Решение № 1511 от 14.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1511 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100512044 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 2005067 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д. № 64644/2020 г., по описа на СРС, 169 състав, са отхвърлени предявените от „М.К.“ ЕООД срещу В. И. К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 8234 лв., представляваща 40-месечни вноски, всяка в размер на 205,85 лв. с ДДС за периода от 01.06.2015 г. до 01.10.2018 г., както и лихва за забава върху нея в размер на 1161,72 лв. за периода от 08.06.2017 г. до 07.06.2020 г., дължими за апартамент № 24; сумата от 5394,60 лв., представляваща 45-месечни вноски, всяка в размер на 119,85 лв. с ДДС за периода от 01.06.2015 г. до 01.03.2019 г., както и лихва за забава върху нея в размер на 676,53 лв. за периода от 08.06.2017 г. до 07.06.2020 г., дължима за апартамент № 25; сумата от 5278,56 лв., представляваща 48-месечни вноски, всяка в размер на 109,97 лв. с ДДС за периода от 01.06.2015 г. до 01.05.2019 г., както и лихва за забава върху нея в размер на 573,07 лв. за периода от 08.06.2017 г. до 07.06.2020 г., дължими за апартамент № 26, както и сумата от 2304 лв. – съдебно деловодни разноски.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от „М.К.“ ЕООД, в която се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при погрешно анализиране на доказателствата и необосновано. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е взел предвид представените писмени доказателства и ССчЕ, от които се установявало, че всички дейности по поддръжка на комплекса са извършвани от ищеца. В тази връзка се сочи, че с решение на ОСЕС от 02.05.2011 г. „М.К.“ ЕООД е избрано да управлява, стопанисва и осъществява поддръжка на общите части в комплекс „Макси“, находящ се в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, гр.

Варна, като на същото общо събрание е решение за заплащане на такса за поддръжка в размер на 0,875 евро без ДДС с левова равностойност 1, 71 лв. без ДДС на 1 кв. м., изчислена за притежавания от всеки имот на база притежаваната от всеки етажен собственик площ на обекта и дължима ежемесечно. Твърди се, че между страните е възникнало валидно 1 облигационно правоотношение по ненаименован договор, съдържащ белезите на договор за изработка и на договор за поръчка. За процесния период ответникът не е заплащал дължимата такса за поддръжка на общи части съгласно взетото решение на ЕС. Неправилни били и изводите на състава на СРС, че след като ищецът не е издавал фактури за претендираните вземания е „недоказано осъществено задължение от страна на ищеца“, тъй като от начина, по който се води счетоводната отчетност на дружеството, не може да се направи извод за изпълнение на задълженията по договор за поддръжка на общите части.

Поддържа се, че съдът не е съобразил и решение по гр.д. № 64645/2020 г. на СРС, 89 г., както и решение от 04.08.2021 г. по гр.д. № 20020/2019 г. на РС-Варна, потвърдено с решение от 30.11.2021 г. по в.гр.д. № 2461/2021 г. на ОС-Варна, с които други етажни собственици са осъдени да заплатят на ищеца суми във връзка с управление и поддръжка, произтичащи от същото решение на общото събрание на етажните собственици от 02.05.2011 г. По изложените съображения е отправено искане до въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго,с което да уважи предявените искове.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. И. К., с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва се, че в производството пред СРС ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е изпълнил задълженията си по договора за поддръжка и управление от 2011 г., въпреки изричните указания на съда, че ищецът „не сочи доказателства за изпълнение на задълженията си през процесния период“.

При условията на евентуалност се релевира възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми. Моли се съда да потвърди първоинстанционното решение и да отхвърли въззивната жалба. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение / ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните през процесния период, по силата на която ищецът е извършвал уговорените дейности по поддръжка на общите части на ЕС в сградата, в която се намират процесните самостоятелни обекти, собственост на ответника, а за последният е възникнало задължение за заплащане на уговореното възнаграждение в претендирания размер.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на ответника в забава.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

2

Страните по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за продажба на вещно право на строеж № 13, том 3, рег. № 5592, дело 340/2007 г., се установява, че ответникът е собственик на процесните недвижими имоти, а именно: апартамент № 24, находящ се на четвърти етаж, със застроена площ 87,18 кв. м., състоящ се от: входно антре, баня – тоалет, склад, кабинет, стая, дневна с кухненски бокс и две тераси, както и 4,103 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 13,14 кв. м. ид. ч, както и 4,103% ид. ч. от правото на строеж; апартамент № 25, находящ се на четвърти етаж, със застроена площ 50,40 кв. м., състоящ се от: входно антре, баня – тоалет, склад, стая, дневна с кухненски бокс и тераса, както и 2,504 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 8,02 кв. м. ид. ч, както и 2,504 % ид. ч. от правото на строеж; апартамент № 26, находящ се на четвърти етаж, със застроена площ 46,23 кв. м., състоящ се от: входно антре, баня – тоалет, склад, стая, дневна с кухненски бокс и тераса, както и 2,297 % ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 7,36 кв. м. ид. ч, както и 2,297 % ид. ч. от правото на строеж.

От протокол от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „*******, комплекс „ Макси“, се установява, че на 02.05.2011 г. общото събрание е избрало за управител на ЕС дружество „М.К.“ ЕООД (решение № 2 от протокола). По т. 3 от дневния ред е взето решение за възлагане на домоуправителя „М.К.“ ЕООД да извършва всички дейности по поддръжка на общите части на комплекс „Макси“ срещу възнаграждение от 0,875 евро (без включен ДДС) или левова равностойност 1, 71 лв.

(без включен ДДС) за 1 кв. м. от притежаваната от всеки етажен собственик площ на обект в сградата, която сума се дължи ежемесечно от всеки етажен собственик, независимо дали обекта се обитава или не.

От приетия по делото договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс от 02.05.2011 г., се установява, че между етажните собственици в жилищна сграда в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „*******, комплекс „Макси“, представлявани от управителя „М.К.“ ЕООД и „М.К.“ ЕООД, по силата на който етажните собственици в жилищна сграда са възложили на ищцовото дружество да извършва поддръжка и управление на жилищна сграда в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „*******, комплекс „ Макси“, с цел осигуряване безопасност на имуществото на неговите собственици и правилно стопанисване на имота, като със свои усилия и персонал, включително чрез възлагане работа на подизпълнител, извършва поддържане на общите части на дворно място и сградата построена в него, съгласно решение на ОСЕС, взето на 02.05.2011 г., а именно: организиране на вътрешния ред в сградата, общите части, експлоатация на съоръженията и охранителната система на комплекса; техническо поддържане на общите инсталации и съоръжения в сградата и подземен паркинг, другите общи части, площадките, паркинга, зелените площи и басейна; представителство на собствениците пред организациите, доставящи режийни услуги поддръжка на асансьора в сградата; организиране и поддържане на 24-часова охрана на комплекса; пропускателен режим и видео-наблюдение. Срещу изпълнение на възложеното, всеки един от етажните собственици – възложител, се задължава да заплаща на изпълнителя такса в размер на 0,875 евро (без включен ДДС) или левова равностойност 1, 71 лв. (без включен ДДС) за 1 кв. м. от притежаваната от всеки етажен собственик площ на обект в сградата, която сума се дължи ежемесечно от всеки етажен собственик, независимо дали обекта се обитава или не. Според чл. 13 договорът се сключва за срок до вземане на ново решение от Общото събрание на Етажните собственици по реда на ЗУЕС.

По делото е представен протокол от проведено общо събрание на собствениците на обекти в града в режим на етажна собственост в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул. „*******, комплекс „Макси“ от 25.02.2019 г., съгласно който етажните собственици са взели решение за прекратява правомощията на досегашния управител и прекратяване на договорите с „М.К.“ ЕООД.

Представен е и протокол от проведено общо събрание на собствениците на обекти в града в режим на етажна собственост в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, ул.

„******* от 22.02.2021 г., съгласно който „М.К.“ ЕООД, представлявано от В.Х. е избрано за управител на ЕС.

3

От съвкупния анализ на посочените писмени доказателства, съдът намира за установено по делото, че между ищцовото дружество и ответника В. К., в качеството му на собственик на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на ЕС, е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е поел задължения във връзка с организационното, техническото и административно управление на общите части на сградата, срещу насрещното задължение на ответника да заплаща ежемесечно по 1,71 лв. без ДДС за 1 кв.м. от притежаваната от него площ от всеки обект в сградата, чийто собственик е, независимо дали ползва този обект.

Не се установява обаче втората предпоставка за уважаване на предявения иск – изпълнение от страна на ищцовото дружество на възложените му с договора от 02.05.2011 г. задължения за поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС.

С определение от 27.08.2021 г. съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е разпределил доказателствената тежест за правнорелевантните за спора факти, като на основание чл. чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства за изпълнение на задълженията си през процесния период и за изпадане на ответника в забава. От страна на ищеца обаче не са ангажирани никакви доказателства – писмени или гласни такива, че ищецът е изпълнявал възложените му дейности съгласно договора за поддръжка и управление. От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС съдебносчетоводна експертиза, се установява, че по счетоводни данни в счетоводството на ищеца, не е осчетоводен приход от ответника и не е начисляван ДДС за претендираните от ищеца сума, тъй като за същите са издавани само проформа-фактури, не са осчетоводявани вземания от клиент – задължения на ответника, не са включвани в дневни за продажби и справка-декларациите по ЗДДС и ищецът не е ползвал данъчен кредит. Въпреки констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че облагаемите по ЗЗД доставки по управление и поддръжка на жилищен комплекс „Макси“ за периода м.06.2015 г. до м.06.2020 г. по издадени данъчни фактури намират отражение в регистрите на ищцовото дружество, с оглед принципа на непосредственост е процесуално недопустимо чрез експертизата да се приобщава съдържанието на документи, които не са приети като писмени доказателства по делото.

Разпечатката съдържа 37 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b907c584-447c-4a2c-bf70-27f9c6400ce8