеното в жалбата и моли по формулирани въпроси да бъде отправено преюдициално искане до СЕС. В писмени бележки се излагат твърдения за недоказаност от страна на митническите органи на приетата от същите нова митническа стойност. Тази стойност не била платена от дружеството, нито представлявала подлежаща на плащане цена. Това била цената, на която дружеството, което продало на касатора стоките, ги закупило, тоест тази цена не отговаряла на определението на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Не била изследвана приложимата митническа стойност. При неправилно определяне на нова митническа стойност на стоката се следвало и неправилно определяне на суми за досъбиране на мито, ДДС и лихва за забава. Позовава се на практика на СЕС. Допълва, че при липсата на данни за данъчна или митническа измама и наличието на административен акт, който вменява на дружеството същия размер на дължими митни сборове, какъвто е размерът на административната санкция, то било налице непропорционалност, което, като противоречие на европейското право, правело санкцията наложена незаконосъобразна.

Ответникът - ДИРЕКТОР НА ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ МИТНИЦА

П., не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като сочи, че получените отговори от Службата за митническа и гранична защита на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ представляват официални документи, изготвени от лица в кръга на служебните им задължения по установените форма и ред, съгласно Спогодбата между правителството на Република Б. и правителството на САЩ, поради което представляват годни доказателства и обвързват митническите органи, а именно – че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление, са такива, каквито се твърдят. Деянието било доказано по безспорен начин. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения, че не е нарушен принципът ne bid in idem и че не следва да намери приложение решение по дело С-203/21 на СЕС, са изложени в писмен отговор. Твърди, че искането за отправяне на преюдициално запитване било недопустимо.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

С обжалваното съдебно решение

Районен съд – С. е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № BG2022/3000-409/НП от 09.11.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница П. при Агенция „Митници”, в частта, с която на „Е.

С.” ЕООД с ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, представлявано от управителя М. П. Ш., за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в общ размер на 3 006.34 лв. (пункт 1) и е осъдил дружеството да заплати на Агенция „Митници” сумата от 80 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 15.03.2021 г. дружеството-жалбоподател е декларирало пред Митническо бюро - С., с Митническа декларация по официален образец - Единен административен документ (ЕАД) с № 21BG003010024985R1 за допускане за свободно обращение и крайно потребление (внос) употребяван лек автомобил - марка *, модел *, като посочило митническа стойност 1 702.84 лв. и данъчна основа – 1 923.12 лв. Посочените стойности се базирали на документ, в който липсвали подписи на купувач и продавач. Извършена била проверка в рамките на последващ контрол, при която на базата на представените документи по линия на международното сътрудничество, включително документи за извършени плащания, и след съпоставката им, се констатирало, че дружеството е избегнало частично заплащане на мито и ДДС за този автомобил, тъй като декларирало по-ниски митническа стойност и данъчна основа. За така установеното бил издаден АУАН, а впоследствие издадено и наказателно постановление за извършено нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ. В акта и в НП било прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило митническа измама, тъй като декларирало пред митническите органи с ЕАД № 21BG003010024985R1 употребяван лек автомобил - марка *, модел „CLS 550”, като посочило митническа стойност 1 702.84 лв. и данъчна основа – 1 923.12 лв. вместо 11 097.64 лв. за митническа стойност и 12 257.40 лв. за данъчна основа, с което избегнало частично заплащане на мито в размер на 939.48 лв. и на ДДС в размер на 2 066.86 лв.

Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и че актът и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Във връзка с приложението на материалния закон съдът е намерил за правилна дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение, като в тази връзка е изложил подробни доводи по отношение на състава на митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ.

Съдът е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно установяват, че дружеството-жалбоподател е извършило процесното нарушение.

Обсъдено е и приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е отбелязано, че процесното нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай и не може да се квалифицира като такова. За правилно приложена е приета съответната административнонаказателна разпоредба на ЗМ, а индивидуализираното наказание „Имуществена санкция” - за правилно и законосъобразно определено както по вид, така и по размер.

Административен съд – Хасково, след анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и приобщените такива по административната преписка, намира съдебното решение за постановено в противоречие с материалния закон.

Следва да се посочи, че административнонаказателното производство е строго формално и не може да се основава на предположения. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на определено лице може да се осъществи единствено и само ако административнонаказващият орган установи с допустимите, необходими и относими доказателства и доказателствени средства наличието на всички елементи, както от обективна, така и от субективна страна на нарушението. Доколкото процесният случай касае юридическо лице, се приема, че отговорността е обективна, безвиновна, и не се обследва субективната страна на деянието, като последното следва да бъде доказано по безспорен и категоричен начин.

С оспореното НП на дружеството касатор се вменява избягване заплащането на мито и ДДС в пълен размер по отношение на внесен от същото от САЩ на територията на Република Б. пътнически автомобил.

Административнонаказващият орган не е кредитирал представените при вноса документи от страна на жалбоподателя, в това число и договор за покупко – продажба на процесната стока (bill of sale), сключен между „Е. С.“ ЕООД и предходния й собственик (BID`N`DRIVE INC), като е направил извод за деклариране на нереалната стойност по сделката. Административнонаказващият орган е приел за релевантна последната продажна цена на автомобила, тоест това била установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следвало да послужи за определянето на новата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. Този извод е споделен и от районния съд.

В действителност изпратените от службите на САЩ справки са официални документи, но единственият категоричен извод, който може да се направи от тях, е на каква сума предходен собственик на стоката я е закупил. Дали същата стойност е реално платената по сделката между BID`N`DRIVE INC и „Е. С.“ ЕООД цена или подлежащата на плащане такава не би могло да се заключи единствено и само от декларираните от изпращача обстоятелства. До такъв извод не се стига и от събраните в съдебното производство гласни доказателства. Разпитаният в хода на съдебното дирене митнически служител потвърждава, че новата митническа стойност е определена съобразно декларираното от износителя като цена на сделката, която била по-висока от декларираната при допускането на стоките в свободно обращение. В действителност декларираната от износителя сума пред митническите органи на САЩ като стойност на направения износ съвпада и със стойността, на която изпращачът е придобил собственост върху процесния автомобил от по-предишния й собственик, което обстоятелство се установява от приложените по делото писмени доказателства, но същата не може да се възприеме за договорна стойност по процесната сделка. Последната има двустранен характер и е реализирана между „Е. С.“ ЕООД като вносител и купувач на процесния автомобил и дружеството продавач. Следва да се има предвид и, че документи, касаещи сделка по придобиване собствеността на автомобила от износителя/продавача, не обвързват дружеството касатор предвид факта, че то се явява трето неучастващо лице по отношение на тази сделка, сключена преди това от износителя/продавача, и в тази връзка не могат да служат като източник за определяне действителната договорна стойност по процесната сделка в настоящия случай.