Разпореждане № 168435 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 168435 гр. София, 18.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: РАДОС. Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОС. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110157334 по описа за 2024 годИ. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес ревандикационен иск за собственост) Производството е образувано по искова молба с вх. № 304200/27.09.2023 г. от

1. Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,

2. В. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,

3. Р. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,

4. Н. В. Б., роден на 26.08.1945 г. в гр. Враца, гражданин на Република **********с паспорт № */* г.,

5. и В. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. С*, всички чрез процесуален представител адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „* срещу

1. С. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С*,

2. А. С.ЧЕВ Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С*

3. и И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С*, с която са предявени следните искове с правна квалификация:

1. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (ПИ) с 1 идентификатор * по кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. София, с искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния имот, както следва:

1.

1.

В. И. Л. и Р. В. Б. – на 8.11 % ид.ч., на основание покупкопродажба от Столична общИ., в режим на съпружеска имуществена общност (СИО)

Т. К. В. – на 30.72 % ид.ч., на основание наследство П* Ф* В.

Н. В. Б. – на 4.055 % ид.ч., на основание покупко-продажба от Столична общИ.

В. В. Л. – на 4.055 % ид.ч., на основание дарение от З* както и съда да осъди ответниците да предадат владението на ищците на посочените идеални части.

2. осъдителен иск с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС, с който ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетение на ищците, при условие, че не предадат владението върху неправомерно ползваните от тях около 68 кв.м. ид. част от общото дворно място (под формата на външна градИ. на заведението), както следва: на В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а сумата от 1 лев, предявена като частичен иск, при пълна цена на иска от 1 360 лева, от момента за въвеждане на ИМ (27.09.2024 г.) до предаването на владението ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане; на Т. К. В. сумата от 1 лев, предявена като частичен иск, при пълна цена на иска от 1 360 лева, от момента за въвеждане на ИМ (27.09.2024 г.) до предаването на владението, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане; на Н. В. Б. сумата от 1 лев, предявена като частичен иск, при пълна цена на иска от 1 360 лева, от момента за въвеждане на ИМ (27.09.2024 г.) до предаването на владението, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното изплащане; на В. В. Л. сумата от 1 лев, предявена като частичен иск, при пълна цена на иска от 1 360 лева, от момента за въвеждане на ИМ (27.09.2024 г.) до предаването на владението, ведно със законната лихва върху сумата до 2 окончателното изплащане;

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на идеални части от урегулиран поземлен имот (УПИ) с идентификатор *, при квоти, както следва: ищците В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици в режим на СИО на 8.11 % ид. ч., ищецът Т. К. В. е собственик на 30.72 % ид. ч., ищецът Н. В. Б. на 4.055 % ид. ч. и ищецът В. В. Л. на 4.055 % ид. ч.

Твърди се, че ищците са учредили на „Б* АД право на строеж за имота с нотариален акт № 100, том. V, peг. № 8111, дело № 714/21.04.2016 г. за самостоятелни обекти в новостроящата се сграда.

Твърди се, че впоследствие ищците установили, че посоченото дружество е прехвърлило на ответниците с нотариален акт № *, том. VIII, peг.

№ *, дело № 1123/19.06.2017 г., освен собствеността върху обектите: заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м., така и 2.87 % ид. ч. от терена и тераса с площ от 68.71 кв. м. Посочва се, че сградата била въведена в експлоатация на 05.12.2019 г.

Твърди се, че ответниците се опитват да обсебят дворното място, твърдейки, че са го закупили от дружеството, построило сградата - „Б* АД, въпреки че това дружество не е било собственик на дворното място и поради това за него не е налице право да продава посоченото дворно място.

Молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на идеални части от процесния имот, както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху гореописания имот на ищците

С исковата молба канят ответниците да предадат владението върху неправомерното ползваните от тях 68 кв. м. (под форма на външна градИ. на заведението) идеални части от общото дворно място, като в противен случай претендират обезщетение, което оценяват на 680 евро месечно – общо за всички ищци.

Формулиран е и петитум, както следва „да бъдат осъдени ответниците 3 да заплатят на ищците общо сумата от 1 лев, предявена като частичен иск, при пълна цена на иска от 1 360 лева, от момента на въвеждане на ИМ до окончателното й заплащане“.

Претендират разноски в производството.

С допълнителна молба с вх. № 365721/13.11.2024 г. ищецът уточнява иска си. Уточнява, че иска да бъдат признати за собственици на идеални части от терена, върху който е построена сградата, а не реални част от обекта.

Посочва, че В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а са собственици на имота, на основание покупко-продажба от СИ, придобито в режим на СИО. Т. К. В. – на основание наследство от съпруга П* Ф* В.; Н. В. Б. - на основание покупкопродажба от СО; В. В. Л. – на основание дарение от З*;

Ищците уточняват, че не претендират да са собственици на реална част от заведение за бързо хранене № 1, а единствено от терена, представляващ УПИ с идентификатор *, като твърдят, че описаната в Нотариалния акт на ответниците „тераса” не съществува. В построената сграда няма такъв обект, а същата представлява незаконно присвояване на терена (незастроената част от дворното място). Ако в обекта имаше постройка „тераса”, това би означавало, че плътността на застрояване е около 95 %, вместо допустимите 60 %, респ. строежът в тази си част, би бил незаконен.

Моли съда да удължи срока за отстраняване на нередовности.

По отношение на иска чл.31 ЗС, ищците претендират обезщетение за недопускането им от страна на ответниците, респ. невъзможността да ползват дворното място, което последните са „усвоили” и ползват като градИ. към заведението. Солидарността е само по отношение на В. И. Л. и Р. В. Б.а - Л.а Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор от 04.05.2000 г. с приложение; 2.

Заповед от 05.05.2015 г.; 3. Нотариален акт № 144 от 1930 г.; 4.

Нотариален акт № 98 от 1965 г.; 5. Нотариален акт № 92 от 1985 г.; 6.

Завещание от 05.06.1979 г.; 7. Удостоверение за наследници от 07.09.2016 г.;

8. Нотариален акт № 97 от 2016 г.; 9. Нотариален акт № 100 от 2016 г.; 10.

Нотариален акт № * от 2017 г.; 11. Разрешение за ползване; 12.

Кадастрална скица;13. Данъчна оценка.

Молят да се допусне назначаване на Съдебно-техническа експертиза 4

(СТЕ), като вещото лице да отговори на следните въпроси: 1.Дали процесните площи представляват „тераса” на заведение или са дворното място на сградата, дали т. нар. „тераса” засяга незастроената площ от недвижимия имот и дали при нейното съществуване са изпълнени параметрите за озеленяване и изобщо дали обособяването на такава противоречи на закона и строителните разпоредби.

Молят да се допусне назначаване на Съдебно-оценителна експертиза (СТЕ), като вещото лице да отговори на следния въпрос: Да даде заключение за размера на пазарния наем на процесните 68 кв. м. от дворното място, които се ползват в момента от ответниците, към който наем се приравнява размерът на присъжданите обезщетения.

Моли ВЛ да изчисли размера на обезщетението, дължимо на всеки един от ищците, на база техните квоти от притежанието на идеалните части от терена.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По процесуалното представителство

Ищците се представляват от адв. Б. Г. М., САК, със съдебен адрес: гр.

София, ул. „*, което пълномощно важи за всички инстанции (л. 4 от делото).

Ответниците на този етап не се представляват.

По държавната такса

По иска с правно основание по чл. 108 ЗС:

При иск, касаещ право на собственост върху идеални части от процесния имот, цената на иска се определя съобразно данъчната оценка на претендираните от ищците идеални части от имота. Съобразно приетото в Определение № 83/29.01.2009 г. на САС по ч. гр. д. № 137/2009 г., ГК, 1-ви състав, влязло в сила /определението не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 340/22.06.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2009 г./ и в Определение № 110 от 27.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1655/2014 г., II г. о., ГК.

Данъчната оценка на УПИ с идентификатор * е 53539.20 лева, съгласно Удостоверение по чл.3, ал.1 ЗМДТ с изх. № 7224034369/16.05.2024 г.

5

На този етап няма актуална данъчна оценка за прилежащата част към недвижим имот - заведение за бързо хранене № 1, с площ от 110.94 кв. м. – тераса с площ от 68.71 кв.м.

Липсват доказателства за плащането на дължимата държавна такса, която е която е 1 % от цената на иска, който се определя съобразно данъчната оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от ПИ с идентификатор * (в случай че претендират да са собственици на идеални части от ПИ с идентификатор *), или съобразно данъчната оценка на сбора на претендираните от ищците идеални части от прилежащата към недвижим имот – тераса с площ от 68.71 кв.м. (в случай че претендират да са собственици на прилежаща част към недвижим имот – тераса).

Данъчната оценка на терена е 53 539.20 лева. Площта му е 650 кв. м.

Площта на спорната „тераса” е 68.71 кв. м., тоест, данъчната оценка е 6

188.05 лева (68.71/650 х 53 539.20). Държавната таса е 61.88 лева (1 % от 6 188.05).