Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 223 от 18.03.2026, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 129/2026
Вид
Определение № 223
Подписан
18.03.2026
В сила
02.04.2026
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. ХАСКОВО, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500129 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 538, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Д. К., подадена чрез адв. Д., против Определение № 35 от 16.01.2026 година, постановено по ч.гр.д. № 1082/2025 година на Районен съд – Харманли. С обжалвания акт, в производство по чл. 51 от Закона за наследството (ЗН), съдът е констатирал, че жалбоподателката е изгубила правото да приеме наследството на Л. Д. Д., поради неупражняване на правото в определения от съда срок.

Жалбоподателката твърди, че определението е недопустимо, тъй като тя вече е приела наследството мълчаливо по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН чрез плащане на вноски по кредит към молителя „Банка ДСК” ЕАД.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:

Въпросът за инстанционния контрол върху актовете по чл. 51 от ЗН е окончателно разрешен със задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 4 от 24.02.2026 г. по тълк. д. № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС. С него Върховният касационен съд прие, че определението, с което съдът разпорежда 1 вписване в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, че правото за приемане на наследството е изгубено (поради липса на изявление в дадения по чл. 51, ал. 1 ЗН срок), не подлежи на обжалване.

Съгласно мотивите на ВКС, производството по чл. 51 от ЗН е охранително. По силата на чл. 538 ал. 1 от ГПК, в това производство на обжалване подлежи единствено отказът на съда да издаде искания акт. Когато молбата на кредитора е уважена и съдът е констатирал преклудирането на правото на приемане, липсва законова възможност за проверка на акта по жалба на наследника. В този смисъл, правилно в атакувания акт РС-Харманли е посочил, че „определението не подлежи на обжалване“.

Твърденията на жалбоподателката за предходно приемане на наследството чрез конклудентни действия (плащане на дългове към банката) представляват доводи по съществото на материалноправен спор. Съгласно ТР № 4/2024 г. на ВКС, охранителният акт по чл. 51 от ЗН няма сила на пресъдено нещо и не прегражда правото на наследника да доказва в последващ исков процес, че е придобил наследството преди постановяване на определението.

Тези обстоятелства обаче са ирелевантни за допустимостта на жалбата в настоящото производство. Защитата на наследника срещу порочен охранителен акт се реализира по исков път, а не чрез обжалване.

Тъй като жалбата е насочена срещу необжалваем съдебен акт, същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въззивно производство – прекратено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Л. Д. К. против Определение № 35 от 16.01.2026 г. по ч.гр.д. № 1082/2025 г. на Районен съд – Харманли, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 129/2026 година по описа на Окръжен съд – Хасково.

2

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3