Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 29.07.2024, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 217/2024
Вид
Решение № 277
Подписан
29.07.2024
В сила
15.08.2024
Състав
Петър Славов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.542 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.35, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.122 · Закон за лицата и семейството

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. гр.Н., 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря А.ка Д. Ганева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20242150100217 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл.542 от ГПК, подадена от Д. П. Г. с ЕГН **********, и А. П. А. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: град Н., улица Р. № *.

Молителите искат съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че техният дядо по бащина линия Х. А. Р., роден на ****г., е починал на ****г., като за това обстоятелство да бъде съставен акт за смърт.

В съдебно заседание молителите се явяват лично, представляват се от упълномощен от тях адвокат, който поддържа искането и моли то да бъде уважено.

Заинтересованата страна Община Н. не взема становище по искането.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Х. А. Р. е роден на ****г., бил е български гражданин. Бил е разведен по силата на съдебно решение от 20.05.1967г. От гражданския му брак с Т. Г. Р.а (вписвана в регистрите по гражданско състояние и с фамилни имена А.а, Х.ва и Д.) е имал роден един син – П. Х.в А., роден на ****г. Същият е починал на 29.03.1993г., а в Акта за смърт е посочено, че негова майка е Т. И. Х.ва и баща Х. Х.в.

През 1993г. на Х. А. Р. са издавани удостоверения за наследници, в които е посочено, че същият е починал на ****г., и в което е посочено, че за свои законни наследници е оставил съпруга Т. Г. А.а (или Х.ва), въпреки записванията в регистрите, че 1 към тази дата двамата са били разведени, и низходящ П. Х.в А. – негов син. Фактът на смъртта на Х. А. Р. изрично е отбелязана в личния му регистрационен картон, съхраняван в Община Н..

През 2023г. обаче е издадено Удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние от Община Н., според което за Х. А. Р., роден на ****г., няма съставен акт за смърт.

С отделно писмо, изпратено до съда от заинтересованата страна – Община Н., е пояснено, че през месец октомври 1967г. са съставени общо три Акта за смърт №№ 41, 42 и 43, но нито един от тях не се отнася за Х. А. Р., а цитираните в Удостоверенията за наследници, издавани на Х. А. Р., номера на актовете за смърт, касаят други лица, което е видно и от самите документи за гражданско състояние – Актове за смърт, приложени към писмото до съда.

От ангажираните от страна на молителите гласни доказателства, се установява, че Х. А. Р., чиято смърт се иска да бъде призната за установена, е починал именно на ****г.

Въз основа на така и за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.542 от ГПК предполага възможност настъпилите известни факти с правно значение, удостоверяването на които трябва да стане с документ, издаден по надлежния ред, и когато такъв не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният такъв е бил унищожен или изгубен, без да има възможност същият да бъде възстановен, черпещият права от този факт, ако докаже, че не може да се снабди с необходимия документ или заместващото го удостоверяване, може да иска установяването на тези факти с правно значение по реда на охранителното съдебно производство. В този аспект фактът с правно значение, от който молителите могат да черпят права, каквато е предпоставката на закона, обуславяща правния интерес от предявяването на този иск, е именно фактът на смъртта на техния дядо по бащина линия. Фактът на смъртта е установена, но няма данни въобще да е съставян акт за смърт на лицето Х. А. Р. от длъжностното лице по гражданско състояние в Общината, където събитието се е случило, както е предвиждал чл.122 от ЗЛС (отм.), като в случая е без значение причината, довела до невъзможност за неговото съставяне, или пък тя се дължи на бездействието на съответните длъжностни лица. По делото са представени такива надлежни документи, от които могат да се установят значимите за издаването на искания документ – Акт за смърт – факти, както и че за молителите съществува правен интерес да поискат по реда на чл.542 от ГПК съда да установи факта, от който те черпят права, и съответно – да разпореди съставянето на документа, удостоверяващ този факт.

В настоящото производство самите факти са безспорно и еднозначно доказани с годни, допустими и относими доказателствени средства и съдът намира, че категорично е установена смъртта на лицето, момента и мястото на нейното настъпване.

Искането е основателно поради обстоятелствата, че починалото лице е български 2 гражданин и за настъпилите факти с правно значение – раждане и смърт – следва да му бъдат издадени актове за гражданско състояние – акт за раждане и акт за смърт. Акт за смърт на лицето Х. А. Р. не е издаван от компетентните органи на Република България. Неговото издаване се налага не само поради необходимостта от надлежното установяване факта на смъртта, но и от необходимостта, въз основа на него компетентните органи да удостоверят кои са наследниците по закон и да издават поисканите документи, свързани с факта на наследяването.

Актът за смърт, наред с актът за сключен граждански брак и актът за раждане, са актове на гражданското състояние. Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 от ЗГР, тези актове се съставят от длъжностното лице по гражданско състояние в Общината или Кметството, на чиято територия са станали събитията. Тъй като смъртта на Х. А. Р. е настъпила в град Н., компетентен да издаде Акта за неговата смърт е съответното длъжностно лице при Община Н., който следва да бъде задължен да го издаде съобразно искането на молителите.

Предвид гореизложеното, Н.ският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Н., че Х. А. Р., роден на ****г., гражданин на Република България, е починал на 20 октомври 1967г. в град Н..

ЗАДЪЛЖАВА Кмета на Община Н. да отбележи факта на смъртта в регистрите по гражданско състояние.

ЗАДЪЛЖАВА Кмета на Община Н. да състави Акт са смърт на лицето Х. А. Р., роден на ****г. във Воден, Македония.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на заинтересованата страна за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

3