Решение № 14484 от 13.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14484 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. САВЧЕВ при участието на секретаря Р. Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело № 20221110101244 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ гр.София, 13.12.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание на тринадесети декември 2022 год. , в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ при секретаря Р. Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1244/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за сумата от 3 714,25 лв. , чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 574,09 лв.

1

Ищецът „,Б твърди, че за периода май 2018 г. – април 2020 г. е доставял топлинна енергия на ответниците М. П. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,. 73, М. Х.

Р., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,. 73 и Д. Х. С., ЕГН:

**********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,. 73, на същия адрес. Твърди, че за този период стойността на потребената от ответниците топлинна енергия възлиза на сумата от 3 714,25 лв. , която сума не е заплатена от ответниците. Твърди, че поради неплащането на сумата ответниците са в забава, като за периода от 15.09.2019 г. – 02.11.2021 г. , размера на обезщетението за забавено плащане възлизал на 574,09 лв.

Предвид гореизложеното, моли да му бъдат присъдени разделно при квоти съответно 2/4 за първия и по 1/4 за втория и третия ответник, сумите в размер на 3 714,25 лв. – стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2018 г. – април 2020 г. , и в размер на 574,09 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2019 г. – 02.11.2021 г.

Ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Моли присъждане на деловодни разноски.

Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „, ,, който не оспорва предявените искове.

Ответниците Р. и С. признават исковете. Ответницата К. оспорва изцяло исковете, чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна облигационна връзка, по която ответника е доставял на ищеца топлинна енергия по следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от 2 приложените под л.л. №№ 42-43 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът обсъжда и документите, приложени под л.л. №№ 14 и 129 от делото, от които е видно, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот при квоти 2/4 за първия и по 1/4 за втория и третия ответник, като се прилагат правилата на чл. 5 и сл. от ЗН.

Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 130-138/, която съдът кредитира, за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 3 787,88 лв.

Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 139-144/ ответниците не са заплатили процесни вземания.

Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи погоре, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 42-43 от делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни.

Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно заседание от 13.12.2022 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответниците топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са налице нарушения.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част, ответниците от една страна, и ищеца от друга, са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за периода май 2018 г. – април 2020 г. ответниците не са заплатили потребена топло-енергия, цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 3 787,88 лв. – повече, от колкото се твърди в исковата молба. Съдът кредитира размера, посочен в СТЕ, защото последната, като прието по делото доказателство, установява факта на доказване по делото – ползвали ли са топлинна енергия ответниците за процесния период и каква е нейната цена.

Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това заключение е изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по изчисляване и отчитане на ползваната от ответника топлоенергия. Воденото счетоводство от ответника не може да бъде доказателство за процесното облигационно отношение във връзка с разпоредбата на чл.

55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха предпоставките на цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено редовно, а така също и двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този смисъл, искът, в частта за главницата, е изцяло основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва за забава, а именно - 15.09.2019 г. – 02.11.2021 г. , ответниците са в забава. Ищецът претендира лихва за забава в размер на 574,09 лв. , но по делото няма достатъчно данни за размера на лихвата. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът в частта за лихвата е изцяло основателен. За да приеме това съдът взема предвид, както приетата по делото главница, така и периода, за който се начислява лихвата.

Както се посочи в обстоятелствената част на решението, съдът прие за установено по делото, че процесния топлоснабден имот е съсобствен на ответниците при квоти 2/4 за първия и по 1/4 за втория и третия ответник. Съдът изложи по-горе съображения за произхода на процесната облигационна връзка, предпоставяна от собствеността на топлоснабдения имот, което налага извода, че всеки от съсобствениците е задължен за съответна на квотата му от съсобствеността част от общо дължимата цена. Ето защо, съдът приема, че ответниците са материално-правно легитимирани да отговаря по предявения срещу тях иск съобразно с квотата си.

4

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 1 052,23 лв. от първия ответник и на по 106,07 лв. от втория и третия ответник, по настоящото производство. При посоченото прилагане на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът възлага депозита по чл. 47, ал. 6 от ГПК и тези за експертизите на първия ответник, доколкото втория и третия ответник са признали исковете с отговора на исковата молба и не са станали причина за посочените разноски.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ответника М. П. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.

73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, 2/4 от сумата 3 714,25 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2018 г. – април 2020 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ответника М. П. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.

73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 2/4 от сумата 574,09 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 2/4 от 3 714,25 лв., за периода 15.09.2019 г. – 02.11.2021 г.

ОСЪЖДА ответника М. П. К., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.

73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1 052,23 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА ответника М. Х. Р., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.

73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, 1/4 от сумата 3 714,25 лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2018 г. – април 2020 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ответника М. Х. Р., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.

73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, 1/4 от сумата 574,09 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 1/4 от 3 714,25 лв., за периода 15.09.2019 г. – 02.11.2021 г.

ОСЪЖДА ответника М. Х. Р., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.

73 да заплати на ищеца „,Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 106,07 лв.

5 деловодни разноски.

ОСЪЖДА ответника Д. Х. С., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „Красна поляна” I,, ,.