Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 178 от 15.01.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1759/2025
Вид
Определение № 178
Подписан
15.01.2026
В сила
15.01.2026
Състав
Владимир Йорданов, Хрипсиме Мъгърдичян, Димитър Димитров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. София, 15.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002101759 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Солвей Соди“ АД срещу въззивно решение № 128 от 10.02.2025 год., постановено по в. гр. дело № 42/2025 год. по описа на Окръжен съд – Варна, с което, като е отменено решение № 215 от 28.10.2024 год., постановено по гр. дело № 354/2024 год. по описа на Районен съд – Девня, е уважен предявения от И. Д. Х. срещу „Солвей Соди“ АД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 4 от 18.04.2024 год. на изпълнителния директор на „Солвей Соди“ АД.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил отчел всички факти от значение за правилното решаване на спора. В обжалваното решение били възпроизведени единствено безспорно установените факти, изведени от доклада и решението на първоинстанционния съд, както и само някои от спорните между страните обстоятелства. Не бил взет предвид начина, по който ищецът бил придобил процесния 1 багер – чрез посредничеството на „Никман канал сервиз“ ЕООД и съдействието на неговия управител; че след като бил организирал скрито придобиване и последваща продажба на багера със значителна печалба, ищецът – който заемал висша ръководна длъжност „Директор покупки и складово стопанство“ и отговарял за снабдяването на работодателя със стоки и услуги, участвал в процеса на вземане на решения относно доставчиците, с чиито работник и управител, бил изградил паралелни на служебните си лични отношения по повод на багера – на 21.08.2023 год. ищецът подписвал договор/поръчка за доставка с дружеството „МК Строй Инвест ММ“ ЕООД, в което като бригадир/организатор строителство работел М. П. – управител на „Билдингс Индустриал Строй“ ЕООД – дружеството, което било първоначален собственик на багера, като освен това участвал в обсъждането на нов договор с „Никман Канал Сервиз“ ЕООД, след като последното било действало като подставено лице в първоначалното придобиване на багера и след като вече го бил прехвърлил на ищеца, а той от своя страна го бил препродал. Въззивният съд не бил изследвал въпроса за значението на етичните правила на работодателя, който бил установил такива не само по отношение на своите работници и служители /съгласно с приетия по делото Кодекс за бизнес интегритет на Solvay/, а също и спрямо своите доставчици, съгласно с Кодекса за бизнес интегритет на доставчика на Solvay, който отразявал етичните стандарти на Група Солвей и ангажимента й да интегрира икономическата, социална и екологична устойчивост в дейностите си. Показанията на свидетеля Д. били коментирани избирателно. Необсъдените от въззивния съд доказателства и свързаните с тях доводи на ответника били довели и до формирането на неправилни правни изводи по съществото на спора. Неправилно въззивният съд бил квалифицирал извършеното от ищеца нарушение единствено като друго нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, за което обаче при преценката си по чл. 189, ал. 1 КТ приел, че наложеното наказание е несъразмерно на нарушението.

Счел бил, че не е установено ищецът да е злоупотребил с доверието на работодателя чрез извършените от него действия при конфликт на интереси – той бил действал като частно лице и бил заплатил покупната цена с лични средства, а не се бил възползвал от служебното си положение. Според практиката на ВКС, злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, т. 4 КТ била налице, когато работникът или служителят умишлено не изпълнява или нарушава етични правила и норми, като този факт става достояние на трети лица, включително на други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес. В случая ищецът бил проявил нелоялност, тъй като не бил зачел етичните правила за работа в ситуация на конфликт на интереси, сам се бил поставял в нея, като паралелно със служебните си отношения с доставчиците развивал с тях и личните си отношения по повод багера, получавал съдействие от тях заради длъжността си при работодателя, продължавал да 2 участва в процесите на вземане на решения за работата на предприятието с доставчиците, въпреки личните си отношения с тях и личния си интерес от получената от препродажбата на багера облага. Ищецът не бил купил общоупотребима вещ от пазара, а бил организирал поредица от действия и сделки, чрез които да придобие специализирана строителна машина от доставчици на работодателя на занижена цена, която впоследствие да препродаде със значителна печалба. Т. е. не се касаело за сключване на „сделка между колеги в лично качество“, а за сделки между работника, който действал в свой интерес и за свои цели на длъжността си, и доставчици на услуги на работодателя, за отношенията с които отговарял именно работникът. След създаването и реализиране на личния си интерес, ищецът не се бил отвел от работата си с доставчиците, от които придобил багера, а продължил да изпълнява ръководните си трудови функции и спрямо тях. Според практиката на ВКС, характерният белег на понятието „уронване на доброто име на предприятието“ е узнаването на неизпълнението от трети лица, което причинява накърняване на авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес. В частност сделките на ищеца с багера, при съществуващ за него конфликт на интереси, били узнати както от други работници и служители, така и от лица от дружествата доставчици на услуги, спрямо които ответното дружество имало същите етични изисквания за работа при конфликт на интереси съгласно с Кодекса за бизнес интегритет на доставчика на Solvay.

Необоснован бил извода на въззивния съд, че неспазването от страна на ищеца на етичните правила не било засегнало съществено интересите на работодателя.

Напротив авторитетът на работодателя бил сериозно засегнат, тъй като за неговите доставчици, както и за другите работници и служители ставало ясно, че прокламираните етични изисквания нямат никакво практическо значение. Правилата за конфликт на интереси били изключително важни в стопанските отношения. Чрез тях се създавали почтеност и доверие. Ситуациите на конфликт на интереси можело сериозно да навредят на репутацията на организацията. Правилата помагали да се гарантира, че решенията се вземат справедливо и обективно, като се укрепвало доверието сред заинтересованите страни, включително работниците и служителите, доставчиците, клиентите, кредиторите и инвеститорите. Предотвратявало се необективното вземане на решения. Когато личните интереси се намесвали в професионалните задължения, решенията можело да бъдат изкривени, което водело до резултати, които били от полза за отделни лица, а не за организацията и обществото като цяло. Правилата за конфликт на интереси намалявали този риск. Стабилните политики и процедури за конфликт на интереси били от решаващо значение за опазване на репутацията на всяка една организация, за осигуряване на справедливо и етично вземане на решения, за минимизиране на правните и финансовите рискове.

Следователно касаело се за тежко нарушение на трудовата дисциплина, извършено от 3 високопоставен кадър, заемащ висша ръководна длъжност, спрямо когото изискванията за лоялност били завишени в сравнение на тези към обикновените работници, като това обосновавало дисциплинарна санкция с най-висок интензитет.

Значимостта на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на ищеца, била съществена. Като отговорен за снабдяването и за отношенията с доставчиците директор, ищецът не просто трябвало да се съобразява с утвърдените етични правила и стандарти за работа, а при спазването им следвало да ги развива и отстоява пред подчинените си, пред другите работници и служилите, пред доставчици и пред други външни лица, и да задава модел за поведение, който да служи за пример. Спазването на правилата за работа при конфликт на интереси било съществено за заеманата от ищеца длъжност – то било един от важните елементи в работата му, която му била възложена от работодателя с изключително високо доверие.

Вмешателството на личните интереси на ищеца от сделките с багера в професионалните му задължения да управлява отношенията с доставчиците сривало доверието на работодателя у него. Отношението на ищеца към извършеното не било самокритично, като той дори отричал да вижда каквото и да било нарушение. Не го бил разкрил доброволно, а след като обстоятелства около нарушението станали известни на работодателя. В този смисъл наложеното наказание било съразмерно на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси, уточнени и обобщени от настоящия съдебен състав, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК:

1/ За фактическите състави на нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ – „злоупотреба с доверието“ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 КТ – „уронване на доброто име на предприятието“, за които съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ може да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и по-конкретно – в случаите, когато са извършени от служител, който е натоварен с управленски функции?

2/ Как в производство по отмяна на дисциплинарно уволнение въззивният съд преценява по чл. 189, ал. 1 КТ съразмерността на наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 3 КТ спрямо дисциплинарно нарушение по чл. 187, а л . 1, т. 10 КТ, изразяващо се в нарушение на правила за работа при конфликт на интереси?

3/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото допустими доказателства и всички направени твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези твърдения и възражения и кога се счита, че съдът е 4 изпълнил това свое задължение?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поддържа, че всички поставени въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – цитирана в изложението, а при условията на евентуалност поддържа, че петият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба И. Д. Х. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно по делото, а и за установено въз основа на събраните доказателства, че в периода от 01.07.2014 год. до 18.04.2024 год. страните били в трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор № 3 от 18.06.2014 год., като преди уволнението си ищецът заемал в ответното дружество висша управленска длъжност „Директор покупки и складово стопанство“. Това трудово правоотношение било прекратено едностранно от работодателя без предизвестие вследствие на дисциплинарното уволнение на ищеца, съобразно връчената му на 18.04.2024 год. заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 4/18.04.2024 год. През периода на съществуване на трудовото правоотношение на ищеца не били налагани други дисциплинарни наказания. В качеството си на „Директор покупки и складово стопанство“ ищецът отговарял за управлението на дейностите по закупуване, поръчка, складиране и доставка на необходимите на работодателя стоки и услуги; оправомощен бил съгласно вътрешните правила за подписване на поръчки за доставки и бил упълномощен с пълномощно еднолично да подписва договори до 100 000 лв., а над 300 000 лв. заедно с друг представител на висшето ръководство на „Солвей Соди“АД; утвърждавал избора на доставчици и тяхното оценяване.