Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 939 от 02.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1878/2023
Вид
Решение № 939
Подписан
02.07.2024
В сила
17.10.2024
Състав
Стою Христов Згуров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100901878 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

Съдът е сезиран с молба за допълване на Решение №705/16.05.2024г. постановено в настоящото производство, подадена от ищцата М. К., чрез пълномощника й адв.Ч., с която се иска съдът да допълни решението си, като се произнесе и по искането на ищцата за назначаването на ликвидатор, различен от двамата съдружници и управители на дружеството, защото отношенията между тях предполагат невъзможността да бъде проведа ликвидацията.

От страна на ответното дружество, чрез назначения му особен представител адв. Т., не постъпи становище във връзка с молбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съд констатира, че действително с исковата молба, ищцата е релевирала искане отправено към съда за изрично произнасянето по отношение назначаването на ликвидатор, различен от двамата съдружници и управители на дружеството. Поради това, че съдът счете за процесуално недопустимо това искане, то не беше отразено в доклада по делото и по отношение на това липсваше възражение от страна на процесуалния представител на ищцата. Въпреки това, доколкото все пак такова искане е релевирано и то се поддържа с депозираната молба за допълване на решението, съдът намира, че последното следва да бъде допълнено.

В настоящото производство съдът няма правомощия да назначава ликвидатор. В разпоредбите на чл. 156 от ТЗ се уреждат последиците от вече настъпилото прекратяване на дружеството, а именно открива се производство по ликвидация, което е охранително – чл. 266, ал.1 от ТЗ. С него се 1 регистрира вече настъпилият факт на прекратяване на дружеството и се постановява вписването на обстоятелството в регистъра по партидата на дружеството. Компетентен да извърши тези действия е органът по регистрация, поради което препис от решението за прекратяване на дружеството е постановено да се изпрати служебно за отразяване в ТР.

Ликвидатор следва да бъде определен от Агенция по вписванията, като той предвид причината, поради която дружеството е прекратено следва да е различен от неговите управители. Именно длъжностното лице по регистрацията може и ще определи ликвидатор, който няма да бъде някой от управителите на дружеството, като по този начин искането на ищцата ще бъде удовлетворено.

Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто има в Агенция по вписванията, съгласно вътрешни заповеди на изпълнителния директор, издадени на основание Наредба No 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – на специално подбрани и одобрени дееспособни физически лица, които извършват тази дейност по занятие, дължат грижата на добрия търговец и които да носят отговорност за дейността си като ликвидатори (чл.

266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително, липсват изисквания за специална професионална правоспособност на ликвидаторите, но при очертаните изисквания към дейността им, такъв подбор е наложителен.

Същевременно, за назначаването следва да има съгласие от страна на лицето, назначено за ликвидатор (ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където се представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа му (чл. 266, ал.3 от ТЗ), както и трябва да се изключат предвидени в отделни нормативни актове несъвместимости. Длъжностното лице по регистрацията следва да определи и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).В този смисъл e и Решение №721/02.05.2011 г. по в. гр. д. №103/2010 г. на САС.

Съдружник, притежаващ поне 1/10 от капитала на дружеството може да поиска от съда назначаването на друг ликвидатор, но в последствие, след настъпването на факта на прекратяване на дружество, и при обоснован интерес от това (арг. чл. 156, ал. 3 и чл. 266, ал. 4 от ТЗ ). В настоящата хипотеза обаче, ликвидаторът следва да се назначи от длъжностното лице по вписванията при АВ - ТР, което да определи възнаграждението му и срока за ликвидация – аргумент от чл. 156, ал.4 от ТЗ.

Предвид изложеното, решението следва да бъде допълнено с изричен диспозитив, съгласно който искането за назначаване на ликвидатор бъде оставено без разглеждане, а производството по делото в тази му част прекратено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

2

ДОПЪЛВА Решение №705/16.05.2024г., постановено по т.д.

№1878/2023г., съгласно описа на СГС, VI-8 състав със следния диспозитив:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищцата М. К. за назначаването на ликвидатор на „Ф.Х.“ ООД, ЕИК *******, който да е различен от двамата съдружници и управители на дружеството, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3