Решение № 11227 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11227 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110145784 по описа за 2025 година

Предмет на делото са предявените от А. Й. Б. срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК 175330437, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД относно обявяване на Договор за на потребителски кредит № 3030983 от 21.08.2024 г. за нищожен поради противоречие със закона и кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100 лв., представляваща платена без основание, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 07.09.2025 г. до окончателното и изплащане на вземането, както и срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК 203508899, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и под евентуалност пр. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД относно обявяване на Договор за предоставяне на поръчителство от 21.08.2024 г. за нищожен поради накърняване на добрите нрави, под евентуалност заобикаляне на закона, и кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 400 лв., представляваща платена без основание, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 07.09.2025 г. до окончателното и изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е сключил Договор за на потребителски кредит № 3030983 от 21.08.2024 г. с първия ответник. Обосновава, че в чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за кредит, като са дадени две възможности: банкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице. Твърди, че е поставено условието за сключване Договор за предоставяне на поръчителство (по-долу за краткост „договора за поръчителство“) със страни „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899. Съгласно 1 този Договор ищецът дължал възнаграждение на „АЙ ТРЪСТ“ в замяна на предоставеното обезпечение по договора за кредит.Развива подробни съображения за нищожност на процесните договори. Поради нищожност на договорите аргументира платени без основание суми на двете ответни дружества.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците оспорват предявените исковете като неоснователни. Развиват подробни възражения. Претендират разноски. Признават фактите за сключване на договорите и плащане на процесните суми от ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и прилагайки правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на твърдените пороци в процесните договори и заплащане на процесната сума въз основа на нищожен договор.

По делото не се спори и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил Договор за на потребителски кредит № 3030983 от 21.08.2024 г. с първия ответник. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за кредит, като са дадени две възможности: банкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице.На същата дата ищецът е сключил с втория ответник договор за поръчителство. Ищецът е платил на първия ответник сумата в размер на 100 лв. като възнаградителна лихва по процесния договор за кредит, а на втория ответник сумата в размер на 400 лв. като възнаграждение за поръчителство.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в ЗПК – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез 2 извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в пар. 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, 3 инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1 изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления (както се твърди в частност) се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска 4 представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 868/2012 г., IV г. о., ГК).

В случая страните признават, че между тях е бил сключен договор за кредит и договор за поръчителство.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл.288 ТЗ) – в този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава трета ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 чл. 11 ЗПК.

Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите 5 по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, с който формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай Тръст” ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.