Определение № 38358 от 19.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38358 гр. София, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20261110123009 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е по исковата молба на А. Р. Г., ЕГН **********. с адрес гр. София, **** със съдебен адрес: гр. София, ***** чрез адв. С. с адрес за книжа в гр. София, **** aп. 1 спрямо „ВИА ПРЕМИУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.

София, **** представлявано Управител ****.

Излага се, че страните от 09.04.2025 г. са страни по ТД № 3/09.04.2025 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 КТ - с 6 месечен изпитателен срок. Излага се, че след изтичане на срока Договорът е станал за неопределено време като „служителят“ е бил назначен на длъжност „координатор“, с код по НКПД 33433006, която длъжност с нейните характеристики е описана по Длъжностната характеристика - неразделна част от договора.

Излага се още, че според чл. 4 от Договора трудово възнаграждение е определено на 1 300 лева или 664.68 евро, с ДВ за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка отработена година за същата или подобна длъжност, месечни, годишни и/или инцидентни бонуси и премии изплащани по преценка на „Работодателя“.

Съгласно ТД ищцата е следвало да полага труд в гр. София, ж.к. „ЗОНА Б-5“, ул. **** Твърди се в ИМ, че последното изплатено брутно трудово възнаграждение, е било в размер на 664.68 евро и се сочи, че ТВ се изплащало със значително закъснение още от самото начало на трудовото правоотношение вкл. и до 28.11.2025 г., на която дата се излага, че е постъпило и плащане в размер по – нисък от 515.78 евро.

Излага се, че въпреки по – ниското възнаграждение ищцата е продължила да изпълнява трудовите си задължения с обещание от страна на работодателя, че ТВ ще бъдат изплатени в уговорения размер и срок като до месец март 2026 г. работното място на ищцата, е било на посочения по – горе адрес , а в последствие били извършвани множество огледи, подходящи за извършваната дейност обекти, на които А. не е присъствала, но знае за тях.

Твърди се и това, че след всеки оглед й е заявявано, че предстои вземане на окончателно решение и че след това ще бъде обявено новото работно място 1 на „Виа Премиум България“ ЕООД, а до тогава щ е продължи да извършва възложената и трудова дейност он-лайн и ако се наложи посредством платформата „Унимед“ като в тази връзка са били организирани безплатни медицински консултации с лекари от болница „Нев“, гр. Бурса, Република Турция. По данни на ищцата работодателят е заявил, че такива консултации ще се провеждат ежемесечно с различни специалисти, но това така и не се реализира.

Ищцата твърди още, че през периода на търсене на офис за дейността на работодателя ответникът е бил обещал да превежда ограничени парични средства за разходи и осигурителни вноски, но това не се е случило, за която ищцата е разбрала от банката, отпуснала й кредит. Излага се още, че на 10.06.2026 г. е била проведена среща с управителя на дружеството „Работодател“ и неговия адвокат, на която среща й е било обещано, че всички неизплатени трудови възнаграждения ще бъдат изплатени поетапно, като за това трябвало да се подпише писмено споразумение за разсрочване на натрупаните задължения за работна заплата и осигуровки. Въпреки това такова споразумение никога не било изготвено и не е било предложено, за да бъде подписано. Сочи се, че седмица след тази среща при проверка в Националната агенция за приходите /НАП/, е станало ясно, че на 18.06.2026 г., работодателят е прекратил ТП с ищцата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. а именно поради дисциплинарно уволнение, за което тя не е била информирана, не са й искани обяснения по чл. 193 КТ, нито пък й е връчена заповед за дисциплинарно уволнение.

При горното се излага, че към датата на прекратяване на ТД е разполагала с неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни, като за него не й е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

След узнаване за прекратения й ТД с ответника А. е постъпила на работа при друг работодател – „Юнайтед Глобал Сървисис ЕООД, ЕИК 206277700 със същото, малко по-високо, БТВ и като се излагат горните факти се излага, че са налиже нарушения на тр. законодателство от ответника, който не е изплатил дължими трудови възнаграждения на ищцата за м. 11/2025 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05 и частично за м. 06/2026 г. /01.06.2026 г. - 18.06.2026 г./, които на основание чл. 128, т. 2 КТ се изплащат в сроковете по Договора, последното е платено за месец октомври 2025 г. Прекратеният ТД се излага, че е незаконосъобразен – са изискани писмени обяснения от служителя за нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание; не е спазена разпоредбата и на чл. чл. 195 КТ тъй като дисциплинарното наказание не е наложено с мотивирана писмена заповед, връчена лично на служителя като няма връчена такава.

Не изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което е задължително независимо от причината, поради която е прекратено трудовото правоотношение и с тези съображения се желае да бъде отменено като незаконосъобразно извършеното дисциплинарно уволнение от 18.06.2026 г., е уволнена дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е незаконосъобразна, поради което уволнението следва да бъде признато за незаконно и отменено, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде обезщетена за времето, през което е останала без работа поради уволнението, а именно за периода от 18.06.2026 г. до 17.07.2026 г. със сумата за обезщетение в размер на 1 300 лева или 664.68 евро или за един месец, да бъде осъден „ВИА ПРЕМИУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

ЕИК**** да извърши поправка на основанието за уволнение, както и на основание чл. 128, т. 2 КТ да се осъди „ВИА ПРЕМИУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, 2

ЕИК**** да заплати на А. Р. Г. ЕГН ********** всички дължими, но неизплатени брутни трудови възнаграждения всяко в размер 1 300 лева, равняващи се на 664.68 евро, съответно за м. 11/2025 г., м. 01, м. 02, м. 03, м.

04, м. 05 и частично за м. 06/2026 г. /01.06.2026 г. - 18.06.2026 г., в размер на 827.27 лева, равняващи се на 422.98 евро или в общ размер на 8 627.27 лева равняващи се на 4 411.05 евро ведно със законната лихва от момента на подаване на настоящата искова молба до окончателното им заплащане, както и на основание чл. 224 КТ да бъде осъден „ВИА ПРЕМИУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК**** да заплати на А. Р. Г., ЕГН ********** обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 работни дни, в размер на 722.22 лева. равняващи се на 369.27 евро, изчислен при брутно трудово възнаграждение от 1 300 лева, равняващи се на 664.68 евро ведно със законната лихва от момента на подаване на настоящата искова молба до окончателното им заплащане.

В условията на евентуалност и на основание чл. 221, ал. 2 КТ да бъде осъден „ВИА ПРЕМИУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК**** да заплати на А. Р. Г., ЕГН ********** обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 221, ал. 2 КТ, в размер на последното брутно трудово възнаграждение, в размер на 1 300 лева, равняващи се на 664.68 евро ведно със законната лихва от момента на подаване на настоящата искова молба до окончателното им заплащане и като се ангажират доказателства се претендират разноски.

В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието на ТД помежду им. Но се оспорват исковете като неоснователни. Навежда се, че е налице посоченото в заповедта основание – като се излага, че от края на февруари 2026ге нает нов офис на ответното дружество, с полагане на труд в него и се излага, че ищцата никога не е била в режим на дистанционно полагане на труд, както твърди. И ето защо при неизпълнение на никакво нейно задължение по ТД и неявяване на работа в мястото на работодателя.

Оспорва се наличие на правен интерес от иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ като се излага, че не е налице твърдяното в исковата молба основание – договорът между страните не е бил прекратяван със заповед за дисциплинарно уволнение, и се оспорват и останалите искове. Желае се прекратяване на пр. по исковете с основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от КТ, да се отхвърли като неоснователен иска по чл.128 от КТ, и да се прекрати делото по иска с основание по чл.221, ал.2 от КТ, както и да се отхвърлят исковете за присъждане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

Претендират се разноски и се ангажират доказателства.

Искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода на оставане без работа и за неползван платен годишен отпуск, както и в условията на евентуалност иск по чл. 221, ал.2 от КТ, по който ищцата следва да обуслови правен интерес и да посочи на какво основание в тази хипотеза е прекратен ТД, по който се търси обезщетение за неспазено предизвестие.

3

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Настоящият състав намира, че така предявените претенции са допустими дотолкова, доколкото е налице спор между страните по техни права, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание, за което да се призоват страните, на които следва да се връчи препис от настоящото определение.

В тежест на работника е да установи, че към датата на прекратяване на ТД е полагал труд при ответника на сочената длъжност и при посоченото възнаграждение, за което няма спор, както и че е полагал труд съобразно параметрите на договора.

По доказателствените искания съдът приема следното: като доказателства следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и отговора документи като по останалите ще се произнесе в о.с.з При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 24.11.2026г. от 11.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за доброволно уреждане на спора.

ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните.

ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора документи.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.

По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена тежест.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4