Определение № 133 от 03.07.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 133 гр. Бургас, 30.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600115 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК. Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - гр.Сливен против определение №196/19.05.2023 год. по ЧНД №218/2023г. на ОС-гр.Сливен, с което е отменено постановление на ОП-гр.Сливен от 07.04.2023 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП №2/2022 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр.342, ал.1 от НК.

В протеста се съдържа оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на определението, постановено от ОС-Сливен. Оспорват се съображенията на съда, на основата на които е прието, че разследването по делото не е проведено съобразно изискванията за всестранност, обективност и пълнота, налагащо извършването на допълнителни следствени действия.

Изтъква се, че изготвеното в хода на разследването заключение по назначената автотехническа експертиза е пълно и обосновано, като в същото са дадени отговори на всички въпроси, които са относими към изясняване на релевантните факти и обстоятелства, включително на тези, които съдът е намерил за спорни по делото. С конкретно позоваване на експертни изводи, обективирани в АТЕ, прокурорът изразява несъгласие с преценката на съда относно необходимостта от определяне на скоростта на движение на л.а.

„Фолксваген“ спрямо движещия се на пътното платно пешеходец, изтъквайки липсата на законово основание за съобразяване от водача на скоростта му на движение с поведението на пострадалия, установяващ се в конкретната пътна ситуация като непредвидима опасност. Аргументира приложимост в казуса на чл.15 от НК. Моли атакуваното определение на ОС-Сливен да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което постановлението на ОП-Сливен за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при 1

Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за основателност на подадения протест, в каквато насока са изложени конкретни аргументи.

Поддържа се, че изискването на съда за установяване на скоростта на процесния автомобил „Фолксваген“, при която произшествието би било предотвратимо, е некоректно от гледна точка на задълженията на водача в конкретната пътна обстановка и ненужно за изпълнение, предвид категоричното експертно заключение, определящо обективната невъзможност за водача на автомобила да възприеме в границите на осветеност на фаровете движещия се по пътното платно пешеходец. Що се отнася до липсващото в експертизата стойностно изражение на съотношението дължима скорост към осветената от фаровете зона, то този дефицит се сочи, че се явява преодолим такъв на основата на заявената категорична експертна позиция за обективните възможности за видимост и оценка на реакциите на водача на процесния лек автомобил. Изтъква се, че според наличните по делото данни водачът на л.а.

„Фолксваген“ не е имал обективна възможност да възприеме в по-ранен момент пешеходеца, тъй като се е намирал в зоната на ограничена видимост от движещия се пред него друг автомобил, чийто водач също не съобщава за съществувала на пътя опасност, която да е налагала промяна в посоката или скоростта на движение на автомобила. В този смисъл и се твърди, че указаното от съда в определението му, се явява прекомерно и ненужно, с оглед установените обективни обстоятелства и експертно заключение, като изпълнението на тези изисквания би довело само до преповтаряне на вече установеното в хода на разследването. С горните аргументи се предлага атакуваното определение да бъде отменено, а актът на прокурора за прекратяване на наказателното производство – потвърден.

Протестът е подадена от прокурор от ОП-Сливен, постъпил е в срок и пред компетентния орган, поради което и същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Правилно, в пределите на проверката по чл. 243 ал.5 от НПК първоинстанционният съд е приел, че постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство, имащо за предмет разследване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, е необосновано и постановено в нарушение на принципа на обективната истина, формулиран в чл.13 от НПК, както и на изискването на чл.14 ал.1 от НПК.

Постановявайки прекратяване на воденото наказателно производство, прокурорът е приел, че изключителна вина за настъпилото ПТП е имал пострадалият Й.Й., който е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 110, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, поставяйки по този начин сам в опасност живота си. Позовавайки се на становището на вещото лице по назначената АТЕ, че водачът на л.а. „Фолксваген“ не е имал техническа възможност да възприеме пешеходеца при навлизането му на пътното платно, когато се е намирал на около 85 метра от мястото на удара, предвид попадането му в зоната на ограничена видимост от намиращия се пред него 2 л.а. „Тойота“, а при откриване на видимостта към пешеходеца и своевременното му възприемане, е нямал техническа възможност да предотврати ПТП при определената скорост на движение, прокурорът е извел приложимост в казуса на чл.15 от НК. Горната позиция на представителя на държавното обвинение е допълнена и с аргументите, че водачът Д. не е проявил противоправно поведение, тъй като е управлявал автомобила с разрешена за съответния пътен участък скорост от около 70 км.ч., установяваща се и като съобразена с конкретната пътна обстановка; спазил е изискванията за дистанция в съответствие с предписанията на чл. 23 от ЗДвП, както и правилата за изпреварване по чл.42 и чл.43 от ЗДвП, и изискването на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.

Осъществявайки проверка за обоснованост и законосъобразност на атакувания пред него акт на прокурора, първостепенният съд е обсъдил задълбочено доказателствената наличност по делото, при което коректно е констатирал, че изготвената автотехническа експертиза не способства пълноценното изясняване на всички обстоятелства от техническо естество, които се явяват съществени такива за правилната преценка на поведението на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СН ... АР – свид. С.Д. и съответствието му с правилата за безопасност на движението. Поради това и основателно е приел, че изводите на прокурора за приложимост в казуса на чл.15 от НК, са прибързани, съответно и необосновани. За да е налице случайно деяние е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици /Решение 88/85 г., III н. о. на ВС/. В принципен план, при движение нощно време или при намалена видимост, скоростта на моторното превозно средство трябва да бъде в съответствие с разстоянието на видимост на светлината на фаровете, с възможност за спиране при появяване на опасност. Когато водач на МПС управлява със скорост, при която опасната зона за спиране е по-голяма от реалната далечина на видимост за конкретните пътни условия при управление на автомобила на фарове, е налице несъответствие между видимостта и възможността за спиране, поради което е изключено приложението на чл. 15 от НК. В практиката на ВКС еднопосочно се приема, че при движение нощно време водачите на МПС-ва са длъжни да се движат с такава скорост, която им осигурява сигурно спиране в рамките на осветеното пространство на видимост, за да могат да предотвратят настъпването на произшествието. Когато скоростта на движение е по-голяма от възможността за спиране в осветеното пространство, опасната зона неправомерно се удължава и това създава условие да не може да бъде възприето пътното препятствие своевременно, когато то се намира в неосветената част на пътя /ТР 28/1984 г. на ОСНК; Р № 3/1976 г. на Пленума на ВС; Р 231/88 г. на III н. о. на ВС; Р № 13/1984 г. на трето н. о. на ВС и др./.

В разглеждания случай е установено, че произшествието е станало в тъмната част на денонощието, на неосветен път извън населено място, като водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № СН .. АР – свид. С.Д. е управлявал 3 автомобила на къси светлини на фаровете /с осветена зона пред автомобила – около 50м/, със скорост от около 70 км/час; опасната зона за спиране при посочената скорост е била около 60 метра; движението на последния се е осъществявало на път II-53 в посока гр.Сливен, в пътната лента, по която се е движил и л.а. „Тойота Аурис“ с рег. № СН 77 59 АТ, управляван от водача И.М. – предходно стоящ. Налице са също данни, че приближавайки пътния участък, в района на който се е намирал пострадалият Й., водачът М. е намалил скоростта на движение на управлявания от него автомобил и отклонил същия към десния банкет, при което водачът Д. предприел изпреварването му, навлизайки в насрещната лента за движение, където именно е настъпил и сблъсъкът с пешеходеца Й..

При тези данни първата инстанция правилно е констатирала дефицит на информация – експертно изследване на въпроса съобразена ли е била скоростта на водача с разстоянието на видимост, осветено от късите светлини на фаровете на автомобила, на което разстояние безопасно той може да спре и ако не – каква е следвало да бъде скоростта на управление, при която същият би имал обективна възможност да възприеме пешеходеца и да изпълни задължението си по чл. 20 ал.2 от ЗДвП – технически характеристики, които са от съществено значение за решаване на въпроса за отговорността на водача. Изследването на горните параметри е важно за процеса, предвид принципната постановка, че при движение нощем или при намалена видимост, скоростта следва да бъде намалена до предели, които дават възможност на водача да спре в рамките на осветената от фаровете реална зона на видимост. В случая опасната зона за спиране на автомобила на водача Д. /около 60 м./ е била по-голяма от разстоянието, на което последният обективно е могъл да възприеме пешеходеца в зоната, осветена от късите светлини на превозното средство /около 50 м./, поради което и при отсъствие на други данни, следва заключение, че той сам се е поставила в невъзможност да предотврати удара, поради това, че не е изпълнил нормативно предписаното му задължение да управлява с такава скорост, която му позволява да спре в зоната на видимостта, за да може да предотврати произшествието.

Известно е, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП визира две хипотези на "несъобразена скорост", при които водачът има различни задължения, в зависимост от това дали се касае за предвидима или непредвидима опасност. Докато в хипотезата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП той е длъжен да съобрази предварително наличието на определени фактори и да сведе скоростта си до величина, позволяваща му да елиминира тяхното негативно влияние, то в хипотезата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - водачът е задължен да предприеме действия по намаляване на скоростта или спиране при възникнала внезапна опасност, която е била възприета. В този случай задължението да вземе мерките, указани в закона, възниква за водача от момента на възприемане на опасността, която е внезапна и неочаквана.

Следователно, за да се даде отговор на въпроса какво е било дължимото 4 поведение на водача Д. в конкретната пътна обстановка, е необходимо внимателно да се анализират също фактите, носещи информация за поведението на пешеходеца и момента, в който той е станал обективно видим за водача Д. при движението му на къси светлини. В случая, макар в изготвената по делото АТЕ да е застъпено становище, че към момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно, когато същият е отстоял от мястото на удара на около 85 метра, той е бил извън видимата за водача Д. зона, то с оглед на наличните по делото данни, потвърдени и от самия Д., че л.а. „Тойота“ е отклонил движението си към десния за водача банкет, е необходимо да бъде изследван и въпросът в кой точно момент пешеходецът е станал обективно видим за водача Д.. В тази връзка първата инстанция правилно е отбелязала, че реалното възприемане от водача на опасността, не е с правно значение, а такова има съществуващата за него обективна възможност за възприемане на появилата се на пътя опасност, налагаща за него да реагира съобразно предписанията на чл. 20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП.