Решение № 3232 от 03.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3232 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100503887 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №13552 от 25.11.2022 г., постановено по гр.д. № 44815/2021 г. по описа на СРС, 67 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от П. Н. П., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. Ц. З. от адвокатска колегия Велико Търново със съдебен адрес: гр. София, бул. „****** ******* против „М.Б.“ ЕООД, ЕИК:

*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ул. ******* действащ чрез процесуалния си представител П. И.Б., със съдебен адрес: гр. София, ул.

******* осъдителни искове с правно основание чл. 150 КТ вр. чл.262, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ вр. чл.215 КТ вр. чл.128, т.2 КТ вр. чл.13, ал.1 от НСОРЗ вр. чл.269, ал.2 КТ вр. чл.200 КТ за сумите, както следва: сумата от 3 000 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд от общо 84 часа за периода от 04.03.2021 год. да 30.04.2021 год., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 29.07.2021 год. до окончателното плащане; сумата 3628, 07 лева, представляваща обезщетение за командировка за периода от 04.03.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 29.07.2021 г., до окончателното плащане; 1000 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за постигнати цели; сумата 277 лева, за извършени служебни разходи за периода от 04.03.2021 г. до 14.06.2021 г. ; сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие от трудова злополука и сумата 500 лв., 1 представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие от трудова злополука. Осъжда П. Н. П. да заплати на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: ******* сумата от 1368,62 лева, представляваща направените съдебни разноски по делото. Осъжда „М.Б.“ ЕООД, ЕИК:

******* да заплати на П. Н. П. сума в размер на 4,48 лева, представляваща разноски по делото.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца, който е недоволен от постановеното решение, което обжалва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва изводите на съда, че правилата на приложимата към спора Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги относно формата и съдържанието на допълнителното споразумение са спазени с инкорпорирането на цитираната разпоредба от трудовия договор.

Позовава се и на свидетелските показания, с които се твърди такова изрично споразумение да е сключвано за Швейцария, но не и за останалите държави. Твърди неприложимост на цитираната Наредба относно размерите на командировъчните, доколкото в случая следва да се прилага Наредба за служебните командировки и специализация в чужбина. Поддържа, че в въззивникът е изпълнявал трудовите си функции на място, различно от мястото му на работа по трудов договор, а от там и че първоинстанционния съд не е направил ясно разграничение на хипотезите. Поддържа, че трудовите функции на въззивника, съобразно трудовия договор и длъжността, която заема, обосновават приложимост на пар. 1, т.3 от Наредба за служебните командировки и специализация в чужбина. Поддържа заявеното в исковата молба, че не е налице сключено допълнително писмено споразумение, каквото се изисква при командироване, поради което и не са зачетени и защитени правата на въззивника. Оспорва изводите на съда относно начина на организиране на работа и определяне на работните дни и часове по график, тъй като свидетелските показания не кореспондирали с отразеното в представените от ответника графици. Поддържа твърденията за положен извънреден труд от въззивника, като оспорва изводите на съда относно броя часове извънреден труд, а от там и че същите са изплатени на въззивника. Не са преценени правилно и съобразени свидетелските показания. Оспорва заключението на СТЕ в частта, в която коментира броя часове извънреден труд, като било видно от графиците, че някои дни надвишават 8 часа. Оспорва извода за дължимост на сумата, представляваща бонус, тъй като не било ясно какво се разбира под „край на проекта“. Не са съобразени и свидетелските показания на прекия ръководител на въззивника, от които става ясно, че последният съвестно и качествено си е изпълнявал работата. Оспорва изцяло приетото от съда относно иска за обезщетение от претърпяна трудова злополука. Прави доказателствени искания за назначаване на комплексна съдебно – счетоводна и техническа експертиза. Претендира и разноски.

В срок е ответникът „А.Б.“ ЕООД (с предходно наименование „М.Б.“ ЕООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ул. „Самара“, сграда „Advance Business Center 2“ №2, действащ чрез процесуалния си представител адв. С.

А., със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* е подал отговор на въззивната жалба, с която 2 моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба изцяло като недоказана и неоснователна, а да потвърди първоинстанционното решение, като обосновано и законосъобразно. Твърди, че по спора не е относим въпроса относно правилното командироване на въззивника, тъй като въпросът има отношение към административно – наказателната отговорност на въззиваемия, в случай на установено нарушение на правилата. Въпреки това поддържа заявеното в исковата молба и в описаното в писмените бележки до първоинстанционния съд, че в случая са спазени изискванията за командироването и допълнително споразумение не е сключвано, тъй като същото е инкорпорирано в самия трудов договор и изначално въззивника е назначен на работа за извършване на трудовите си задължения извън страната.

В трудовия договор е описан и начина на определяне на работното време, което се осъществява по силата на график, съобразен с работата и задълженията на въззивника, както и с особеностите на извършваната работа. Следователно, твърди, че не е налице промяна в нито един от задължителните реквизити на трудовия договор, който да обоснове сключване на ново, допълнително споразумение, а евентуално такова единствено би преповторило клаузите на сключения трудов договор. Обосновава наличието на такова споразумение за Швейцария с обстоятелството, че условията на труд се различават значително от тези в останалите държави. Твърди смесване от въззивника на институтите и приложимите нормативни правила, доколкото същия се позовава на две различни Наредби, цитирани по – горе. По твърдените от въззивника транспортни услуги, които въззиваемия е предоставял за Епъл, респ. че служителите, включително и въззивника, са извършвали превоз на товари, намира, че същите са преклудирани и не могат да се заявяват пред въззивната инстанция.

Твърди, че въззивника не може да прави изменение на иска, каквото твърди последният да опитва чрез промяна на основанието. Посочва, че превоз не е извършван, което се подкрепя от свидетелските показания и на двамата разпитани по делото свидетели, което кореспондира и със сключения трудов договор и длъжностната характеристика на въззивника. Оспорва приложимост на на пар. 1, т.3 от Наредба за служебните командировки и специализация в чужбина. Твърди, че за да се дължат командировъчни, трябва изрично да са уговорени, каквато уговорка в случая не е налице. Поддържа заявеното в исковата молба относно твърденията на въззивника за положен извънреден труд и организацията на работата по графици, приложени и представени по делото. Позовава се на заключението на вещото лице в съдебно – техническата експертиза относно отработените часове, като отново посочва, че са налице дни, в които въззивника е работил и по – малко часове, но въпреки това е получавал възнаграждение като за пълен работен ден. Относно заплащането на бонус, посочва, че същото се изплаща по преценка на работодателя, но не е негово задължение, както и обвързаността на заплащането му от участие в проекта до неговото приключване.

Претендира и разноски.

С Разпореждане № 7582 от 04.04.2023 год., съдът оставя без уважение направените доказателствени искания, като непопадащи в обхвата на чл. 266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, 3 намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Ищецът П. Н. П., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв.

Ц. З. от адвокатска колегия Велико Търново със съдебен адрес : гр. София, бул.

„*************е предявил срещу „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ул. ******* действащ чрез процесуалния си представител П. И.Б., със съдебен адрес: гр. София, ул. ******* осъдителни искове с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за заплащане на сумата 3000 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд от общо 84 часа за периода от 04.03.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 29.07.2021 г., до окончателното плащане, иск с правно основание чл. 215 КТ за заплащане на сумата 3628, 07 лева, представляваща обезщетение за командировка за периода от 04.03.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 29.07.2021 г., до окончателното плащане, иск с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ за заплащане на сумата 1000 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за постигнати цели, иск с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ за заплащане на сумата 527 лева, представляваща равностойност на неполучени ваучери за храна и пътни разходи за периода от 04.03.2021 г. до 14.06.2021 г., както и искове с правно основание чл.

200 КТ за заплащане на сумата 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие от трудова злополука и сумата 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие от трудова злополука.

Ищецът твърди, че в периода от 04.03.2021 г. до 14.06.2021 г. между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, по силата на което е изпълнявал длъжността "оператор мобилен агент". Поради характера на работата и изискванията на работодателя ищецът полагал извънреден труд в периода от 04.03.2021 г. до 30.04.2021 г. в размер общо 84 часа, от които 12 часа положен труд в делнични дни, 56 часа положен труд в почивни дни и16 часа положен труд през официални празници. Излага, че работодателят го командировал в Унгария и Хърватска незаконосъобразно, тъй като не било подписано допълнително споразумение между страните, както и не му били заплатени командировъчни средства за общо 53 дни по 35 евро на ден. През времетраенето на трудовото правоотношение ищецът достигнал и поставените от работодателя цели, но въпреки това не получил уговореното съгласно чл. 2. 4 от договора допълнително трудово възнаграждение в тази насока. Също така, работодателят не предоставил уговорените в договора пътни разходи в размер на 158 4 лева, ПСР тест в размер на 119 лева, както и ваучери за храна за периода от месец март до месец юни 2021 г., чиято равностойност възлиза на 250 лева, като ищецът твърди последните да са били заплатени от ответника след завеждане на настоящото дело. Твърди още, че по време на командировката получил сърдечна криза, причинила временна неработоспособност, във връзка с която претърпял имуществени и неимуществени вреди.